понеделник, 15 юни 2020 г.

“Фонтани на мълчанието” - Рута Сепетис // Ревю

Здравейте!

Знаете ли какво прави хубавата книга?

Стои и чака търпеливо да се настроите. Защото ви предстои да изпитате силна обич. Но трябва да сте готови. Защото, ако започнете този процес на запознаване, без да сте готови, може да не усетите нишките на връзката, които се вплитат в сърцето ви. И просто да не я харесате. И захвърлите.

Но хубавата книга, умее да чака. Ще надзърта към вас, ще ви примамва с корицата и гръбчето си. После ще ви разбие сърцето. Ще ви разсмее. Ще се настани в мислите ви, ще я препоръчвате на познати и непознати, дори и несъзнателно. А героите, те са специални. Когато тъгата или умората ви надвие ще се сетите за топлината, лъхаща от страниците и ще продължите напред.

“В момента, в който си помисли, че светът е свършил,

гъсеницата се превърна в пеперуда.”


    Испания. Испания. Испания.
    Имам тясна връзка с тази държава. Избрах да уча испански в гимназията, влюбена в испански футбол.

    “Фонтани на мълчанието” ме усмихна. Не я започнах в правилния момент, но след това за няколко часа я допрочетох. Определено ви  препоръчвам!

В нея изживяваме едно лято в Мадрид през 1957г. В Испания на Франко. Слънчевата държава, която предлага своята топлина на туристите. Американското семейство на Даниъл пристига, за да може баща му да сключи сделка, касаеща семейния петролен бизнес.

Даниъл е запален фотограф, с кипяща кръв, възпитан и търсач на истини. Използва силата на своя фотоапарат, за да разкрие другото лице на Испания.

Където страхът и гладът са главните герои.

“Estamos mas guapos con la boca cerrada”

Където децата на републиканците, дръзнали да се опълчат срещу режима понасят последствията и плащат за греховете на родителите си. Почти смазани от системата, на прага на бедността, но въпреки това заедно.

Запознаваме се с непокорната Ана, която работи в хотела, където семейство Матесън са отседнали. Със по-голямата и сестра Хулия и съпругът и Антонио, които също се опитват да оцеляват и да осигурят бъдеще на дъщеря си Лали. С Рафа, братът, който работи на две еднакво страшни места – кланицата и гробището.

С Фуга, най-добрият приятел на Рафа, който няма какво да губи и единствено мечтае да стане матадор и да помага на испанския народ.

С Пурификасион – братовчедката на Ана, Хулия и Рафа, която работи в сиропиталище.

Всеки от героите има своите тайни. Тайните са важни. Те разрушават животи.

А по време на диктатурата на Франко се случват ужасни неща. Гарваните крачат и убиват без предупреждение. Изчезват бебета. Погребват се празни ковчези.

Лъч светлина. Любов. Към родината. Към близките. Към непознатото. Най-жадуваното. Към свободата.

    “Фонтани на мълчанието” е силна, заради посланията. През очите на героите виждаме една изтерзана нация, която вярва. Вярва, че един ден всичко ще свърши и тайните ще бъдат разбулени. Защото все пак са тайни.

А истината е по-силна.


Харесват ми испанските изрази и думи из цялата книга. В края и има речник, а чрез тях се доближаваме още по-близо. За да разберем и разкажем. 



Прекрасното ревю на Ева – тук.
Ревюто ми на другата книга на Рута Сепетис –
“Сол при солта”.

До скоро!


четвъртък, 11 юни 2020 г.

Elite - Favorite Scenes // Season 2 ~ Part 2


Здравейте! Как сте?

Аз съм добре. Днес моята любима Ева, има рожден ден и освен, че и пожелавам много творческо вдъхновение и подарявам този пост, понеже сезон 2 на Елит и е любим! <3

Vamos!



Hermano contra hermano – Брат срещу брат

В епизод 5 се случиха доста неща на онова парти Гузман скъса с Лу и тя потърси Валерио за утеха, Самуел ги видя. Ребе разкри Кайетана, но не я издаде, защото имат нещо общо. Кайетана целуна Поло, /красива сцена/ който за малко не допусна гневът отново да действа и да нарани Андер. /и после му се разкрещя да се махне/
Нано се опича да изкопчи истината от Карла и Саму го нападна. Защото Самуел обича маркесата. Както каза Поло
Al final,  quien menos te esperas resulta ser el peor de los monsturos.  – Накрая този, който най-малко очакваш се оказва  най-лошото от чодовищата.


¿De verdad? – Наистина ли?
В епизод 6 започна надпревара между Лу и Надя, чрез заплахи. Нано даде единственото нещо, което го свързва с Марина на родителите и. Заедно с дълбоката до болка искреност, че я е обичал. Понякога просто обичаш. И това е достатъчно…

Кайетана показа на Поло истинския си живот. И той остана с нея. Може би между истинските им персонажи се беше зародило нещо дълбоко. Без повече лъжи. Освен една…

Нано си тръгна. А Гузман обзет от пълна ярост нападна Саму. Загадката започна да се разплита – един запис, в който Карла му каза, да не си вре носа в чужди работи, за да не свърши като Кристиан.


Esta maravillosa noche – Тази чудесна вечер
Още едно парти, благотворително този път. В епизод 7 Лу изнесе реч, в която имаше много истина, но и преобърна всичко наопаки. Кайетана – измамница, Гузман – изневерява с Надя, Карла – отношения със Самуел. И за капак разпространи видеото, което Валерио и изпрати, в което Надя и Гузман най-сетне са заедно. Не я оневинявам, но и я разбирам. Все някога тайните спират да бъдат тайни.
А Саму трябва да кара колело за живота си.

¿Esto es vivir? No puedo mas  – Това живот ли е? Не мога повече.
Финалът на сезон 2. Кайетана спаси Поло. Защото го обича. Карла го предаде. Защото обича Самуел. И всичко си продължи… не мисля, че ще завърши добре. Но цената на обичта си заслужава.

До скоро!


понеделник, 8 юни 2020 г.

Острието на Асасина” - Сара Дж Маас // Ревю


Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и днес ще ви говор малко за “Острието на Асасина” от любимата ми Сара Дж Маас.

След като се запознах с Елин, ми се искаше да срещна Селена още веднъж, както в онези прекрасни две първи книги от поредицата за Стъкленият трон.

В петте новели срещаме познати лица, докато нашият любим асасин извършва геройства и приема новия си образ.

В Асасинът и Госпадарят на пиратите срещаме капитан Ролф  и Сам Котлард, който започвам да харесвам още в началото, заради готовността си да направи добро, макар и безразсъдно нещо, като да освободи два кораба с роби. Разбира се Селена не би оставила хората да страдат, а и двамата със Сам загърбват съперничеството помежду си за благото на общата кауза. Ролф си е готин, определено ми допада като герой.

В Асасинът и Лечителката срещаме Ирен Тауърс, с която ще се срещнем отново напред в историята. Но тук тя е загубила вяра и работи в долнопробна кръчма. Но доброто и сърце я среща със Селена Сардотиен, двете научават по нещо една от друга и всяка продължава по своя път, като Селена помага на бъдещата лечителка и и дава няколко урока при самоотбрана.

В Асасинът и Пустинята Селена отива при Тихите асасини, за да се обучи от Господаря на Тишината. Среща Ансел, с която бързо се сприятелява сътворяват една каша заедно, включваща краденето на първокласни коне. Харесвам тази история, но няма да издавам повече за сюжета или за обрата…

В Асасинът и Подземното царство Сам най-сетне разкрива чувствата си през Селена. Толкова си ми харесват като двойка - млади, препатили, с мечти и планове. Приятна изненада беше и кратката поява на Дориан. А и тази на Лизандра. Аробин Хамел, жертвата на Сам за любимата си… Обичам този разказ.

В Асасинът и Империята нещата се прецакват, за да проследим приключението на Селена Сардотиен до завръщането и в Терасен.

 

“Щеше да скъта Сам в сърцето си като ярка светлинка, от която да черпи в най-тъмните си часове. Тогава щеше да и напомни какво бе чувството да си обичан, да знаеш, че светът ти поднася безброй възможности. Каквото и да и правеха, не можеха да и отнемат тази светлинка.”



неделя, 31 май 2020 г.

Дневник // Май '20


Здравейте! Как сте?
Аз съм добре и съм готова с равносметката за почти изминалият месец. Май беше приказен! Изпълнен с трепети, хубави и не дотам хубави моменти и нови идеи и цели.
Нека се впуснем назад из месеца, с нашата импровизирана машина на времето и да ви докарам малко усмивки! 


Mayo 31 - щастие


Mayo 29 - тъга

Mayo 24 - бягство

Mayo 23 - свобода

Mayo 22 - близост


Mayo 17 - оценка

Mayo 15 - любов

Mayo 14 - гордост

Mayo 10 - лято

Mayo 9 - семейство

Mayo 7 - радост

Mayo 6 - вдъхновение


Mayo 3 - надежда

Mayo 1 - спомени


До скоро!

събота, 30 май 2020 г.

Elite - Favorite Scenes // Season 2 ~ Part 1


Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, предсесийно. Изгледах Елит и определено сезон 2 и 3 ми харесаха адски много, станаха ми любими и се надявам в бъдещето отново да дам шанс на сезон 1.

Във втория сезон драмата беше в изчезването на Самуел. Запознахме се с трима нови героя – Ребека, на която симпитизирам, Валерио, полубрата на Лу, който разнообрази сезона и се забърка челно в кашата и с Кайетана, която харесах още от началото.

Искам да ви разкажа за любимите ми сцени от този сезон, като ще ги разделя в две части, такива случващи се през първата и втората половина. Няма спойлери от сезон 3, така че четете на воля!

 

Vamos!


1. Кристиан и смелостта да разкрие истината

Ами още на първото парти, в първи епизод. Кристиан беше говорил с Нано и реши да предаде Поло. Смело, при положение, че предаде приятелите си. Въпреки това тръгна с мотора. Карла се беше усетила по-рано, че е възможно да бъде предадена и беше писала на баща си, а той и каза, да не се притеснява и да си изживее вечерта. След това той блъсна Кристиан, като почти го уби. Всичко за семейството.

 

2.Сбогуването на Кристиан с Карла

Почти в края на същия епизод се разбра, че бащата на Карла ще се погрижи за Кристиан, като го прати на лечение в Щвейцария. Колко долно. Но Кристиан успя да се сбогува подобаващо с маркизата, като и каза, че рано или късно ще си намери майстора, че някой ще я свали. И, че се надява да се е оправил дотогава, за да може да танцува на гроба и. Силни думи. Благодарим ти, Кристиан! Не го заслужаваше, но все пак избра да постъпиш мъжки. Евала. 


3. Другата страна на Кайетана

Във втори епизод виждаме къщата, където живее Кайетана, едно от новите момичета. Страшно богата, майка и я няма през деня, тя бързо организира парти със своите приятели – Лу, Валерио и Гузман.  Няколко часа и една, счупена ваза по-късно научаваме истината, всъщност Кайетана работи като камериерка в съответната къща и въобще не води толкова бляскав живот. Майка и се труди в Las Encinas и благодарение на това тя учи там, живеят в малък апартамент доста далеч от гимназията и се грижат за болният дядо. По-късно ще разберем още тайни за Кайетана, като например откъде намира скъпите дрехи, но за сега нека се насладим на превръщането и от Пепеляшка в принцеса всяка сутрин, показана ни в началото на епизод три.

 (Съжалявам не мога да намеря линкче към клипа..)

 

4. Омар – Няма нищо по-лесно!

Въпреки че в края на миналия сезон, Омар каза на окървавения Андер заветното Te quiero!, то в началото на този нямаха много възможности да се виждат, понеже бащата на Надя и Омар претърпя инцидент и магазина остана в ръцете главно на  по-голямото дете. Е, на партито с дрескод червено, Омар най-сетне взе нещата в свои ръце и призна на Андер, че връзката им не е сложна, сложно е да прекара един ден в магазина, преструвайки се на някой друг, и че няма нищо по-лесно от това да го целуне сега, пред всички в този клуб.

След това се опълчи и каза истината на баща си. И беше изгонен.
(
Аз лично ревах на тези сцени!)

5. Поло – Аз убих Марина

Партито в епизод 3 не се разви толкова благоприятно за Поло, никой не забеляза, че той се беше скрил в тоалетната за повече от час (оле, знам колко е гадно хората, с които си да не забелязват, че нещо не е наред.), та накрая Андер го намери и си поговориха. Поло призна за убийството. Андер, беше готов да го предаде, но все пак му даде 24ч да каже на Гузман.

 

6. Поло – Не мога да му кажа

Ами опит за самоубийство не влизаше в моите предстоящи сценарии, но Поло направи точно това при това опита да се удави в онзи басейн, до който ами уби Марина. Добре че Кейетана е добър плувец. Тя му спаси живота, а с помощта на Андер го заведоха в болница, където той каза на единия от най-добрите си приятели, да вземе нещата в свои ръце и да каже истината на Гузман, ако реши.

Ъ, гадно! Бебе Андер ще има да решава какво ще прави занапред…

 

Бонус: В края на този епизод – номер 4 в гимназията се появи Нано. Е нещата са на път да излязат извън контрол, защото това е Елит и никой не е готов да загуби.

 

До скоро! Разкажете ми за вашите любими сцени от този сезон!


понеделник, 25 май 2020 г.

Балът - две години по-късно


Здравейте! Как сте?
Днешният пост е вдъхновен от любимата ми Ева, която написа публикация, озаглавена по същия начин.
Балът. