Me-day, падение -> изправяне // small (big) talk

 

Здравейте, как сте?

Наистина ще се радвам да ми споделите. Понякога това да споделим е най-правилното нещо, защото сме социални животни и имаме нужда едни от други.

Ще ви разкажа кака премина днешния ден, защото наистина беше от тези дни, които хората наричат me-day. Обикновено, когато казвам че имам такъв ден съм го изгубила в гледане на клипчета, но не днес беше по-различно.

Ще започна от факта, че в петък в ранните часове, когато повечето хора спят, бях в емоционална криза. Чувствах се толкова смачкана, толкова недостатъчна. И направих най-рационалното нещо, обадих се на приятел. Който искам да ви кажа, че беше в още по-дълбока дупка от мен. Взаимно си помогнахме, до някакво ниво и изкарах деня на час и половина сън сутринта и после още два часа следобед. Отидох на лекция, защото може би това ми е последната присъствена… кой знае?, после до мола с колежката и вечерта беше за семейството и завърши с топли напитки – да се чете горещ шоколад и чай с приятел, който ме мотивира адски много! (Обичам те, чика!) Наваксах си с епизодите на Игри на Волята и може би съм единствения човек, който се кефи на победата на Мани. Както и да е.

(Безвремие в Неапол)

Събота. Събуждам се след над десет часа сън. Без аларма. Къпя се и после чета книга за пътуване във времето и Франкещайн. После гледам някое друго видео и си талкаме семейно. Чистя ябълки, правя щрудел, който е ужасно вкусен и на фона на Chosen by Maneskin & Wonder by Shawn Mendes. На моменти хвърлям телефона. Който иска ще намери начин да се свържем. Почистване, вечеря и смях с брат ми. Избирам анимация и гледаме заедно, нещо което не сме правили от доста време. След това пиша думи по испански. Следва още музика – Майли Сайръс гърми в ушите ми и сядам да пиша ред вас.

Защото приятели, давайте си ги тези почивки. Правете нещата, които обичате и сте добри в тях – пример, аз обожавам да готвя и това ме разсейва. Повярвайте ми няма ситуация в която някой кекс да е излишен.

Бъдещето е утре, а вчера е минало. Имаме само сегашния момент, какво ще става после зависи от нас, Съдбата и Вселената. Една трета, приятели. Всичко ще си дойде. Когато е писано.

Не позволявайте на някой да ви мачка емоционално. Това не е приятелство. Нито е любов. И, ако игнорът не е решение (както и при мен) – просто кажете ‘Fuck you!’ и бъдете там, където ви обичат и ценят.

Това е.

До скоро!

Обичам ви и благодаря на тези които стигнаха до края на поста.

Не спирайте да блестите!

“Една нощ през самотния Октомври” // Fan story

 

Понякога Джил сънува кошмари.

Въпреки изминалите почти осем години има нощи, когато се събужда обляна в пот и със стичащи се по лицето сълзи. В началото просто прегръщаше Грималкин и четеше книга до идването на изгрева. После просто се сгушваше в мъжа до себе си, който и шепнеше красиви слова и целуваше врата и, докато заспи.

В нощта на 29-ти октомври вещицата се събужда и се надига на лакът. Среща погледа на котката и понечва да отмести тежката завивка и да стане. Но бързите пръсти на Джак улавят китката и това я принуждава да срещне очите му.

- Кошмари? – пита я, макар че отлично знае отговора. Понякога Джил пищи насън и той стои до леглото с часове, докато се отърси от транса на съня.

- Съжалявам че те събудих – отвръща той и е искрена. На Джак му трябва секунда, за да прилепи тялото и до неговото.

- Никога не се извинявай за това, Джил – казва и сериозно. След, което я целува и я изтръгва от спомените.

Годишнината е след две нощи. Осем години след Играта, която щеше да промени познатия им свят. Когато един плъх на име Бубо, размени жезлите им и помогна ритуала да бъде приключен. И порталът затворен. Разбира се Грималкин и Смрък, вярното куче на Джак също имаха огромна роля.

Но в този момент вещицата не може да се концентрира върху нищо друго освен устните на мъжа до нея, които отиват все по надолу.

▓

През следващата нощ Джил изобщо не може да заспи. До късно подрежда шишенцата с отварите, след това и шкафа с билките в кухнята. Джак я дръпва към леглото, а тя му обещава, че ще легне скоро. Само че цялото и тяло трепери и тя не може да си намери място. Грималкин се отърква в краката и и тя най-после сяда на студения под и започва да я милва. От очите и капят едри сълзи и вещицата плаче без глас.

Котката поглежда към кучето и Смрък тихичко отива да събуди Джак. Той безшумно пристъпва и също се настанява на земята и погалва Грималкин. Пръстите му срещат тези на Джил и ги стисва лекичко.

- Всичко е наред. Мина. Вече мина – котката деликатно отстъпва към кучето, а вещицата се отпуска глава на гърдите на Джак.

- Ако не беше размяната, щяхме ние… - той милва гърба и и чертае линии.

