петък, 27 октомври 2017 г.

Утринна Звезда // Ревю


Здравейте!
Прочетох Утринна звезда за отрицателно време, превит обема и - +600 страници.


(Благодаря ви, Сиела!)

Какво да ви кажа обичам големи книги изпълнени с екшън, а последната част от трилогията на Пиърс Браун е точно такава!

Тук ще напиша нещата, които принципно оставям в края на поста.
Искам да ви попитам:
1. Чели ли сте трилогията Червен Изгрев?
2. Кои са любимите ви герои?
3. Знаете ли от къде мога да си набавя книжни благинки свързани с поредицата, като значки, ароматни свещи, стикери…? Ще ви бъда много благодарна, ако ми дадете идеи!
4.  IRON GOLD?

Omnis Vir Lupus!

Нека, да преминем към ревюто което няма да има съществени спойлери, поне ще се опитам!



Както казва Алекс, от Четат ли Двама, обаче е много трудно да се направи ревю на книгата, без да се издаде нещичко от сюжета.
Защото Утринна звезда е пълна с действие! Тук не става дума за Враждата между Август и Белона. Делата на героите, решават бъдещето на цялата Слънчева система.

Всички знаем, как завърши втората книга.
Арес беше убит, заедно с АрхигГубернаторът Август, а Дароу попадна в плен на Чакала.
Действието в третата книга се случва година след Железният дъжд и падането на Лъва.

Предполагам, че вече сте се досетили, че Дароу успява да се измъкне от мраморният си затвор.

Но преди да завърши, започнатото от Фичнър, той трябва да се възстанови физически и психически от изтезанията на Чакала.



Някъде там го чака Поета, който сега се именува Император.
Мустанга, може би го е предала или по-лошо, е мъртва!
Синовете на Арес вдигат кървав бунт, но нямат достатъчно сили.
Чакала крои своите планове и плете отношения със Суверена, жестоката Октавия, властваща над Обществото, което се разпада.
Дали Дароу ще се съвземе и ще успее да убедени Червени и Златни? И дали мечтата на Ео, няма да донесе всеобща гибел?

“Жената на Дароу… и баща ми, никога не са се срещали. Но имаха обща мечта. Мечта за свободен свят. Построен не върху трупове, а върху надежда. Върху обичта, която ни свързва, а не разделящата ни омраза. Мнозина изгубихме. Ала не сме сломени! Не сме победени! Продължаваме борбата! Ала не се борим, за да отмъстим за загиналите. Борим се един за друг! Борим се за живите! Борим се за онези, които още не са заживели!”   
                                                                                                              - Севро ау Барка


Е, това ще разберете, ако прочетете невероятната “Утринна Звезда”, с която завършва teen adult фантастиката на Пиърс Браун.
На мен ми хареса страшно много!
Пригответе се да ахкате, плачете и немеете, защото това е един възможен сценарий на не толкова далечното бъдеще!

И тук слагам точката, защото трудно ще продължа да пиша без да издавам, нещата които ме впечатлиха! Така че, предупреждавам следват СПОЙЛЕРИ, надолу в ревюто!



Виктра е жива. Рагнар умира.
БАМ! Шокирани ли сте?

Аз много харесвам Виктра, най-вече заради лоялността и към Дароу.
Рагнар ми беше симпатичен, но не достатъчно.
Но нека върнем лентата малко назад.

Синовете на Арес продължават своите действия. А кой ги води? Арес.
Чакайте, ще кажете, ама нали Касий го уби?
Точно така..
Молят любим дивак Севро е Арес.
Малкото дяволче, според мен прави грешка, излъчвайки извайването на Дароу. Действащ с ярост и жестокост, той умело подпалва огънят на бунта.
Но, ето че Дароу е спасен и се оказва че е жив, макар че всички без Севро го мислят за мъртъв!


При опитът на Синовете да отвлекат Живака, най-богатият сребърен в империята, нашите герои:
-         Се натъкват на тайна среща между Живака и Мустанга, Касий и компания.
-         И разбират че Сребърният всъщност е един от основателите на Синовете на Арес. + Матео, сладкият Розов му е любовник, но това не е толкова важно.

Мустанга, едва не убива Дароу, а той трябва да печели отново нейното доверие.


