Вселената ни слуша и после сбъдва. Мечтаем силно, обичаме още по-силно, понякога плачем и това е окей.
Архив от октомври 2023 г. и първия ми вижън борд.
Благодарна!
П.п. Желая ви прекрасна седмица, а аз отивам да си слушам любимите италианци–пънкари.
Родителите на Морис го възпитаха джентълмен. Докато живееше заедно с тях не пропускаше да помогне с домашните на по-малките си братя. И макар че сега Девън беше смятан за проблемното дете, според най-големият син на семейство Еролди – просто караше нормално тийнейджърство. Морис участваше в неделният пазар, носейки всички торби и не пропускаше да обсъди мачът изигран в делничните дни с баща си, а също да поиграе с най-малкият си брат.
Апартаментът беше непоносимо тих, но Морис събу обувките си и се спря в тесния коридор, където беше повдигал до гърдите си целувал Лети толкова много пъти и преброи до десет. Помоли се на всички богове и светии, които го чуваха за промяна. Каквато и да е.
Влезе в импровизираната кухня, която беше съединена с холен тракт. Кафеварката стоеше наполовина пълна както я бяха оставили в неделя сутринта.
А до стената срещу дивана откри Лети. Стоеше между купчинката одеала и беше забила поглед в пода.
Един поглед.
Морис би продал душата си, само и само пъстрите и очи да срещнат неговите.
– Здравей – отрони, а гласът му прозвуча гърлено, въпреки че на работа не спря да говори през целия ден.
Не получи отговор и прокле наум.
Огледа момичето, всъщност жената, която обожаваше. Цветният и пуловер се открояваше на фона на тъмносиния и термоклин и разперената пола. Лети обожаваше цветовете и се беше облякла приветливо за обяда при родителите на Морис.
Трети ден беше със същите дрехи и стоеше на същото място, където падна в неделя, когато се скараха. Морис се мразеше за всичко, което и каза и за това, което почти направи.
Не беше спал добре и не обмисли достатъчно, когато се наведе към празната керамична чаша, за да я напълни отново. В най-лошият вариант Лети беше изкарала на една чаша вода целия ден и въпреки цялата загриженост на Морис тя се сви на кълбо, а той дори не беше толкова близо.
Отне му тридесет секунди да напълни чашата догоре с вода от каната за филтриране и да я постави до допълнителната възглавница на Лети, задържайки дъха си.
Тя продължаваше да стои свита на кълбо, като сега скри и лицето си, а Морис усети нови пукнатини в сърцето си.
Тази вечер нямаше сили да готви вечеря. Затвори вратата на спалнята и се сви в половината на Лети.
Няма нищо срамно в това един мъж да плаче.
Морис не знаеше колко още време ще издържи това. Искаше да прегърне Лети, да я обсипе с целувки и да я убеди, че никога не би я ударил. Заспа и сънува, че отново се карат. Този път не успя да спре ръката си.
Събуди се целия в пот от звъненето на противопожарната аларма. Скочи на крака и побягна към хола, където Лети продължаваше да се взира в празното пространство. Морис бързо установи, че звукът идва от включения телевизор.
Преди да има възможност да осъзнае факта, че явно Лети беше мърдала от мястото си, момичето запуши ушите си и закрещя.
Летисия не беше пуснала телевизорът. Стресна се, когато глупавата кутия започна да говори, но се уплаши истински, когато Морис влетя в стаята размахвайки ръце във въздуха. Русата коса беше полепнала по челото му и сините му очи бяха кръвясали. Тя се съмняваше, че изглеждаше по-добре, днес си беше замечтала за душ.
Сега имаше по-добре нещо за правенеэ – пищеше с цяло гърло и съжаляваше, че живеят в къща, вместо в жилищна кооперация. Защото досега всу някой щеше да е извикал полиция.
За съжаление Летисия не можеше да си спомни последните две цифри на горещата линия за жертви на домашно насилие.
Морис се свлече до кухненската маса. Беше се опитал да и каже нещо, но тя чуваше само собствените си викове.
Прекъсна я рязко туп.
И Лети се върна в реалността, където нямаше истински юмруци. Поне не от страна на Морис. Той я обожаваше. Качи си с нея на увеселителното влакче, въпреки че му ставаше лошо, само и само, за да бъде с нея за нейния първи път в това начинание. Беше я научил да кара ролкови кънки и на втората им годишнина я беше завел в Хайд Парк до онази бутка за сладолед, където тя винаги си беше мечтала да отиде. Тогава и купи по една топка от всеки вид и най-сериозно и заяви, че на сватбата им ще има камион за джелато.
Морис лежеше на пода и вратът му беше извит в неестествена позиция. Лети се бореше с всичките демони на страха, когато се приближи и провери пулса му. След това някак си се добра до домашния телефон и позвъни на бърза помощ.
Морис имаше цял камион с въпроси през изминалите дни. Отговорът им сега лежеше до него в болничното легло.
Лети надигна тялото си, за да може той да раздвижи схванатите си мускули. После прекъсна поредното му идващо извинение с нежна целувка. Нямаше скоро да забрави вдигната му ръка, но нямаше и да може да изтрие от паметта си и кръвта по паркета идваща от сродната и душа.
До това прозрение стигна товава и затова сега Лети сплете пръсти с неговите, и му разказа за миналото, от което се беше изморила да бяга.