- Но не се случи – гласът му е нежен, но и твърд. И двамата знаят, какво щеше да се случи, Завръщането на Старите богове. Но Съдбата беше благосклонна. Изкараха невероятен късмет, да имат тези прекрасни приятели, които да са готови да отидат отвъд, верни до гроб.

След време Джак пренася Джил в леглото и я завива. След, което почесва Смрък зад ушите.

- Благодаря ти, приятелю – казва и кучето му отговаря със същото.

▓

ART CREDIT 

В нощта на Вси Свети Джил е решена да не позволи на кошмарите и спомените да погълнат съзнанието и. Сготвила е превъзходна вечеря, която вече изстива и чака Джак да се прибере.

-  Ухае невероятно! – казва и той, с влизането в апартамента им. Живеят в Дъблин от пет години и двамата са единодушни, че градът е добро място.

Достатъчно далече от Лондон. И достатъчно близо.

Двамата хапват и Джил наблюдава мъжът срещу себе си. В онази нощ, преди осем години двамата си тръгнаха заедно, но се разделиха призори. През следващите три години Джил скитосваше из цяла Британия, докато един облачен ден пристигна в Дъблин. Създаде магазина си, в който продаваше лекове. И в един понеделник камбанката на вратата иззвъня и едно черно куче и собственикът му със спокойни крачки се върнаха в живота и.

- Ще ми трябва метлата ти – споделя Джак и тя се ококорва.

- Метлата ми? – пита и той и дискретно се прокашля.

- Ще отидем на малко пътешествие – казва той и започва да раздига масата.

- Къде? – вещицата също става от креслото си и награбва няколко чинии.

- Изненада. Приятна – добавя и се обръща към Смрък. – ще наглеждате къщата нали?

Кучето кимва, последвано от Грималкин. Джил не е свикнала да се разделя с котката си, но Джак излъчва сигурност и тя се съгласява. Какво път толкова може да се случи в нощта на 31-ви октомври?

Това не е най-добрата идея, мисли си вещицата, докато се носят някъде над ирландските поля. Тя е прегърнала Джак през кръста и усеща вятъра, който духа срещу тях.

- Спускаме се – надвиква го той и метлата се накланя и двамата политат надолу.

Спират в короната на едно буково дърво. Различих долина, а някъде далеч блещукаха светлинки.

- Леприкони – тя се разсмя и метлата се разтресе.

- Гледай – той и посочва русолявото момченце, което излиза на поляното. В ръцете си държи стръкчета трева и изглежда много доволно от себе си.

- Рели – двамата чуват глас и след малко на поляната излиза жена със сламена шапка и дълга бяла рокля. – Време е да се прибираме. Скоро ще излязат вещиците – тя хваща детето за ръката и го повежда към склона.

Джил изтръпва и тупва от метлата, която се е снижила на меката трева. Тя почти излиза на лунната светлина на поляната. Но нещо вътре в сърцето и я спира да се затича след девойката, която сега е красива, млада жена и сина и. 

- Открих ги преди няколко седмици – пояснава Джак. – Знам, че е трудно. И реших, че ще добре да… - той прочиства гърло и накланя глава към нея. - … да я видиш.

Джил хваща дръжката на метлата без да отговаря. Тя я управлява навръщане. Грималкин и Смрък очакват своите господари и котката я поглежда продължително.

- Благодаря, Джак – вещицата му се усмихва широко. Защото това да види Линет, която беше на път да се превърне в жертвоприношие, да има свой живот и бъдеще е най-хубавото нещо след цялата история.

▓

КРАЙ

 

 

Здравейте! Как сте?

Героите са взети от “Една нощ през самотния октомври” от Роджър Зелазни, която обожавам и си я препрочитам всяка година.

Тук съм писала за книгата и можете да прочетете повече!

Препоръчвам ви я!

До скоро, приятели!

Есенна депресия // small talk

Ами какво да ви кажа. Тоя шоколад го нося от слънчева Италия, за да го дам на любими приятели, и брат ми да го изяде без да ме пита. Адски тъпо. Пиша го тук, понеже знам че четеш С. И много те обичам! ❤️

Имам проблем с тоя сезон. И с часовете, които прекарвам в това да зяпам глупости на телефона. Да, есента не е като от картинките, и все пак можем да пием горещи шоколади до втръсване, преди да затвори всичко, щото слухове... Или да учим по десет рандом думи от речника. По испански. Да си пускаме Нетфликс, по веднъж на седмица, вместо в месеца, да готвим сладки, есенни сладкиши или бисквитки като тикви, защото наближава Хелоуин. И да се мотивираме реално, да излизаме и пишем. Щото есенната депресия е кофти хапче, с послевкус, на зима, която тук сме нямали от години. Но кой знае, можe и да има сняг на Коледа, защото сме мечтатели и има някакви си 75 дена до тогава. Изживейте ги!

(снимка - архив Първи/последен учебен ден в уни) 

ИТАЛИЯ – ИСПАНИЯ vol 2

 

Здравейте! Как сте?

