Какво да гледаме?

 

Какво да гледаме?

Здравейте!

Това е вечният въпрос след “Какво да ядем?” – все пак първостепенните нужди винаги водят.

Та днес ще ви дам три предложения от моя, личен опит. Надявам се, да ви помогна.

1. Олимпийските игри

Изненади – няма. Най-атрактивният и голям спортен форум се завърна макар и с година закъснение, заради пандемията. И освен, че можете:

а) да подкрепяте нашите участници – пр. Йосиф Миладинов, който е само на 18 години и утре в 04:30 българско време ще плува финал на 100 м бътерфлай, рекордно постижение за това прекрасно момче, на което му предстои прекрасно бъдеще, каквото и да направи утре! Успех, хлапе! Ще гледам и ще стискам палци! ♥

б) да гледате любимите си спортисти – пр. аз смятам да стана да гледам Арманд Дюплантис, който ще участва в квалификацията във овчарския скок в 03:40 утре.

в) да се влюбите в някой спорт, на който до сега не сте обръщали внимание или не сте знаели нищо за него – пр. аз с интерес гледах джудо и колоездене, имах си и фаворити!

2. “Най-хубавите години”

Италиански филм от 2020г., който гледах преди седмица на кино във Варна, а е много възможно да го дават в някой културен център и в другите градове в страната. Вариант Б е винаги Замунда. Хареса ми начинът на снимане, героите говореха в кадър за събитията, които моментно им се случваха. Историята следва четирима приятели, които се запознават, като тийнейджъри в края на осемдесетте години на 20-ти век. След това проследяваме техните избори, възходи и падения в следващите четиридесет години. И филмът е доказателство, че приятелството се доказва във времето и истинските приятели, остават, въпреки всичко.

Оценка: 5/5

3. “Сребърните кънки”

Последното ми предложение е руски филм, който си намерих в Нетфликс, но лично гледах с английско аудио. Историята ни запознава с Матвей който е разносвач на сладки по лед, но след като бива уволнен се запознава с Алексий и неговата групичка, които са опитни измамници, използващи бързината на кънките на лед и своята ловкост. Годината е 1900, а Алиса е дъщеря на посланик, а химията е първата и любов. Следват забавни моменти, шеметно приключение в търсене на богатство. Там, обаче нашите герои срещат Любовта.

Последното, което ще вмъкна за този филм е, че Алекс буквално е Каз Брекер!

Оценка: 5/5

Това са моите предложения!

До скоро, amici!  

МИЛАНО // Италия

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, пише ми се за толкова много неща, но знаете ли имам по-силно чувство – ПЪТУВА МИ СЕ!  След по-малко от 48 часа ми предстои пътешествие до Пловдив и после приключение на един язовир. Вълнувам ли се? Много! Подготвена ли съм? Не, тепърва ще приготвям всичко почти.

Но днес, ще ви разкажа за Милано! Защото, както знаете Италия ми е новата мечта и е четвъртък, ден за спомени!

Със семейството ми посетихме Италианската столица на модата през 2014г., когато тепърва завършвах първата си година в гимназията. Годината, в която знаех най-много испански, който е близък до италианския. Съответно се опитвах да говоря в някои заведения и хората ми се радваха. Това беше първото ни пътуване в чужбина заедно с брат ми, тогава на шест.

Веднага заобичах Милано. Хората бяха облечени толкова стилно, макар че беше още ранна пролет. Имаше някакъв чар в старинните, красиви сгради, истински шедьоври и модерната архитектура – среща между две епохи. Новото и Старото.

        Дуомо е истинска прелест. Снимах вътре, макар че не беше позволено. Бунтовник, в някои ситуации, хах.

Ходенето до Комо и разходката с корабчето! Видях Алпите за първи път. Влюбих се и тази любов си е в сърцето ми и до днес! Гледайки китните къщички, около езерото, представях си идилията да живееш на това място!

Замъкът Сфорца и Интерактивният Музей – част от нашето пътуване. И храната – да кажем, че не случихме на пица, иначе пастата беше чудна!

