сряда, 27 март 2024 г.

šans



Минало е време. Но все още обожавам песните. Пея с цяло гърло и скачам, докато не усещам как краката ми умаляват.

Когато концертът приключва се насочвам към изходите, но усещам някой да хваща рамото ми. Сменят се светлини и стаи и се озовавам зад сцената. Очите, с цвят на какао, които никога не съм забравяла изследват лицето ми. Поемам си накъсано дъх и после усещам сълзи. И двамата плачем, без да се докосваме. 

Изборът беше мой да дойда тук тази вечер. Да сменя автобус, самолет и после три влака. Защо ли? Може би, за да затворя тази страница! Или пък да започнем нова, отново… заедно.




събота, 23 март 2024 г.

“В огън” // мини ревю

           Здравейте! Как сте? 

Днес ще ви загатна малко за една от последните книги на Патрик Нес, който създава такива светове и герои, че след досега им с тях се чувстваш дезориентиран. Когато в една история има дракони, малко градче насред щатите, конспиративни теории, сателити, култ към Велики богини се получава доста интересна история, развиваща се поне в два свята. Също имаме и момче с много имена, разбира се и любов. То и без това тя движи всичко (и това е прекрасно)!

С едно изречение, бих описала “В огън” като една модерна приказка, с доста поуки, валидни в днешно време, която ще ви накара да се замислите и да помечтаете!


четвъртък, 21 март 2024 г.

Негативи*

 


Любимият ми фотограф се казва демон и снима едни такива фотографии, в които има много кожа и брокат, и спирала. Чувствам те ужасно близко, макар че юли е далеч. Усмивката ти, ме кара да живея. О, как гледам самолети и автобуси, а даже понякога и влакове. Да съм далеч оттук или от познатото? Искам да творя, какво ли друго ми остава… Музика на испански, италиански и френски, мечта за петък и лято. Може би, защото имам мигла в окото и не знам, дали това по дяволите не е същата мигла от още два дни, намерила си комфортно местенце или зона. О, как не харесвам или пък харесвам рутината. Днес се събудих в шест и половина. Искам да действам, бездействието ме убива. Ами, какво чакаш? Видях малката принцеса и беше прекрасна. Имам най-яките хора, до мен или на хиляда километра. Не е от значение. Идеята ми е, че винаги ще съм човекът, който ще спре да снима залеза, ще каже да или ще опита и се радвам, сега ще отида да преведа една песен. Мръсни мисли и чисти сърца.


Негатив - Спец. Фотографско изображение върху плака или лента, в което светлите и тъмните части са разменени или пък цветовете са заменени от допълващите ги цветове.

сряда, 13 март 2024 г.

Нова година в Аликанте!

Опитвам се да балансирам чаша шампанско, кенче бира, пакетче с гроздови зърна и телефон в двете си ръце. Чула съм песен на Кеведо, което ме кара да се чувствам комфортно. Около мен е пълно с хора. Стабилна тълпа. Всички са излезли да празнуват. Остават петнадесет минути от 2023-та година. 

Но нека се върнем няколко часа по-рано. 

Самозаблуждавам се, че нямам ангина. Намирам се в Аликанте, югоизточна Испания. Сама съм. 

Предстои ми да посрещна новата година, далеч от всичко познато. И някак си, това изобщо не ме притеснява. Денят ми започва с изкачване до средновековният замък, който се намира на един хълм в центъра на града. Разбирам испански и започвам и да го говоря, свободно.

Деля баня с непознати хора, но пък всичко ми е на максимум тридесет минути разстояние пеша. Отивам до исторически музей, където главна тема са двете велики империи – Китайската и Римската, които всъщност никога не са се сблъсквали през вековете. Аз има приятелка, която учи в Китай, преди доста години тя ми помогна за блога. Чувам се и с любима моя от България и двете си бъбрим, докато вървя по път, като излязъл от филмите. от едната страна има джунгла, а от другата скали. Не ме е страх. 

След още обикаляне из пъстрите улички идва време за празнична вечеря. Добре, че съм подготвена, защото едната ми резервация бива отказана в последния момент. Настанявам се четиридесет минути по-рано, сдобила се успешно с чифт светещи уши, най-добрите ми пет евро, похарчени някога! Наясно съм, че паелята за двама ще я ям и през следващите два дни.

2024-та я посрещам на площад с открит бар, вместо на този с фигурите на Светото семейство. Ям грозде, пожелавам си желания и прегръщам една жена. Благодарна съм на приятелите ми, които ми се обадиха, макар че при мен да не беше настъпила новата година още. И на семейството ми!

Вечерта продължава в бар. Учтиво се опитвам да обясня на един англичанин, че просто няма да му се получат свалките, след като е казал лоши думи по адрес на любимият ми футболен отбор. Отбор се подкрепя, до живот, дори и да губи!

Заспивам късно и следващият ден е просто слънце, море и палми. На последващият трябва да летя обратно. Въпреки че едвам преглъщам посещавам четири музея – на Модерното изкуство, на просото Изкуството, арена за корида и още един свързан с празника им, в който изгарят прекрасни фигури, за здраве.

О, Аликанте, бих се върнала... Защото имам още да те опознавам!

До скоро, Испания! В сърцето ми си вече повече от половин живот!















неделя, 10 март 2024 г.

queue

Hi! Queuing 17 hours before the concert is f insane! Like for a 750 people concert. Posting it on social media it's not ok! Starting a drama in the fandom again it's not ok! HYou were on the previous gigs on the f first row. What tf you want? People just wanna have fun! See the band! If you wanna freeze do it but don't make the other fans feel bad, don't make the band members and crew worried! It's not fan behavior! We all remembered what happened in Prague, right?

