"Бьорнстад" - роман за изборите и мечтите! // Ревю

"Бьорнстад" е поезия.

Прекрасен роман за човешките взаимоотношения и най-вече любовта. Любовта към спорта, към семейството, към приятелите, а също и онази тихата, несподелената, първата любов.

Бьорнстад е малко градче, сред шведските гори, далеч на север. Хората му се нуждаят от надежда за да останат да живеят в него. И надеждата е в младите. Юношеският хокеен отбор е на полуфинали. А това означава бъдеще. Бъдеще за жителите от града на мечките, на самия град. И то лежи на плещите на шепа младежи, родени с "кънките на краката". Всеки от тях е различен, прекрасен, но често неразбран от другите, освен от собствените му съотборници.

Амат, който още няма годините, за да играе с юношите, се превърна в любимия ми герой, още с първото си появяване. Момче, свикнало да брои и да приема загубите. Момче с голямо сърце. Момче, бързо, като светкавица на леда.

Влюбен в дъщерята на спортният директор, Петер, бивш хокеист, извървял пътя на професионалният спортист. Преминал през много травми, но най-голямата остава, загубата на сина му.

Мира е талантлив адвокат и страхотна майка. Макар че трудно може да разбере дъщеря си Мая, влюбена в музиката и сина си Лео, който също като баща си е влюбен в хокея.

Бени е момчето с тъжните очи в който всички се влюбват. Коравият защитник на отбора без който биха загубили. А също и прекрасен приятел.

Кевин, звездата на хокейния отбор, чиито баща спонсорира клуба, но не общува със сина си.

Бобо, който макар и малко груб в началото, всъщност иска да е част от колектива, но и да постъпва правилно. Понякога тези неща са несъвместими.

Не мога да пропусна Ана, най-добрата приятелка на Мая. С нея доста си приличаме по характери.

Давид, треньора на юношите и Сюне, треньорът на мъжкият отбор.

Без Жанет и Рамона, тази история нямаше да е пълна.

Всички тези герои, заедно с още други, оцеляват в Бьорнстад. Правят своите избори, допускат грешки, съжаляват, плачат, обичат, играят.

В Бьорнстад новините се разпространява бързо. Надеждата гасне бързо, изгасена от вятъра на промяната. Но въпреки това остава.

Защото, хората от Бьорнстад са преживели много зими. Сърцата им са големи и смели! Като мечки!

Фредрик Бакман е изградил цял един свят, толкова истински... И често боли. Има и сълзи.

От радост.

Защото месните разпознават мечката.

Черешите винаги миришат на череши.

В хокейните градове е така.