Италия се усеща с всички сетива. Виждаш, чувстваш, чуваш, вдишваш! И си пожелаваш да се върнеш!

Ciao, amici! Грабвайте раниците и отивайте да опознаете тази чаровница!

LOVE DEATH + ROBOTS – Volume 2 // Ревю

 

Здравейте!

Имам Нетфликс от повече от година и определено винаги успявам да си намеря акво да гледам. Преди няколко дена си пуснах LOVE DEATH + ROBOTS, за който бях чела хубави неща. Разбира се, че се включи Volume 2, така че чак на финала разбрах, че всъщност не съм гледала първата част. Но въпреки това ми хареса доста и бих ви го препоръчала, ако обичате фантастичното, имате някакъв праг на търпимост, защото признавам – имаше си кофти сцени и сте фенове на анимацията, защото това са кратки анимационни композиции,  някои (3 & 4 са брилянтни), 1,2,6 са също добри!

Обща оценка 4/5, като по-надолу ще разгледам и осемте части подробно, така че предупреждавам за СПОЙЛЕРИ!

1. "Automated Customer Service" – в едно бъдеще, където роботите са заели почти всички човешки функции, симпатична баба, имаща пухкаво куче и домашен робот, се вкарва в битка за живот и смърт с машината, която си има собствено мнение за нещата. Забавен, това е качеството му, а и като откриващ епизод е наистина готин – жената си говори през цялото време с отдел обслужване на клиенти, опитвайки се да излезе от ситуацията. 5/5

2. "Ice" – планета скована от студ, срещу който повечето хора са привикнали. Нашите герои са двама братя, които тръгват на опасен лов – игра, която може да се обърне във всеки момент. Това да си различен от останалите и да следваш принципите си са двете основни теми. 4.5/5, защото ми трябваше още мъничко откъм историята.

3. "Pop Squad" – най-силният епизод от сериала за мен. В едно бъдеще, където има класово разделение на богати, избрали да станат безсмъртни, вместо родители и бедни, които са запазили човешкото в себе си и са избрали да създадат семейство. Утопично, страшно бъдеще, в което тези семейства биват избивани, а главният ни герой е именно полицай, който се занимава с това. Вижда се радостта от малките неща, в лицето на тези хора, които живеят в пълна мизерия, под постоянен страх, но все пак готови на всичко за усмивката на децата им. Финалът за мен беше очакван и неизбежен и тъкмо това го прави толкова красиво – да видиш промяната в героя, осъзнаването и израстването. 5/5 - категорично!

4. "Snow in the Desert" – още един епизод, който може би ми е любим, заедно с първия. Пренесе ме във вселената на Междузвездни войни. Тук срещаме нашия самотен герой – Сноу, който може да регенерира тялото си и е издирван на цялата планета. Той намира приятел в лицето на жена, готова да бъде с него. Това е епизод за самотата и за любовта, следващ любимото ми мото ТИ НЕ СИ САМ! Визуално прекрасен, емоционално зареждащ, също! Препоръчвам го! 5/5 – разбира се!

5. "The Tall Grass" – този започна интригуващо с влак, който спря насред поле от трева, където се виждат сини светлинки. Нашит герой е любопитен и това любопитство за малко не му изяжда главата. Буквално. Защото светлинките са някакви чудовища, вероятно били хора някога. Машинистът му се притичва на помощ. И го спасява. Та, пишейки тези редове, виждам огромен смисъл . за търсенето, за попадането в задънена улица или в морето. Философски погледнато – поне си опитал. Давам му 3/5, защото си ме стресна.

6. "All Through the House" – ох, този е много сладурско-започващ! Коледа, малко след полунощ. Сестриче и братче, които не могат да заспят. Искат да разкрият тайната… и се натъкват на чудовище, приличащо на Прешълецът. Което ги съветва да бъдат добри и им оставя подаръци. 5/5 – заради идеята и изпълнението.

7. "Life Hutch" – Подход минало-настояще. Космическа битка – хора срещу огромен враг. Пилот, който трябва да се пребори срещу чудовище в собствения си кораб. Добра идея, но все пак 2/5.

