Сами // Моят любим, книжен герой

Здравейте!

Отлагах този пост твърде дълго, признавам.
Всъщност идеята ми хрумна преди седмица, да напиша за моя любим герой от книгите.
И признавам, беше ме страх. И още ме е страх. Човек избягва, да дава информация за хората, които обича.

Залъгвах се с БКМ. Но това не е напълно вярно. Днес е Ден 2-ри от Българския Книжен Маратон и аз чета книга номер 2 в списъка ми.

Също така прочетох и "Бьорнстад", която е прекрасна. Всъщност няма книга на моят любим автор - шведа Фредрик Бакман, която да не е прекрасна. Логиката ви е вярна. Любимият ми герой е герой измислен от Бакман.
А сега ще ви кажа че "Бьорнстад" се превърна в моя любима книга!
И вие, вероятно ще предположите, че любимият ми герой е част от нея. Не познахте.

"Брит Мари беше тук" излиза през 2014 в Швеция. Това беше единствената книга на Фредрик, която не успях да преглътна на веднъж. Трябваше лятото да отстъпи своето място на зимата, за да дойде момента в който ще срещна моя любим герой!

Сами

Той не е Избраният.
Няма магически способностти.
Но за мен е специален! 

Може би защото сме на почти една и съща възраст. Той е почти на двадесет, аз с годшна по-малка. Може би защото и двамата имаме малки братя и/или сестри, за които да се грижим. И ли пък, защото и двамата се грижим за хората, които обичаме и не спираме да предледваме мечтите си.

На следващите редове и извадя, а вие ще прочете някои цитати от книгата. Не вярвам , че ще разберете обичта, която изпитвам към Сами.
Но се надявам и вие да си намерите любим герой. Макар и от книга. Защото, книгите са прозорец към света, а любовта е нещо просто!

Футболът е странна игра, защото не моли да го обичаш. Изисква го.

Психо се ухилва по-широко. Сами не вади ръце от джобовете си. Дори не повишава глас.
- Няма да я докосваш - казва той и кима към Брит-Мари, без да отделя поглед от Фредрик

Чува Сами да вика, след нея, но не гневно или заплашително, а почти меко:
- Ще се видим, коуч!

Телата се движат едни до други на светлината. Сами виква нещо, прави няколко бързи крачки, след което десният му крак описва дъга във въздуха и започва да ликува към небето. На Брит-Мари и отнема минута да проумее какво правят.
Играят футбол.
Забавлявят се.

- Свали си обувките, иначе Сами страшно ще се ядоса, понеже тъкмо изми пода!
- Няма да де ядосям! - заявява глас от кухнята доста ядосано.
- Винаги е ядосан,когато имаме ден за чистене - обяснява Омар на Брит-Мари.
- Може би нямаше да се ядосвам, ако НИЕ имахме шибан ден за чистене, само че в този дом само АЗ имам ден за шибано чистене. ВСЕКИ ден! - изревава Сами от кухнята.

- Понякога е приятно някой да ти каже, че е вкусно, без да се налага да питаш, схващаш ли какво имам предвид?
- Да - казва Брит-Мари, защото схваща.

- Имате много хубава кутия за прибори.
Той я поглежда продължително и се ухилва.
- Ти си о'кей коуч.

- Сами също нямаше лесно детство... Сега Сами е едновременно майка, баща и голям брат на Вега и Омар, а едно момче, което дори не е навършило двайсет, не бива да бъде натоварвано с такава отговорност.

- Психо е най-добрият му приятел. Още откакто пораснаха достатъчно, че да могат да ритат топката. Сами можеше да стане много добър, всички виждаха, че има талант, но може би животът му дойде в повече.

- Психо се превърна в опасен идиот, Сами го знае, но не би изоставил приятел, който някога е носил малкия му брат на гърба си. Може би на място като Борг човек не разполага с лукса да избира най-добрите си приятели.

Полицейската кола отново минава покрай асфалтовата площадка. Футболният мач продължава. Психо вкарва гол, изкрещява нещо в нощта и се затичва, разперил ръце, като самолет. Сами се засмива, толкова силно, че трябва да се подпре на коленете си. Изглеждат щастливи.

Сами поглежда Вега и Омар и се усмихва.
- Или батко, предполагам. Човек може да има и батко.
Брит-Мари отпива от гредата си.

- Звучи поетично, като го разказваш.
Сами се засмива.
- За мен футболът е поезия. Роден съм през лятото на 1994. По време на Световното.

- А ти какво чувстваш? - пита Брит-Мари.
- Аз нямам време да чувствам. Трябва да се грижа за тях. - отговаря Сами.

Борг води с едно на нула. Сами търчи по трибуната разперил ръце, като самолет.

- Не е нужно винаги да се намесваш, Сами - прошепва тя.
- Напротив - прошепва той.

- Е, нищо няма да ми се случи, аз съм шибан Супермен.

Ревюто ми на книгата + размисли за Сами: http://vichismagicplaceinthebigamazingworld.blogspot.bg/2017_02_01_archive.html?m=1

Обичам ви!
До скоро!