۩
- Ами,
ако все пак те изберат? – пита Брита Джоунс и аз я стрелвам с поглед.
-
Тогава ще представя Дома и Хогуортс, достойно – отвръща и Седрик, но гледа мен.
Може би единственият човек от Хъфълпаф, който не одобрява участието му в
Тримагическия турнир. – Вал, тръгваме ли?
-
Да – отвръщам и се изправям от стола, а Седрик държи мантията за раменете ми,
като ми помага да я облека. Винаги кавалер, галантен и чаровен, търсачът на
нашия отбор по куидич е мой най-добър приятел още от първата ни година в училището
за Магия и Вълшебства.
۩
- Е,
готово – казва Седрик и ми се усмихва, след като след като обръщаме гръб на
Огнения бокал. – Имам добро предчувствие за това.
-
А, аз не – отвръщам.
۩
- Седрик Дигъри – думите на професор Дъмбълдор, се разнасят из цялата зала, но светкавично биват заглушени от щастливите писъци на нашия Дом. Броя наум и се подготвям да се усмихна на Седрик, когато той ме поглежда, преди да се отправи при другите участници.
Може би чувството в корема ми е породено от нещо друго. Няма нищо страшно.
Почти съм успяла да се самоубедя, когато Огненият Бокал отново избълва в пламъци. Това не би трябвало да се случва.
- Хари Потър – произнася директорът и залата потъва в оглушителна тишина. Миг преди бурята да се разрази.
Вал
۩
- Дракони
– прошепва ми Седрик в часа по Отвари. Изтървам маргаритката, чиито листа се
готвя да откъсна за отварата, която включва огромен брой, различни по вид
съставки.
Момчето
до мен се навежда и я вдига.
- Всичко
ще бъде наред – ми казва, подавайки ми я. – Обаче, нека това си остане между
нас, става ли?
-
Разбира се – отвръщам. Изградили сме здраво приятелство, защото и двамата
споделяме, когато нещо ни тежи и си пазим гърбовете, взаимно.
۩
Когато
Седрик ме кани на разходка след часовете, очаквам да ме покани на Коледния бал.
Първото изпитание е минало успешно. Падна му се шведски, късокосмест, син дракон.
Истински красавец. Но все пак, добре че бяхме учили за него. Не завиждах на
Хари Потър и неговия унгарски шипоносец.
- Вал,
ти си най-близкият ми човек тук – започва той и аз се изкушавам да го подкача.
-
При положение, огромния ти фенклуб, особено от страна на Слидерин, се чувствам
поласкана… - звънкия му смях се разнася
и вятърът го отнася, заедно с последните слънчеви лъчи.
-
И точно, заради това не мога да те поканя на бала – казва ми той и аз се
разсмивам, защото си мисля, че това е някаква шега. Но той изглежда абсолютно
сериозен и аз скръствам ръце пред гърдите си.
-
Какво искаш да кажеш с това, Избранико на Бокала? – знам, че това обръщение го
дразни, макар че да не го показва, ако някой по коридорите го спомене. Учениците
си имат друга мишена и все пак всички искат някой от нашите участници да
спечели.
-
Искам да кажа – той се протяга и хваща ръцете ми. – Че следващите изпитания
вероятно ще бъдат още по-опасни. Затова искам да отида на бала с друг човек –
поглеждам го в очите. – Такъв, който не ми е толкова скъп.
Джон
۩
Разминавам
се с Рон Уизли, на влизане в Голямата зала. Отидох да се освежа и да хвърля
поглед към Общата стая, просто за всеки случай. Хърмаяни Гренджър е дама на
Виктор Крум, което явно не се нрави на червенокоското, част от Златното Трио.
Бени
Хофи, който е моят кавалер тази вечер ми махва е една ръка, а в другата държи
чашата ми, която му поверих да пази. Отивам при него, а там са още Брита и
Джон, който е рейвънклоуец, но определено е сладур с очилата си с дебели черни
рамки и гъстата му, чуплива коса.
- Да
танцуваме? – пита ме Бени и наистина ми се иска да се забавлявам, поне заради
него, защото той наистина полага усилия и е толкова мил с мен.
-
Изпуснах началото вече – казвам му и го докосвам по рамото. – Но ти, ако искаш,
нямам против.