8. "The Drowned Giant" – Признавам, този епизод или не беше моя или…. Тогава си умирах за сън. Обективно погледнато трябва да го изгледам отново, за да го оценя. Но тук мога да му дам 2/5.

До скоро!

“Барнабо от планината” от Дино Будзати // Ревю – за търсенето и намирането

Здравейте!

Днес ще си говорим за една малка книжка, която променя. Отново сме на италианска вълна, макар че до средата на книгата бях убедена, че авторът е испанец. Като усещане, което ми носи е близко до това, което усетих, четейки “Спасителят в ръжта” на Селинджър. В по-малко от двеста страници е описана човешка история за търсенето. Защото човек търси, първо себе си, после всичко останало, докато е жив. И, когато се намери, няма по-хубаво чувство!

“Барнабо от планината” е издадена през 1933 година – преди цели 88 години и е актуална и днес.

Сред Доломитите е сгушено малкото градче на име Св. Никола. Около него има гори, скали и планини. Нашите герои са горските, пазители на склада с амуниции, даващи смени из близките върхове и била. Спокойната обстановка е нарушена, когато водачът им Дел Конте бива убит от незнаен враг. Дружината, които живеят заедно в горска къщурка и по са приятели приемат по различен начин ситуацията. Някои като Бертон, са готови да изследват и да намерят убийците, а Марден, който поема командването е готов за отмъщение.

Останалите мълчат, осветени от мъжделивата електрическа крушка. Отвън, на тротоара от време на време отекват стъпки. Нейдве в сградата се трясва врата. Часовникът тиктака. Дават си сметка, че всички вечери са еднакви: все същото кафе, все същите лица, все същите думи.

Главният ни герой – Барбано се появява плавно на сцената. Не можем да го заобичаме веднага, но можем да го разберем. Защото младата му душа търси. И това е нещото, с което лично печели мен. И с разни други качества – като съмнение и страх. Чисто човешки – анти добродетели, но кажете ми кой не ги изпитва? Харесвам страстта му, защото в тези стотина страници виждаме образ, който пораства, но се връща там, където му е мястото – в планината!

Защото, понякога просто знаеш, че това е твоето нещо. И въпреки всички усилия стигаш до там. И намираш мир. Със себе си. Най-големият ти опонент.

Навън тишината е дивна, а плътно забуленото небе бледо сияе. Планината е скрита, ала се усеща близостта и – неподвижни и самотни зъбери, потънали в облаците. 

Препоръчвам ви “Барнабо от планината” от Дино Будзати, защото има много смисъл и много любов в тази книга.

Моята оценка опредено е 5/5, като много високо вдигам летвата и заради послеписа на преводачката, който придава абсолютна съвършеност на това издание!

Under the Riccione Sun – да се влюбиш в Италия! // ревю (без спойлери)

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и днес ще ви споделя моите впечатления за Under the Riccione Sun, който гледах преди няколко дни и страшно ми хареса!

Определено италианците освен вино и музика, могат да правят и кино!

В този случай избрах филма спонтанно, без дори да изгледам трейлъра. Гледаше ми се нещо лятно, което да ми донесе хубави емоции. Тази история определено е такава!

Имаме стандартна и позната история – група приятели се събират в градче на брега на морето, за да изкарат няколко седмици заедно. Млади, влюбени в живота (и не само), искащи приключения, търсещи усещания и емоции.

Ще се запознаем с Марко, който тръпне голямата му любов да му обърне внимание, с Виченцо, който е сляп, но иска да си намери приятели, а може и да се влюби, с Камила, чиито приятел не и обръща внимание и тя мечтае за истинска любов, с Чиро, който започва работа като спасител и се присъединява към отбора и с още други интересни истории – например на майката готова на всичко за детето си, ще видим гледната точка на охранителя на нощен клуб и т.н. Любовта е основна тема в този филм, а и като цяло винаги е била нещото, което най-дълбоко и искрено вълнува хората.

Слънце, плаж, турнир по волейбол, чието спечелване ще донесе билети за предстоящият концерт!

