неделя, 29 септември 2019 г.

101%! // (Boom's party)


Здравейте! Как сте?
Аз съм добре, прекарвам една слънчева и хубава неделя. Наспах се, свърших малко работа и ще ходя да нося щастие! ;)
Вчера беше събота. 28 Септември 2019г. И беше чудесен ден!
Разходих се със семейството и бях на едно прекрасно парти.
Случвало ли ви се е да искате да сте част от група хора? Предполагам, че на всекиго. Винаги съм искала да имам своя група приятели и всичко да е розово.
Миналата година наистина се запознах с прекрасна група хора. Някои от тях се превърнаха в много важни за мен хора. Но груповият елемент бягаше. И не се чувствах на сто процента себе си, по всяко време. Именно в това е нещото. Не е проблем, но не е приятно.
Та вчера, бях на мега-якото парти, на което бях 101% себе си.

Благодаря ви! <3
Обичам ви!

Започвам оттам, че се изгубихме с моето гушливо, позитивно човече в квартала… I mean не намерихме китайския ресторант, защото просто не беше там! Събрахме се с групата много гушкане и бърборене. Китайският ресторант беше ок, само дето не искаха да ни съединят маси, понеже бяхме десет човека. Еми, напуснахме и затърсихме вариант Б. Всъщност имахме доста варианти, но избрахме най-гъвкавия. Магазин, гости, спагети.
Речено-сторено. Отряд Патладжан доставя пратката Отряд хмм (не помня) Паста? Набавя продукти. Чудно, докато не видяхме летящ автобус, с нашите хора вътре. Последва маратон и бясно звъннене с писъци “СЛЕЗТЕ! СЛЕЗТЕ НА Ш****АТА СПИРКА! СЛИЗАЙТЕ, СЕГА!”
Well, събрахме се! 


Преразпределение на отрядите и газ по задачи! Следва бягане по светофари, тъмната гора, през която ЗА НИЩО НА СВЕТА НЯМА ДА МИНА!!! Крещим ние с малкото сладурче, което говори прекрасно и е пълна паника, но и супер организирано! (like me) Та никаква гора, бате. Връщаме се пак назад и отиваме да пазарим. В магазина крещим имена на сосове и хора, но все пак успяваме да свършим за 10 МИНУТИ и да се насочим към целта. Пристигаме! Благодаря на домакина за гостоприемството и чорапите!
Почва се готвене, много смях. Ама много. Покрай историите и главната тема на партито, мерси на човека, който все пак е отговорен! Ho ho ho! Много забавни случки, няколко реплики, като: “Вегетарианка или веганка си? Добре. Б. НЕ ГО СЛАГАЙ!” или “Млечно? Ок. СЛАГАЙ ГО!”
После кой с какъв сос иска? Колко студен/топъл да е соса?
И най-накрая, воала ВЕЧЕРЯ! Вкусно, вкусно, вкусно! Готвачите СА избили рибата! Не буквално! Надявам се…
За съжаление всяко нещо си има своя край. Следват много прегръдки и планове да се съберем пак, скоро! Защото времето е малко…
AND GUYS I CANT WAIT TO PLAY AVALON TOGETHER!!!
П.п. Как ви звучи другия петък?

вторник, 17 септември 2019 г.

The Third Option by Uncertainty_Principle // Да се запазиш след всичко това... Spiderman fanfiction



Здравейте! Как сте?
Писането ми липсва. Още вчера имах вдъхновението да се включа, но се случи нещо дребно и ми се уби желанието. Но искам да ви споделя за това прекрасно и абсолютно травмиращо нещо, което ми открадна няколко часа сън.

Чета фенфикшъни от може би, близо 10 години. Изчела съм доста добри и камари повърхностни. Но този, ме направи на пух и прах! Буквално!
Дариа, знам че ще прочетеш това, не само защото ще ти го пратя. Ти си виновна и като казвам виновна, е напълно в хубавия смисъл! THANK YOU GIRL!!!


Та навлязох в епохата на Марвел, твърде късно. Но съм доста зарибена!
Вече е време да преминем към същността на тази публикация, а именно fanfiction-ът The Third Option написан от Uncertainty_Principle в AO3.
Първо дълги глави, прекрасно написани изречения в сегашно време! Очаквам с огромно нетърпение последните две глави, което ще рече, че да, не е завършен още! Но наистина се моля да се докосна скоро до финала.

Но нека ви въведа в историята:
Мей и Бен се развеждат преди родителите на Питър на катастрофират и да загубят животите си. Съответно след тази трагедия, Питър остава да живее с чичо си. Но след убийството на Бен, хлапето – ПИТЪР Е НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТ тук, попада в системата с приемните семейства. Следва радиоактивен паяк, събитията от Homecoming Тони Старк иска помощта на Спайдърмен. Проблемът е, че той си няма на идея кой стои зад маската и какъв живот води!


Задъхвам се! Знаете ли защо? Защото Питър попада на абсолютни изроди, които уж трябва да се грижат за него. Случват му се ужасни неща, а повярвайте изчела съм достатъчно гнусни фенфикшъни, но тук става дума за дете…
И е неразбран и просто самата идея за всички гадости и препятствия, през които минава… ми дава лъч светлина! Защото щом успява да оцелее и да се запази, такъв какъвто е, значи и аз мога! Ха. Иронията е, че често попадам в дупки, заради глупости, а в тази творба Питър го смачква целия свят и той продължава да е грижовен, любезен и добър!
И, че трябва да намираме надежда в себе си. Защото и без костюма си Питър Паркър извършва геройства!
Ще спра до тук, защото не искам да ви издам нищо повече. Мога да ви посъветвам, горещо, прочетете този fanfiction!


Иначе си ги има Нед и Ем Джей – в различна светлина. Тони Старк, какъвто си го познаваме и обичаме! Един великолепен Питър и просто една човешка история, която може да ви промени!
Препоръчвам го, но и предупреждавам има тежки сцени, а тази мацка знае как да играе с думите!

До скоро, chicos!