Опитвам се да балансирам чаша шампанско, кенче бира, пакетче с гроздови зърна и телефон в двете си ръце. Чула съм песен на Кеведо, което ме кара да се чувствам комфортно. Около мен е пълно с хора. Стабилна тълпа. Всички са излезли да празнуват. Остават петнадесет минути от 2023-та година.
Но нека се върнем няколко часа по-рано.
Самозаблуждавам се, че нямам ангина. Намирам се в Аликанте, югоизточна Испания. Сама съм.
Предстои ми да посрещна новата година, далеч от всичко познато. И някак си, това изобщо не ме притеснява. Денят ми започва с изкачване до средновековният замък, който се намира на един хълм в центъра на града. Разбирам испански и започвам и да го говоря, свободно.
Деля баня с непознати хора, но пък всичко ми е на максимум тридесет минути разстояние пеша. Отивам до исторически музей, където главна тема са двете велики империи – Китайската и Римската, които всъщност никога не са се сблъсквали през вековете. Аз има приятелка, която учи в Китай, преди доста години тя ми помогна за блога. Чувам се и с любима моя от България и двете си бъбрим, докато вървя по път, като излязъл от филмите. от едната страна има джунгла, а от другата скали. Не ме е страх.
След още обикаляне из пъстрите улички идва време за празнична вечеря. Добре, че съм подготвена, защото едната ми резервация бива отказана в последния момент. Настанявам се четиридесет минути по-рано, сдобила се успешно с чифт светещи уши, най-добрите ми пет евро, похарчени някога! Наясно съм, че паелята за двама ще я ям и през следващите два дни.
2024-та я посрещам на площад с открит бар, вместо на този с фигурите на Светото семейство. Ям грозде, пожелавам си желания и прегръщам една жена. Благодарна съм на приятелите ми, които ми се обадиха, макар че при мен да не беше настъпила новата година още. И на семейството ми!
Вечерта продължава в бар. Учтиво се опитвам да обясня на един англичанин, че просто няма да му се получат свалките, след като е казал лоши думи по адрес на любимият ми футболен отбор. Отбор се подкрепя, до живот, дори и да губи!
Заспивам късно и следващият ден е просто слънце, море и палми. На последващият трябва да летя обратно. Въпреки че едвам преглъщам посещавам четири музея – на Модерното изкуство, на просото Изкуството, арена за корида и още един свързан с празника им, в който изгарят прекрасни фигури, за здраве.
О, Аликанте, бих се върнала... Защото имам още да те опознавам!
До скоро, Испания! В сърцето ми си вече повече от половин живот!
Няма коментари:
Публикуване на коментар