Лятото е за обичане, за даване на шансове, за изгреви на морския бряг и за обичане!

Препоръчвам ви този филм, сигурна съм, че ще ви докара усмивки по лицата!

До скоро, amici! ♥

"Грешка" // Vic & Damiano – Måneskin ∙ Oneshot ∙

 

Дамиано стои на балкона и пуши трета поредна цигара. Мислите му се реят в пространството, без да се спират на случилото се преди минути. Той чува тихите стъпки на Виктория, борсите и крака пристъпват внимателно и тя се плъзга до него, облягайки се с гръб на парапета.

Дамиано издишва дима и и подава цигарата и тя я поема и ядно я изгася в пепелника, между тях.

- Това беше грешка - казва, без да го поглежда в очите.

- Така е - отвръща той. Няма смисъл да се залъгват. - Не можем да върнем времето.

- Знам - издишва шумно тя и двамата потъват в тишината на нощта.

Грешка мисли си Виктория. Която не биваше да допускат. Но се поддадоха на изкушението и сега нещата ще отидат на зле. Защото все някога, истината ще излезе наяве.

- Ще кажем ли на Томас и Етан - пита Дамиано. - Ще е по-добре-

- По-добре ли? - тя му хвърля яростен поглед. - Изобщо не трябваше да идваш-

- Ти дойде. В моята стая, Вик! - Дамиано не иска да и вика, но си изпуска нервите.

Вижда сълзите в очите и, но не се опитва да я спре, когато тя се връща обратно в стаята.

- По дяволите!

- По дяволите! - казва на глас Виктория и бутва вратата на терасата.

Отива до банята и наплисква лицето си, опитвайки се да измие измамническите следи. Косата и е разрошена, а в огледалото среща погледа на вината.

Защо го направиха?

Желанието им беше взаимно но, все пак, можеха да се спрат. Щеше да стане страхотен скандал, а вечерта имаха и участие. Разбира се, имаха спорове, но тя предусещаше бурята,  която бяха отприщили двамата с Дамиано.

Той, разбира се беше прав - трябваше да си признаят пред Етан и Томас, още като станат. Но как?

Връщайки се обратно в стаята, Виктория си помисля да изхвърли чаршафите. Ще ги плати на рецепция, докато Дамиано, завъртв момчетата. И все пак, какъв е смисъла? Приисква и се да остави Дамиано да се оправя с всичко, но тъй като идеята дойде от нея, решава че поне ще се опита да прикрие следите.

Затова внимателно отлепва опаковката от тристаграмовият шоколад, която бяха хвърлили върху завивките, завива го отвън-навътре и го смачка хубаво, преди да го изхвърли в кошчето в банята.

Не знае кога отново ще им се отвори път да отидат до Швейцария и да си купят Линд от производителя, но поне можеше преди закуска да излезе и да възстанови изядения. Няма да е точно такъв, какъвто си бяха смесили Томас и Етан, но поне щеше да има заместител.

        Беше толкова вкусен шоколад, тя си припомня нейния, който споделяха с Дамиано и изядоха още преди да прекосят границата с Италия.

        В крайна сметка бяха приятели от толкова години, един шоколад не можеше да ги раздели... Или поне така се надява.

 

 

 

Здравейте! Не очаквахте такъв финал, нали? :D

Изненада!!!

Надявам се да ви харесва!

Има още разкази за Maneskin в блога! Enjoy ‘em!

До скоро!

П.п. Лятно филмче, което да гледате на кино – вижте тук.

“Лятното приключение на Лука” – вълнуваща и искрена // Ревю

 

Здравейте!

Днес ще ви разкажа за филмът на Дисни и Пиксар – “Лятното приключение на Лука” или просто Luca!

За мен е най-добрата анимация излизала през последните години, слагам я дори след (Тайната на) Коко, която ме трогна, дълбоко.

Но всъщност не е ли това работата на анимационните филми? Да покажат на децата някакви ситуация и чувства, по деликатен начин и да им дадат насоки и съвети. Когато поотраснеш започваш да виждаш по-обемната картина. Улавяш прекрасни послания, скрити, но толкова смислени.