Следва ужасно пътуване и среща с царицата на Обсидианите и майка на Рагнар, с цел да бъдат привлечени на страната на Въстанието.
Там Рагнар умира в героична битка с Айя, която уви само изчезва. Касий бива пленен.
Сефи, сестрата на големият ни приятел, скоро става кралица на черните диаманти. Дароу, Холидей и Мустанга, им показват че боговете, в които вярват са фалшиви И зад тях се крият хора, като проктор Меркурий. Ловът започва.
И всичко това се случва, докато Севро води свирепа война с оскъдни сили срещу Суверена и Чакала.

В мигове като този знам, че не съм сам. Светът да върви по дяволите, стига да имам своето краставо ангелче-хранителче. Де да го закрилях и аз толкова добре, както той закриля мен! Отново е свършил всичко, което бих могъл да поискам, и отгоре!

Идва и моментът, в който виждам моето малко ангелче да плаче! Ами хайде и аз с него.

(В тази книга виждаме също и разногласия между Севро и Дароу. Но смятам, че това затвърждава още повече връзката им!)



Та Спътниковите владетели (на Юпитер), водят война срещу Луната.
Синовете се нуждаят от тях!
Разбира се, Дароу се сблъсква с Рок. Поетът верен на Жътваря, предал го след Железният дъжд.

Братя и сестри, беда,
зла беда ни връхлетя.
На гроба ви ридая аз,
Защото аз погубих вас
                                                                                                 - Поета на Деймос



Дароу, Орион със своите кораби и спътниковите владетели срещу Император Фабий и Армадата на меча!
Битката за Илиум е жестока! Умират стотици. И Златни, и Червени…
Победата е за Жътваря.

Ако гледаш, Ео, време е да затвориш очи.
Жътваря дойде. И доведе със себе си ада.


Касий, за който аз имах толкова надежди и харесвах още от началото, успя да ме зарадва и после да ми забие нож в сърцето!
Да, разкри част от плановете на Чакала, за складирано огромно количество ядрено оръжие.
И почти уби Севро!
Какво да ви кажа!

Определено сватбата и любовта между Виктра и Севро, беше много красиво предадена! 



Все пак Касий не уби, вълчето с главно В.
( Само да спомена, че Паламидата се оказа предателка, но умря в лапите на Антония, Която пък Виктра преби. Има справедливост!)
Чичо Нерон, беше застрелян, безпощадно от Чакала във видео.

Горкият Дароу! Много му се насъбра! Всъщност мечтата на Ео за един по-добър свят, няма как да бъде постигната, без жертви и тотална разруха на старият начин на управление.

Касий и Севро сключват примирие, а дребосъкът почти се самоубива!!!

Там, на онова въже, не виси момченце. Не виси сираче, с разбито сърце, което иска да го вдигна. Това е мъж, който е минал през ада и сега вярва в мечтата на баща си, в мечтата на жена ми. Това е мъж, за когото бих умрял, за да го защитя, дори и когато той умира, за да спаси душата на Въстанието.

И Финалът!!!
Айа бива убита (най-сетне, с бая усилия!), Суверена също.

Остава Чакала, който тотално се е побъркал, защото е заложил дузина бомби на Луната.
И започва да ги взривява, една по една. Изборът пред Дароу е да се самоубие, (както направи и Рок впрочем).

Слава богу, Адрий си получава заслуженото и накрая, останал без език увисва на бесилото.
Май ми дожаля малко за него. За това че не е човек. Няма качествата.
Връзката му с Виргиния, би трябвало да бъде неразрушима. Но уви!


Важното е, че любовта победи. Дори и в Смъртта.
Лисандър, който е поредната жертва, обявява мир и връчва управлението на Виргиния ау Август.

Какво още?
Научихме, че Мустанга беше родила, през времето, когато Дароу е бил в плен на Чакала.
Кръстила е сина им Пакс!

Мирът тепърва ще се възстановява, като и хилядите хора, независимо то Цвета им.
Но бъдеще има! И то е светло!

“- Ние с теб продължаваме да търсим светлина в мрака и да очакваме да грейне. Ала тя вече е грейнала. – Докосвам го по рамото. – Светлината, това сме ние, малкият. Макар и потрошени, и перколясали, и тъпи, светлината това сме ние и ние греем. ”

“Утринна Звезда” е ударен завършек на фантастиката, чиито части печелят в три поредни години, награди за Най-добър фантастичен роман в Goodreads!
Без Мустанга, Дароу нямаше да се справи. Както и без Верността на Виктра, обичта на Севро, честта на Касий, силата на Рагнар и разбира се, мечтата на Ео!

Очаквам излизането на Iron Gold, а до тогава ще прочета комиксите за Синовете на Арес! 




До скоро и помнете: Съдбата обича смелите!



понеделник, 23 октомври 2017 г.

Вдъхновение през Октомври ^^ October Inspiration


Здравейте!


Днес, пророних малко сълзи, докато си четях “Утринна Звезда” в час,
Не изпадайте в паника! Дотук нещата биват. Просто Дароу беше толкова искрен за Севро, че нямаше как да не ревна. От обич!
Прилагам и съответният цитат. Без спойлери!

В мигове като този знам, че не съм сам. Светът да върви по дяволите, стига да имам своето краставо ангелче-хранителче. Де да го закрилях и аз толкова добре, както той закриля мен! Отново е свършил всичко, което бих могъл да поискам, и отгоре!

О ето и още един, който ме вдъхновява! Обичам тези герои, книги и свят!



А вие разбрахте ли че се чака нова трилогия?
Iron Gold се казва първата и ако не се лъжа излиза Януари!
Прекрасно нали?


Та книгите са ми източник на вдъхновение през голяма част от времето ми.
Рик Риърдън не спира да ме изненадва и след Първата книга за Магнус Чейс, тичах преди голямото междучасие, в един ранен ден, след седмица да си взема и втората книга. Но тя ще почака, защо първо смятам да прочета “Знакът на Атина”, дадена ми назаем от едно книжно момиче, с което се запознах и ме радва супер много <3 , ми даде на заем. Тук можете да разгледате нейния блог.



А като стана дума за блогове, благодаря на Ели от Свят От Думи, която направи моят таг – The Color Country CharacterTag, за което сърдечно и благодаря! Страшно ме зарадва!

Разбира се, вдъхновяват ме още моите родители, приятели и учители! <3

Тази година уча Сомелиерство, което е един от най-интересните ми специални предмети, изобщо.
Например вие знаете ли, че Гевюрцтраминер е един от характерните сортове грозде за Австрия?
Или че Пино ноарът е първият донесен сорт в Австралия. И е един от трите сортове грозде нужни ви за направата на шампанско, заедно с Пино гри и Шардоне.


Заедно с класа ми ходихме в Румъния на винена дегустация и беше много готино преживяване!

Скоро идва Helloween и май ще се маскирам, като полу-златна полу-червена. Или защо не, като богиня?



На 1-ви Ноември пък Сиела правят намаления, по случай празника и съм си харесала няколко книжки. Пък и не само техни! И не няколко! :D

Не мога да пропусна и Cengiz от СКАМ, който си сложи картичката ми в сторито си в Insagram! Thank you!

От към музика новата песен на Charlie Puth – How Long си ми е fav, наред с DNA на BTS!

Очаквам Епизод VІІІ на Междузвезни войни и началото на Зимните Спортове!
А дотогава Напред, Лудогорец!!!!


А Вас какво ви вдъхнови този месец? 


До скоро!


събота, 21 октомври 2017 г.

Death Note // Film review - Тетрадката на Смъртта // филмово ревю


Здравейте!
Завърнах се от кратко приключение в Румъния, но за това някой друг път.

Както знаете пиша книжни ревюта,  последното ми може да видите тук.

Днес обаче ще си говорим за филми.
Честно казано мисля че това ми е първият досег с гиганта Netflix (поне, докато пиша това, не се сещам да съм гледала тяхна, друга продукция).



Death Note или Тетрадката на Смъртта излиза през Август тази година и е базиран на едноименната поредица комикси на писателя Цугуми Оба и художника Такеши Обата.

- Смятах, че ще е много просто: ще убия всички лоши хора и добрите ще победят. Но не беше така.

В тази версия имената на част от героите са променени (поамериканизирани), не че мисля че има нещо лошо в това.

Историята се концентрира върху ученикът Лайт Търнър.
Нат Уолф е в главната роля. Тук ще вмъкна, че през цялото време знаех, че това е Нат, който харесвам страшно много, познат ми от “Вината в Нашите звезди /Исак/” и “Хартиени градове” /Куентин Мартел/.


Та един ден, от небето, мистериозно пада Тетрадката на Смъртта, която прилича на обикновена тетрадка.
Къде е уловката, обаче?
Че притежателят и може да убие всеки, чието име вписал в нея и си е представил лицето му. + начин, по който да умре.
Хитро, нали?
Събитията са под контрола на Риюк, Богът на Смъртта, контролиращ убийствата – нагласят нещата да се случат. Разбира се има и камара съществени правила.