Здравейте, как сте?
Аз съм ужасно щастлива, защото Зимните Олимпийски игри Милано Кортина 2026 г. са факт, а и, защото след двадесет годишна пауза България отново има медалист в лицето на Тервел Замфиров – бронз в сноубординга паралелен гигантски слалом след фотофиниш!
И това, приятели е нещо велико!
Крещях, плаках и стисках много силно палци по време на квалификациите и финалите в дисциплината. Малена и Радо отпаднаха в осминафиналите, но Тери успя! (не случайно споделяме общ рожден ден, хи хи)
Можем!
На всички атлети пожелавам да се насладят на преживяването!
До скоро!
Hi, fellas!
Bulgarian Tervel Zamfirov won a bronze medal in the Snowboarding Parallel Giant Slalom after 20 years without a medal in the Winter Olympics!
I am so happy and proud and can't wait for more beautiful emotions in Milano, Cortina, Predazzo and etc!
La medalla de bronce para Tervel Zamfirov en Snowboard Grande Parallel Slalom. Viva Bulgaria!
Старият грамофон в Барът на сър Едуард е ставал свидетел на повече започващи любови, откакто стои на скрина до френските прозорци, с дървени капаци отвън.
Той е популярно място в в Лондон, доколкото нещо може да бъде популярно в многомилионният град. Посещават го адвокати след успешно спечелени дела, студенти в сряда и четвъртък вечер и подават десет паундови банкноти бакшиш на Марта.
Тя работи там откакто се помни или откакто се научи да отстоява мнението и интересите си. Някога обожаваше да идва да учи тук. Може би заради високите тавани с греди оцелели бомбардировките през Втората световна война. После госпожица Пъфърхаус започна да помага на момичетата зад бара. Някоя от тях я кръсти Марта и името и остана. тази година щеше да навърши тридесет и пет, а беше виждала сър Едуард само веднъж. А това е нещо забележително, поне според компанията на маса седем.
Масите са номерирани с нечетни числа, а легендата гласи, че собственикът на барът, всъщност искал да създаде книжарница, която в дъното си да има музикално студио. “Каква чудна хрумка!”, помисли си Марта, когато отсервирва втората партида от високи стъклени чаши, покрити с малки ромбчета.
Това са единственият вид чаши в бара, защото издържат на необмислени извлияния, но единственият работник тази вечер, сиреч Марта, игнорира шума и хвърля директен поглед към момчето и момичето, което стоят един срещу друг в двата меки фотьойла с високи почти до тавана облегалки.
О, какво бутане и дърпане беше, за да ги вкарат и наместят – там в ъгъла!
На стария грамофон в Барът на сър Едуард звучи рок балада, защото някой, Марта не може със сигурност да посочи кой, е сменил плочата с джаз, докато млада любов разцъфва между двама младежи, в тела на възрастни.
За цветните сгради, за украсения център и онова тунелче, през което се излиза право пред Часовниковата кула. За онзи баир и колко бях щастлива, когато го изкачих. За чувството да чакаш – сякаш пред Мулен Руж, макар че той беше през ноември. За цялата любов, за всички талантливи души, за това да слушаш любимата си група – отново и да си спомняш за замъци по Адриатика. За вълнението, за общия план. За болката в краката, за чувството за сигурност. За онази песен, която ще звучи на сватбата ми. За вината, за болката, за това сърцето ти да се счупи – брутално, свръхзвуково…
За приятелствата, които изграждане на тротоара, за кафето, за прегръдките.
За студа, за самото пътуване.
За усмивките, любовта и всичко между тях.
Не ти разказах за Прага!
Защото трябваше да я преживея, както в онази книга.
Може би единствено щях да пея още по-силно!
Здравейте! Честита Нова година! Пожелавам ви да мечтаете и сбъдвате свръхзвуково!
Днес ще ви разкажа за една книга, която е подходящо четиво точно за зимните дни, когато навън прехвърчат снежинки, а вие пиете топъл, ароматен чай под някое одеало.
Нашата главна героиня – Мина е кулинарен технолог със страст към десертите, чиито живот и еди биват сринати и тя намира спасение извън Острова. Въоръжена с вечен оптимизъм тя се озовава в “Уютната хижа в Швейцария”, чийто собственик е нейната кръстница. Следват приключения по ски пистите, в компанията на чаровен непознат, с огледален на Мина характер и неговите приятели.
Спойлер: Мина открива себе си! И още много! Така че, малко бягство в друга държава винаги е решение!
А ето ви и няколко причини защо чаровният роман на Джули Каплин е следващото ви зимно четиво:
❇Швейцария е показана в цялата и прелест, с рецептите, културата и хората. Не е просто фон.
❇Имаме мъжки персонаж, който се казва Люк. Секси е, prove me wrong!
❇Второстепенните герои са изключително пълнокръвни и чаровни. Няма как да не заобичате Кристиан или дори мърморкото Йоханес.
❇Семейните отношения са прекрасно вплетени.
❇Има пикантни моменти, написани по толкова красив начин, евала, Джули!
Моята оценка е 4.5/5 и определено ви препоръчвам .романите на авторката, която например ще ми разходи и из Дания, заедно с група репортери на тиймбилдинг.
До скоро!