Италия и Испания играха отново преди два дни и аз пропуснах този мач. Но вчера го изгледах, макар и на запис, защото страстта си е страст. А футболът е една от първите ми.

Повторение на финала на Европейското, където си поревах доста, особено, когато се стигна до дузпите. Но позитивното е, че когато играят два отбора, които харесваш – поне единият продължава.

Та мачът отново е полуфинал, но този път на Лигата на Нациите и само че този път се играе в любимата ми Италия. Която излиза с почти стопроцентовия си титулярен състав, докато Луис Енрике е извикал млади играчи, които тепърва ще се доказват. Отборите играят подобно и, когато се отвори пространство някъде по терена става опасно. До края на полувремето Испания води с два гола на Феран Торес, който май ще заобичам…, а азурите са с играч по малко след като Бонучи е изгонен след два жълти картона. А на Сан Сиро се вдига пара, защото Европейският шампион играе добре, но трябва да спечели. Минутата е осемдесет и трета и Киеза асистира на Пелегрини, който изправя публиката на крака. В последните минути има екшън и все пак Испания спира победната серия на Италия и отива на финал (срещу Франция)!

Красив мач, звезди по терена и на пейката, наситена игра с много пасове и три попадения.

Наслада за душата!

Финалът е в неделя от 21:45 и ще вика за La furia roja!

Adios!

Неапол – в който се влюбваш!

 

Когато чуете Италия, кои градове ви хрумват първо? Рим, Венеция, Флоренция, Верона...

Неапол няма да е в топ 5, може би. И въпреки това ще го обикнете на първа среща. Той е лошото момче на Ботуша, чували сме за италианската мафията, и някакси го свързваме с неприятности. Е, Неапол е жив. Натоварен, коли, пешеходци и мотори се движат, където и както им попадне. Има шумни пазари, много хора, всеки тръгнал нанякъде. Месните гледат от нивото, на което са, не се извиняват, но действат със страст, която вкарват във всяко свое движение или дума. Говорят, а сякаш пеят.

Неапол е стар, античен, древен. Красиви архитектурни сгради, църкви, които придават чар и павета, навсякъде. Неапол е стилен, цветен, жаден за теб и ти за него. Има и пак ще има какво да видиш. Дворци, тунели, катедрали, вулкан, разрушен град, музеи...

Неапол се усеща, с всяка крачка, нагоре по тесните улички, през палитрата от аромати, покрай всички магазинчета, до лятото и жегата, в палмите, в морето, в движението и интензивността на всичко.

Неапол е още история, култура и изкуство.

Неапол е любов. Amore - истинска и силна.

Неапол те хваща за ръката, намира пътя до сърцето и остава там.

Per sempre!

За балоните и дупките // “Себастиан и Тролът” от Фредрик Бакман

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще си говорим за една малка книжка, която значи толкова много за мен. По принцип на разказите на Фредрик Бакман (любимият ми автор), плача най-много. И това е така, защото простичко, с много чувства са описани нещата от живота, толкова близо до нас или направо в нас.

“Себастиан и Тролът” не е изключение, но е още по-специална, защото първо, че дойде като подарък към читателите, заедно с “Ние срещу всички”, която си обичам ужасно много и второ, защото често самата аз се затварям в един балон, от който ми е трудно да изляза.

Историята е простичка или поне така изглежда, защото Себастиан, малко момче живее затворен в своя мехур, който почти напълно се е затворил за външния свят. Понякога болката просто е там и не можеш да кажеш защо и къде те боли. И всички кошмари те притискат, и крещят и си сам. Добре, че винаги го има вътрешният глас, който се появява в различни форми, в случая е трол, най-обикновен. Който все пак знае посоката. И ти дава най-ценният съвет – да бъдеш себе си. И да не скачаш! Защото си нямаш и идея, колко си прекрасен!!! Не го забравяй! ПРЕКРАСЕН СИ! ♥

П.П. Илюстрациите са дело на Дамян Дамянов. Адмирации!  

voglio parlare ~

Здравейте! Как сте?

Днес просто ми се говори, за всичко и нищо.

Есента е тук. Най-нелюбимият ми сезон, макар че миналата беше прекрасна. Но вече си е точно времето за чай по всяко време и горещ шоколад за вечеря. Измръзваме по пейките, вятърът се засилва и ще прибирам сандалите. Може би последен плаж. Лятната мъгла се разсейва и есента пристига с целия си блясък и красота. С новите планове, зад които се крият старите идеи. С решения и мудни състояния, лошо време и тяга в душата. С аромат на смокини, ябълки и круши. С печен пипер и око за приключения. С малко доза късмет и спонтанност, всичко си e в правилната посока. Нали всички пътища водят към Рим?

Пиша, уча, плача, смея се, пропускам, наваксвам, мечтая.

Харесва ми.

Така че, Есен – добре дошла!

Ciao, amici!

Така че, Есен – добре дошла!

Ciao, amici!