И какво почва да прави Лайт?
Всъщност не толкова лоши неща. Избива стотици престъпници. По най-различни начини.
Име. Лице. Смърт. Така действат нещата.

Лайт е бог. И носи смърт. Превръща се в Кира, което на руски и келтски значело (Светлина=Light), а на японски – убиец.

-         Не искам хората да ги е страх от това.
-         А какво искаш?
-         Искам да са благодарни.

Съответно властите, сред които е и баща му, по пътя на логиката,  трябва да търсят в Япония.
Разбира се тук се появява и L (Lakeith Stanfield).  Който е блестящ опонент на Лайт.


Криещ лицето си, често прекарващ дни без да спи, обсебен от сладкото. Също и брилянтен детектив, прозорлив и точен, разрешил редица тежки случеи. Негова слабост е помощникът му Уатари.

А коя ли е слабостта на Лайт?


Освен баща му, на който по никакъв начин не иска да навреди.
Мия. (В ролята Margaret Qualley). Красива, популярна, умна. Момиче-мечта. И разбира се Лайт жестоко си пада по нея. Заедно са смъртоносен екип, но с различни цели.
До къде са готови да стигнат?
Ами, ако тетрадката на Смъртта смени своят собственик?

-         Това са хора, които търсят някой, който няма да ги предаде.
-         И това ще си ти?
-         По-голямо е от мен. От нас. Това, което търсят, е бог.
Бог, който не разочарова хората. Това ще реши всички престъпления-Бог, който внушава надежда, че нещата могат да се променят.

На какви саможертви е готов всеки един от героите?
И какво значи да си добър?

Лайт е гениален. Това мога да кажа със сигурност.
L, чието истинско име си пази в тайна, пък смятам че заслужава подобаващо внимание.
Риюк си е чудовище.

- Както ти каза, понякога трябва да избереш по-малкото зло.

В заключение, мога да кажа че “Тетрадката на Смъртта” е силен драматично-фентъзи хорър, с доста поуки и прекрасна актьорска игра. И жесток soundtrack!  
Ще се радвам да видя и продължение.


До скоро. 

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Sevro (in) Golden Son


Здравейте!

Чета си Утринна звезда и немея. Действието се развива доста динамично, а аз съм още на 1/3 от книгата.


Севро Ау Барка.
Дразнещото, вечно вярващо и инатливо, Златно вълче.
Основател на Виещите и пръв приятел на Дароу.
Говори грубо, действа бързо, но обича силно!
Аз също го обичам!



А това е Севро в Златен син с цялата си прелест!



- Знаеш ли, че си едно злобно малко лайно  а? - пита Виктра.
- Аз съм Златен, кучко. Ти какво очакваш? Топло мляко и курабийки само защото съм джобен формат?



- Ама че Феичка! - мърмори Севро, но и дете би доловило треперенето на гласа му. Страх го е. Гадна работа, това ме плаши! Севро не бива да се страхува.



- Те са от самото начало с теб, Дароу. - Севро се оглежда наоколо към попиления от бурята парк, към далечната Цитадела и сиянието на прелитащите кораби. - Вече сме на половината от това, което бяхме, когато те взехме от Луната. Може да си заменил Пакс с Рагнар, но тях не можеш да замениш. Нито пък мен.
- Мислех, че си с мен.

- Аз съм твоята съвест. Вървя навсякъде подир задника ти. Така че не бъди лайняр.



Vale!

сряда, 18 октомври 2017 г.

Sam vs Sana / Дуел на Север


Здравейте!



Днес ще има дуел!
Няма да е точно книжен, тъй като едната ни героиня е от сериал, а именно моят любим СКАМ.
И тъй като в предният, огнен дуел, героите бяха момчета, днес реших да преборя два женски персонажа. Защото понякога жените се явяваме по-силният пол! :)

В битка (или разговор) ще влязат Сам от “Мечът на Лятото” (изд. ЕГМОНТ) и Сана от SKAM.
Нека да започваме!

Малко информация за героините:

Самира Ал Аббас или просто Сам


Полубогиня.
Дъщеря на Локи.
Валкирия на Один (жени-войни, които избират кои герои да доведат във “Вълхала”).
Очи – тъмно кихлебарени.
Коса – тъмно-кестенява.


Сана Bakkoush или Санасол


Ученичка в Hartvig Nissen School.
Очи – кафяви.

Прилики:
·        Мюсюлманки са.
·        И двете носят хиджаб.
·        Тайно харесват някое момче.
·        Защитават приятелите си с цената на всичко.
·        Крият част от това, което правят от близките си.
·        Смели са.
·        И нежни.
·        Вярват, че делата които вършат са правилни.