Благодаря на Плами и Георги, които ми се навиха на акъла и бяха прекрасна компания в киното. А двете момичета си поплакахме, (аз на около три пъти), макар и да бях подготвена за финала, защото бях гледала част от финалната сцена.

Филмът ми хареса наистина много и ви го препоръчвам! Определено ще научите по нещо от него!

Надолу в поста ще говоря със СПОЙЛЕРИ, така че, ако не искате да си разваляте удоволствието спрете да четете тук и беж към киното!

Но ще започна от самото начало. От трейлърите, на които бях попадала изглеждаше сякаш Лука отива на лятна почивка в чудно красиво, италианско градче и става морско чудовище.

Обаче, всъщност СПОЙЛЕР, нещата са наобратно. Защото Лука всъщност е морско чудовище! Може би има малък паралел с Малката русалка, само че тя жертва гласа си, за да стане човек. А Лука е просто любопитен да види какво има над водата. Не жертва нищо, освен това, че реално, когато е сух е човешко момче. И му трябват уроци, които и получава, срещайки Алберто, който също е морско чудовище. Само дето живее на сушата и мечтае да си има веспа.

Приятелството им бързо се разраства – и двамата имат нужда от най-добър приятел. Алберто е по-смелия от двамата, докато Лука премисля нещата. Всъщност главният ни герой бяга на сушата, защото няма избор. Тук отварям темата за отношенията родители-деца. В стремежа си да го предпазят, родителите му са готови да го изпратят на дъното, заедно с чичо му. А там е гадно. Та Лука бяга.

Двамата приятели отиват до Порторосо, сладко китно на етажи градче, за да намерят мечтаната веспа. Истинска. И се записват за ежегодното състезание, включващо каране на колело, хапване на паста и плуване. В отбора на Джулия. Тя е момиче на техните години, което участва всяка година, но не може да победи месния злодей Ерколе – типичен asshole.

Бащата на Джулия пък е рибар и съответно е враг за морските чудовища и нашите герои. Но и той има драма, всъщност е благ човек, изгубил едната си ръка и искащ дъщеря му да е щастлива.

Катарзисът в отношенията между Лука и Алберто е Джулия, която показва един нов свят, свят от който Лука иска да бъде част. Имаме онази сцена, в която Лука предава Алберто и го нарича чудовище. Там ревах за първи път. Ами ужасно гадно, а и те се бяха скарали преди това…

Четох няколко ревюта, в което ги описваха като персонажи, между които има любов. Което е адски сладко! Помислете си, живеем в 21- ви век и Дисни имат гей двойка. Не знам, но само идеята за това ми е толкова мила. И все пак режисьорката го отрече.

Искам да вмъкна и за самия Алберто, който казваше, че чака баща си, който обаче така и не се върна… *още рев*

Та, стигаме до последната част от филма, Лука все пак се състезава и е на път да спечели. Докато не завалява дъжд. И той е разкрит. И приет.

        Това не е ли най-хубавото послание? Да приемаме различните хора и като цяло всеки, защото всеки е уникален!!!

Забравих да спомена, че родителите на Лука се впуснаха да го търсят и имаше много забавни сцени, в които заливаха случайни деца с вода.

А също се оказа, че има и други чудовища, които живеят под прикритие в града.

Стигаме до финала, за който уж си мислех, че бях подготвена. Уви, илюзии. Защото Лука, замина с Джулия в Геноа, за да учи, а Алберто, който остана в Порторосо да помага на бащата на момичето. Знам, че този финал е наложителен и е най-добрият избор и все пак беше тъжно да гледам тяхното сбогуване. И все па, Дисни, добра работа – отворена вратичка към бъдещето и факта, че си обещаха, че ще се видят отново на лято!

5/5 определено. Със сигурност ще го пусна и вкъщи да го гледаме семейно.

Благодаря ви, че ме четете и, че стигнахте до края на това ревю.

Като финал да ви питам, коя ви е любимата анимация в момента?

Моята е Лука. ;)

До скоро!