I waited 5 hours in Amsterdam and I froze f up! I am so thankful I met the wonderful people there who helped me to make it! And f the numbers when I went inside the ground floor was halfly already full, but I still got fun and enjoyed the show! So pls, think first! Your health is more important than the number!

TO EVERYONE WHO SLEPT IN YOUR OWN BED TONIGHT, ENJOY KRAKOW! ❤️


Memoreis back from AMS  


петък, 8 март 2024 г.

Празнуваме, момичета!


Честит празник, мили момичета! Толкова много сме се борили, за да сме тук и да успяваме! Вярвайте, мечтайте смело и обичайте силно! През вековете сме откривали химични елементи, писали сме романи, водели сме армии, били сме кралици, влюбвали сме се, постигали сме невъзможното и сме давали живот! Бъдете горди! 

Beautiful ladies today is our day, but to be honest every day is Our Day. We create with passion, love without conditions and make the world a more beautiful place! I am so proud I am a Woman! Keep shining! Love you!

Estoy mujer! Es bueno, pero es duro! Yo amo, yo escribo mi historia cada día! Gracias y vamos! Estamos bonitas! 

Hasta pronto! 🩷




понеделник, 4 март 2024 г.

"Късметлийка" // Авторско


  Обикновено харесвам пътуването с тур-автобуса. Но не и тази вечер. Движим се по второкласен път и усещам всяка дупка, през която преминаваме.


Отоплението е включено, но ръцете ми продължават да са ледени. И в същото време, онова каустрофобично чувство започва да ме обзема малко по малко. Опитвам се да гледам през прозореца, но нощта е в пика си, а осветление отвън, почти липсва. Затова връщам погледа си към пръстите си. Две от кокалчетата на лявата ми ръка са разранени и заплашват да прокървят. Не вдигам очи, страхувайки се, че ще предизвикам разговор.

След известно време спираме за почивка. Тялото до мен напуска седалката, веднага след като автобуса отваря вратите. Претеглям набързо възможностите и решавам, че ще използвам тоалетната в бензиностанцията, за да не се налага да го карам да става, тъй като от ден едно на тура, аз стоя до прозореца. 

Момчетата разговарят помежду си, на езика, с който съм свикнала, но все още не разбирам напълно. Хвърлям им бърз поглед, но не засичам Боян. Сигурно пазари. 

Връщам се обратно в автобуса и сядам на мястото си. Запушвам ушите си със слушалки, но никоя регетон песен, не успява да ме успокои. Дори не осъзнавам, че съм разчоплила една от раничките на кокалчетата ми и от нея бликва кръв. Наблюдавам я – хипнотизирана и после една салфетка притиска мястото. 

Боян не казва нищо и просто попива кръвта ми и после просто целува кокалчетата ми, едно по едно, не само наранените. Усещам сълзи, да се стичат по бузите ми, защото този жест е толкова интимен, на фона на цялата каша, която забърках след край на концерта тази вечер.

Потегляме и след малко свалям слушалките. Шумът от пътя заглушава хлипането ми. Пръстите на другата ми ръка, лекичко стисват неговите, но все още не мога да намеря смелост да срещна очите му. 

– Хей, добре ли си? – без някое от обръщенията, въпросът ме удря и потръпвам. 

Боян ме придърпва към себе си и целува косата ми. 

– Съжалявам – прошепвам.

– Можеше да бъде и по-зле – каза и аз поглеждам към сцепената му вежда. 

Не знаех, че мога да изпитвам такава ярост към някого, но след края на концерта, точно когато момчетата се покляняха, настъпих силно, момичето, която не спря да се блъска в мен по време на целия концерт. Тя ме ритна и моите пръсти се свиха в юмрук и после замахнах към лицето и. После всичко се смеси в мощна вихрушка от крясъци и аз се озовах зад сцената, а косата на Боян беше разрошена, веждата му сцепена, а той беше бесен. 

– Наистина съжалявам – казвам, но той просто ме целува и за секунда, всичко изчезва.

– Не искам да пострадаш – отвръща ми и виждам, че целувката му е причинила болка.

Докосвам бузата му с длан.

– Благодаря – изричам на родния му език и това предизвиква усмивка на лицето му. 

– Просто следващия път, дай знак, когато смяташ да изпробваш уменията си по борба, късметлийка си, че бях наблизо – засмивам се, внезапно припомняйки си, че момичето може да беше по-ниско от мен, но приятелят и беше поне с една глава по-висок от Боян и сигурно два пъти по-тежък от мен самата. 

– Наистина съм късметлийка – отвръщам и двамата се засмиваме.

Това слага край на съмненията ми, че нещата между нас не са наред.

– Следваща спирка София, България! – чувам мениджърът на момчетата да съобщава, с помощта на мегафона. 

– У дома? – прошепва Боян в ухото ми. 

– У дома – сега наистина се разплаквам, защото усещам как нещо трепва в сърцето ми. Не съм се прибирала от три години…


 КРАЙ


неделя, 3 март 2024 г.

Горда българка


            Честит празник!


А ето и няколко неща, които ме карат да съм горда, че съм родена в една от държавите с най-богата и дълга история!
България е прекрасна! Морето и планините са на някакви си триста километра едно от друго! Имаме гори, езера и широка плажна ивица!

Храната! С ръка на сърцето си го казвам – обожавам шкембе чорба! Също така мога да ям копривена супа, също толкова често, колкото и пица, а сланината е новият ми любим деликатес!

Хората! Въпреки негативизва, понякога, аз смятам че България е пълна с невероятни, смели, борбени и нахъсани човеци, които работят усилено, творят и прославят родината! 

Обичайте Родината и действайте в нейна и ваша полза! 

До скоро!