Разлики:
·        Хиджабът на Сам е вълшебен, също като мантията-невидимка на Хари Потър. И тя го сваля, доста по-често от Сана.
·        Сам работи отлично с брадва.
·        Сана може да бъде груба, когато реши.
·        Тъй като е валкирия, Сам често си измисля оправдания, за да бяга от вкъщи, за да изпълнява задълженията си. Тя живее с баба си и дядо си в Мидгард (светът на хората).


Ако се срещнат в битка:
Вероятно няма да се стигне чак до там. Освен, ако не са заплашени нечии приятели.
Мисля че биха били добър екип.
Това важи и за Исак и Магнус.

 


Ами това е новият звезден дуел. Обещавам, че следващият ще бъде по-епичен, тъй като Севро ще бъде на линия!


До скоро! 

вторник, 17 октомври 2017 г.

Мечът на лятото | Магнус Чейс и боговете на Асгард // Ревю


Здравейте, полубогове!
Как сте?
Как върви комуникацията с вашият божествен родител?


Ако още някой не е разбрал, съм силно впечатлена и благодарна на Рик Риърдън, който създава прекрасни герои, истории свързани с митологията.

Когато е Гръцката то се появява нашият всеобщ любимец Пърси Джаксън!


Ако пък боговете са Римски, кашата става пълна особено, когато Хера/Юнона реши да размени местата двама велики герои.
Ами, когато се намесят Скандинавските богове?
Леле!
Споменах ли вече, че обичам чичо Рик?  ;)
Обичам и също свързано със северните народи! (Skam, Ski Jumping)
Та по същество!

Магнус Чейс е… точно така, братовчед на Анабет! Точка за Риърдън.



Магнус е сладурче! Русо, смело и саркастично.
Животът му не е бил лек, когато е на четиринадесет, майка му загива, при странни обстоятелство, вълци…


Сега, две години по-късно Магнус живее по улиците на Бостън. Единствена подкрепа са му Блиц и Харт.
И ще издам, че в действителност Харт е елф, а Блиц е джудже.

Един ден Магнус научава, че братовчедка му, чичо и и вуйчо му го търсят. След това се изправя срещу Суртур, богът на войната и демоните, като преди това е намерил Мечът на Лятото. А после, нашето момче умира.


Спокойно! Благодарение на Самира, смела валкирия, дъщеря на Локи, Магнус се преражда в айнхеряр, част от вечната армия на Один, подготвяща се за Рагнарок.
Стана ли много информацията?
Има и едно пророчество, че след 9 дена, вълкът Фенрир ще бъде освободен от Мечът на Лятото.
И така, нека звездният ни отбор от (бивша) валкирия, джудже-дизайнер, глух елф (Обичам Харт!) и Синът е на Фрей, богът на Пролетта, Плодородието и баланса да потеглят, на смъртоносно приключение!

                   


Обичам Блиц и Харт! Историите им са толкова покъртителни, а те са готови да жертват всичко за Магнус! (и той за тях!) Малко ми напомнят на Гимли и Леголас. А защо не за златното трио от човек или полубог, елф и джудже!


Сам(ира), малко ми напомня на Сана от Скам, (трябва да направя нещо по въпроса. Дуел?). Опитва се да съчетава нормалният живот с ходене на училище, гадже и да изпълнява мисиите си да води достойно-загинали герои в хотел Валхала. Който е едно доста яко, но и опасно място. (Оставете регенерацията. Но да ви надупчат за едното нищо?).


Май тук е момента да спомена съквартирантите от 19-ти етаж на Магнус. Смели и верни, въпреки всичко. Такива приятели си заслежават!

За Гунила, вярна на дълга си докрай, за Тор, който гледа Игра на Тронове, Говорещият меч Джак, гарваните на Один, който никой не знае къде е и за още много герои и богове, ще разберете, ако прочете първата част от поредицаа за “Магнус Чейс и Боговете на Асгард – Мечът на лятото”!

Прочетете я! Заслужава си! Давам и ☆☆☆☆☆.

Издава я Егмонт, но мога да ви кажа, че иднственото нещо, което ми помрачи пълното удоволствие от книгата, бяха множеството грешки, ПРОПУСНАТИ от редактора.

Но да сме живи и здрави и дано третата част, скоро да излезе на българският пазар.

Втората вече е в ръцете ми.

До скоро!