-
Сигурна ли си, Вал?
-
Просто тази песен, никак не ми е любима – отговарям и той ми се усмихва
още веднъж преди да отиде и да покани, някое друго момиче.
-
Той е толкова свестен! – Брита се опитва да надвика музиката. А Джон нежно я
дръпва към себе си.
Отлично
знам това, но наистина не ми се танцува повече. Всъщност, танцува ми се, но
човекът, с когото искам…
- Някой,
като че ли не оценява партито – чувам шепот в ухото си и подскачам. Седрик ме
хваща за ръката преди да съм изгубила баланс и да излея чашата върху роклята си,
която е бяла без ръкав и преминава в млечнозелено надолу. – Красива си.
Нещо
някъде в мен трепва. Не прекрасна, каквато ме нарече Бени, а красива.
- Благодаря
ти, и ти не изглеждаш зле! – той ми се усмихва и прави крачка назад, за да може
симпатично, нисичко момиче с права рокля и вързана на кок коса и азиатски черти
да се изравни с него.
-
Чо Чан – подава ми ръка, в ръкавица тя.
-
Валис Клеър – здрависвам се с нея.
Бени
۩
Второто
изпитание е ужасно и в нощта преди него, сънувам кошмари. Поемам си дълбоко дъх,
когато Седрик изплува на повърхността на
езерото, заедно с Чо Чан.
- Вал,
добре ли си? – пита ме, Бени, който може би е единствения човек сред публиката,
който още не е станал да аплодира на крака.
-
Да, всичко е наред – той преплита пръсти с моите и ги целува лекичко.
- Справи
се! Винаги се справя. Това е нашия Седрик – казва ми и двамата се изправяме, но
той не пуска ръката ми, докато не слизаме от трибуната и не стъпим на твърда
земя.
Брита
۩
Два
дни преди Третото изпитание, съм се барикадирала в тоалетната на втория етаж и
Брита вика Седрик.
- Стои
тук, от час. Не мога да я изкарам!
-
Аз ще се справя, с това, Благодаря ти Брита – чувам гласа на най-добрия ми
приятел, който през последните месеци сякаш губя малко по-малко. – Благодаря
ти, че ме извика.
Когато
стъпките и почти не се чуват, Седрик сяда на пода, опирайки гръб на вратата.
Знам го, защото и аз стоя в същата поза и плача без глас.
- Вал,
моля те, излез – гласът му е нисък и дрезгав. – Имам нужда от теб!
۩
Фльор
и Виктор вече са извън Лабиринта. Не мога да спра да треперя.
Брита
стои от едната ми страна, а Бени от другата. Тя не спира да бърбори, а той
мълчи.
- Поне
някой от нас ще спечели, това е хубаво, нали? – пита ни, никой не и отговаря,
единствено Джон и кимва.
Минало
е прекалено много време. Напрежението преминава като електричество из цялата
публика.
Очите
ми шарят по поляната, където стоят магьосниците с извадени пръчки, готови да се
притекат на помощ. В небето блясва ярка светкавица и настава суматоха, защото в
единия ъгъл се вижда Тримагическата купа и в следващия момент всички се
изправят на крака. Поляната се покрива с учители и се чуват възмутени крясъци.
Поглеждам
към ложата в която се намират родителите на Седрик. Виждам как майка му се
свлича и до ушите ми достигат думи които променят всичко.
Бени
ме прегръща и всичко потъва в тъмнина.
۩
Усещам
есента във всяко дърво. Замъкът е величествен, но тази година краката ми не са
готови да се затичат към каляските. Мога да остана тук, защото не знам как ще
прекрача прага на Общата стая.
- Вал!
– спокоен глас ме изкарва от дълбините на съзнанието ми.
Поемам
подадената ръка и оставям тази усмивка да спаси положението, както го прави
през последните месеци. Винаги неотлъчно до мен.
Бенджамин
Хофи ме повежда напред към последното ми приключение в Хогуортс!
Край!
Надявам се, дави харесва!
Тук можете да прочетете историята ми, в която
главен герой е Драко Малфой.
А, ако сте фенове на SKAM, вижте тук.
Credit for the Arts!!!
