Блогърска годишнина и началото на Коледната емоция! - Blogmas ден 1

Здравейте и Честит ДЕКЕМВРИ! ♥

Не мога да не ви споделя, колко много се радвам за настъпването на най-магичният и сгряващият месец в годината!

Също така съм ужасно благодарна на човечето, което ми помогна да осъществя идеята да си създам свое кътче, именно този блог, който днес навършва три години!

Щастлива съм, защото през това време се променях, растях и поддържах искрата чрез писането. И все още го твърдя – Ще продължа да пиша, дори и да има само един човек, който да го чете! Защото имам какво още да ви споделя, а знам, че ставате повече.

За три години изградих страхотни приятелства, чрез блога се срещнах със невероятни хора, които обичам много! Искрено се надявам да съм ви помогнала и да ви докарвам поне една малка усмивка, когато отваряте да четете моя публикация! Благодаря за всеки отзив, обратната връзка е всичко! (Едно от любимите ми изречения е: “Четох нещо интересно в блога ти…”) ♥

Имам още какво да направя, чисто от декоративна гледна точка и ще се постарая. Също ще продължавам да споделям, както и случки от живота ми, чувства, така и мнението ми за различни книги, филми, сериали… и спортовете, които харесвам. Все пак този блог започна именно с една публикация за състезание във ски скоковете в началото на сезон 2016/2017 в Рука, Финландия, (където днес също трябваше да има състезание, но уви, бурен вятър). Можете да я прочетете тук.

През това време се научих да падам и ставам, защото писането спасява.

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Благодаря, че ме четете!

П.п. Искам да ви посъветвам да хвърлите едно повече от един поглед към блога на Ева, която е написала сгряваща публикация по случай Декември и магията на Коледният дух.

Душко, ти си ми вдъхновение, благодаря ти! ♥

Замръзналото Кралство 2 ще разтопи сърцето ти! - Blogmas ден 0

Здравейте! Как сте?

Надявам се, че сте имали по-позитивен ноември, от мен. Честно казано не харесвам много този месец, но преди десетина минути осъзнах, че той свършва. Утре ще бъде декември! Най-магичният месец, когато трябва да покажем грижа, отношение, уважение, да дарим любов и да донесем усмивка на близки и далечни, познати и непознати. 1-ви декември е и един доста специален ден за мен, но за това ще ви разкажа утре.

Вчера с приятелки обикаляхме по магазините, заради Черният петък. Беше забавно и доста изморително, но ползотворно – част от коледните подаръци са готови. Също така гледахме и Замръзналото Кралство 2. Разбира се, като при всеки филм на Дисни очакванията ни бяха големи. Излязохме от киното с големи усмивки и приятно чувство и храна за размисъл. Ще се опитам да пиша без спойлери. Но продължението на чудния филм от няколко години по-рано, е на едно по-високо ниво за сетивата. То си е почти мюзикъл, песните са толкова въздействащи и прекрасни. Ние се насладихме напълно, гледайки дублираната версия с 360º звук. Българските озвучители винаги се справят на ниво при анимациите, а тук бяха надминали себе си. Обожавам българските песни, които се нареждат даже пред оригиналните, които също са наслада за ухото.

Сюжета беше предвидим на моменти. Това ви го казва човек, който е изгледал доста филми на водещите студия. Исках повече екшън, още някой друг герой, който да се противопостави на Елса, но като се замисля, може би тогава щеше да влезе в клише.

Видяхме сладки второстепенни герои, една сестра, която се тревожи за другата, и още една, която все още търси себе си. Стара легенда, мрачно минало, но все пак пропито с добро. Любимите ни Кристоф, Свен и Олаф също са там и носят своите послания.

На какво обаче ни учи Frozen 2?

♦ Да не се предаваме, дори когато няма лъч светлина.

♦ Миналото си е минало, хубаво е да се учим от него, но не можем да го променим.

♦ Важните неща са, че сме заедно, семейство, и ще си останем заедно. Никой дух, не може да го промени.

♦ Да приемаме нещата, които ни се случват, без много драма.

♦ Да обичаме себе си и талантите си, с които се различаваме от другите.

Препоръчвам Замръзналото Кралство 2 на всеки, който се чувства отдалечен от някого, ето ви повод да се сближите, на всеки, който се тревожи прекалено, (като Анна), на всяко дете, дори и пораснало. Усетете магията и се впуснете в приключението!

До скоро! Блогмас ви очаква! ♥

"Среднощна корона" - Сара Дж. Маас // Ревю

Здравейте, как сте?

Във Варна е супер студено и е само за чаша чай и книга под завивките.

Аз продължавам да чета книгите на Сара Дж. Маас. След прекрасното начало в “Стъкленият трон”, виждаме Кралският шампион Селена Сардотиен в истинската и светлина. Върви по задачите на крала, но и търси отговори на тайнствените загадки оставени и от кралица Елена.

Връзката и с Каол се развива, а от тази с Дориан, сякаш  не е останало нищо.

“Среднощна корона” е прекрасно продължение, в което света и героите търпят огромно развитие, но само ни подготвят за истинската кауза и конфликт в книгата.

Дотук беше без спойлери. Сега е време да разнищим книгата. Така че четете на своя отговорност.

Започвам оттам, че Селена всъщност не убива наистина враговете на краля. Предлага им скромна сделка, да се разделят с богатствата си, но да запазят животите си. Играе на ръба и единствената и утеха е Каол, с който неусетно се сближават.

Да, връзката им е гореща. Любовта им е истинска. Проблемът е, че и капитанът на кралската стража има принципи, които не може да пристъпи. Биват изиграни и Селена почти убива Каол.

“Ти винаги ще си ми враг!”

Принцеса Нехемия, се жертва за голямата кауза – свободата на народа си и показва истината на Селена. Да бъде себе си. Но коя е тя всъщност?

Връзките между Каол, Дориан и Селена са крайно накъсани, и е доста болезнено да се поставяме в главите на героите.

Принцът открива своята магия, в опит да спаси най-добрият си приятел, от момичето, което обича. Той трябва да опази тайната си, но това е ужасно трудно.

Каол накрая стига до истината. Наследницата на Терасен е жива. Елин Галантиус, за която се носят слухове, че събира войска, всъщност е още по-близо до краля, който събира Трите ключа, които могат да унищожат всичко. Капитанът взема най-правилното решение и изпраща Селена надалеч. В родината и. А т яму разкрива истината.

Ужасно силно продължение, което вдига летвата още повече. Прекрасна. Прочетете!

До скоро!

Cr to all artists for pics

"Стъкленият трон" - Сара Дж. Маас // Ревю

Здравейте. Как сте?

Аз боря сезонния грип, но щом Селена Сардотиен успя да се пребори…

Добре, най-сетне и аз започнах поредицата на Сара Дж. Маас - Стъкленият трон. Видях първите три книги в библиотеката и нямаше как да не им се нахвърля. Но, преди да видим мнението ми за първата, може да хвърлите един поглед на ревютата ми на другата поредица на Сара за Фейра и Рисанд.

Първото нещо, което ми прави впечатление е прекрасната корица, евала на Егмонт! Превода е на Александър Драганов, познат ни от любимия сайт Цитаделата и от собствените му романи. И картите в началото са прекрасни!

Селена е преживяла ужаса на мините и сега получава шанс за нов живот. И за свобода. Обучавана за Асасин тя е най-свирепият и най-опасният убиец в кралството. Предстои и изпитание, за да си спечели титлата Кралски шампион, трябва да се пребори със опасни противници и да премине през куп изпитания в столицата на империята, където с желязна десница управлява Кралят-поробител. Самата Селена е готова на всичко, за да победи. Макар и да знае, че преди така желаната свобода ще я чакат още години в робство. Харесвам героинята, защото е изключително схватлива, умна и борбена. Въпреки преживяното. И има и сърце, под тялото на убийца. Сърце, което е на път да бъде раздвоено на две.

Каол Уестфол е Капитанът на кралската стража. Изпитвам симпатии към него, защото и двамата си приличаме. Лоялен до край, смел и отдаден на своята родина и народ. Каол е човекът, който застава на пътя на Селена, успява да изгради приятелство с нея и да се влюби в Асасина.

И на сцената е време да се появи и престолонаследникът на Адарлан, самият принц – Дориан Хавилиард. О, за дориан мога да говоря много, защото съм напълно влюбена в него, (както и той в Селена). Чаровен, устат, прекрасен, пръскащ чар. Умен и чувствителен. Ох. Дориан.

Не, че Каол също не е чувствителен. Забога, Дориан е прекрасно бебе, което заслужава Селена. Ама тя има да разкрие доста тайни, да пребори могъщи противници, използващи магия.

О, важно нещо, магията отдавна е изчезнала в кралството. Както и всички елфи, вещици и магични същества. Но някъде зад един гоблен се крие тайна сила. Духът на първата кралица има какво да каже, защото битката е далеч по-голяма от тази за мястото на Кралския шампион.

Страната е почти завладяна, а Кралят няма да се спре пред нищо и никой.

Принцеса Нехемия, от едно почти поробено кралство ще стане приятелка на Селена, която обаче сама ще трябва да намира отговори. А въпросите стават все повече и повече.

Елате в Кристалният замък и последвайте момичето от мините по пътя към свободата!

А за едно приключение в Столицата на изкуството прочетете тук.

До скоро!

Когато животът ти поднесе лимони, изяж ги и забрави текилата от снощи

Здравейте! Как сте?

Най-мрачният за мен месец е тук. С много слънце и доста емоции. Днес ще си говорим за малките бягства и равносметки, които правим.

Та бягствата. Всеки има нужда да напусне комфортната си зона или града, в който живее. През последните месеци открих, че определено имам нужда за малко да напускам любимата ми Варна, дори и за няколко часа. Хванете си спонтанно влак, автобус и просто се разходете. Приятелите, навити за такива приключения са най-прекрасните! Бягствата стават и чрез настолните игри. Обичам да съм объркания Пърсивал или Мерлин, който си търси Мордред, даже и да съм лоша за щастие имам страхотна компания, с която обичам да играя или просто да си говорим за всякакви неща. Най-милите са! <3

А за равносметките. Да, винаги се случват в моментите, в които си почти щастлив. Знаеш, че алкохола не е решение, но въпреки това пиеш. Лошо е, когато хората, около теб не усетят, че нещо с теб, не е както трябва… или си се научил прекалено добре да се криеш, или не се познавате… Следва онази песен, която почти те разплаква, див купон, чрез който бягаш от мислите си, подадена ръка, вместо прегръдка и онази буца в гърлото, не в цялото тяло. Минали са само няколко часа, а теб те боли гърло. Стискаш зъби изяждаш няколко лимона, даже и малко лук. И продължаваш напред.

До скоро! Благодаря, че ме четете.

Виена - културата и историята танцуват валс

Здравейте! Как сте?

Есента е тук и вилнее с пълна сила, а аз ви съветвам да вземете документи и яке и да отидете на пътешествие. Идеята за пътуване във Виена, дойде спонтанно, с гледане на полети в сайта на Wizz Air. За няколко дни плана се оформи и потеглихме. Австрийската столица е величествена! Музеи, галерии, замъци, градини. Култура и история на всяка крачка, всеки сантиметър.

Искам да ви заведа и да ви покажа! Та какво видяхме в един от дните?

Замъкът Хофбург, където е живяла Императрица Сиси. Преживяла няколко трагедия и останала неразбрана от семейството и съпруга си. Видяхме кралските апартаменти, пищни и обширни и кралската съкровищница.

Следващата ни сбирка беше Welt Museum. С ранг на Лувъра и British Museum в него бяха представени експозиции и експонати от всяка част на света, както и огромна колекция от музикални инструменти. Изключително разнообразен и помещават се в разкошна сграда.

Ние случихме и гостуваща изложба на непалско изкуство, която също беше изключително интересна.

Националната библиотека изглежда като излязла от приказките. Огромни стилажи, клони и статуи, украсяващите висотите над 10м рафтове с колекцията на Франц Йосиф. Таванът е изписан и библиотеката може да ви послужи за вдъхновение за години напред.

Следващите музеи, които се намират в близост до нея са Музеят на Папируса, в който са събрани множество парчета с прекрасното изкуство, предвещаващо писането на хартия.

В Музеят на глобусите видяхме огромна колекция от най-различни глобуси – лунни, малки, огромни, релефни, в най-различни форми.

А в Музеят на Есперанто – научихме повече за този изкуствено създаден език.

Денят ни приключи с Албертина – галерия и музей на изкуството. От картини на Пикасо до такива на съвременни художници. Четири етажа красота.

И това са само част от красотите на Кралицата на Австрия. Очаквайте скоро да ви разкажа още!

“Враженска атака”от Дейвид Лис // Ревю

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, във вихъра…

След като преди време ви говорех за един прекрасен фенфикшън за Спайди, сега ще минем на ниво книга. Купих си “Враженска атака”, (изд.Сиела) написана от Дейвид Лис от Есенният панаир на книгата в София. Разберете ме, новата ми супергеройска мания трябва да се подхранва, не че в столицата не се подхрани де, все пак и Комик Кон видях. Но днес за книжката:

Питър е попораснал. Отговорно се опитва да съчетава работата, връзката си с Мери Джейн и това да спасява града от лошите. Но бива извършено убийство, когато неговото внимание е било отклонено. И обвиненият е той. Или по-точно този, който се крие зад костюма на фалшивият Спайдърмен.

Питър и лейтенант Уатанабе от полицията заедно започват да разследват, като уликите почти водят до Уилсън Фиск, познат още като Кингпин. Ама почти. Фиск е излязъл от затвора и строи апартаменти за по-бедните граждани…

Ромънът е написан в трето лице и можем да следим както Питър, който се опитва да е добър във всичко и най-вече не иска да има жертви, така и Мери, която постъпва на работа в журналистическо бюро и също започва свое проучване. Харесвам връзката им, която е на един зрял етап, в който всеки се съобразява с другия. Поне червенокоската.

(Credit:/Pinterest)

Питър прави всичко възможно, макар че често му се случва да забрави или отмени някоя уговорка. Иска му се да води нормален живот. И да е полезен на всички. Да не разочарова близките си.

"Винаги бе искал да постигне велики неща, да остави следа в света. Често се чувстваше като коркова тапа в развълнувано море, борещ се просто да оцелее."

Мери е посветена в делото му, но също показва характер в търсене на истината. Появява се и Хари, третият член на групичката, който е както упора така и мост между двамата. Харесвам го изключително много, защото въпреки натиска на богатия си баща, кмета на града, той продължава да следва мечтите си.   

Фиск от своя страна също плете мрежите си. Но най-силното му оръжие е мистериозната Мая, която е роден асасин и е отгледана с омразата към Спайдърмен. И тя си има своите причини, но в нея ми харесва , че удря и следва сърцето си.

Искам да кажа и няколко думи за Аника, новата колежка на Питър в лабораторията. Смела, любопитна и точна.

Враженска атака е прекрасно приключение из улиците на Ню Йорк и из сърцата на героите. Чудно написана, чакаща ви в най-близката книжарница!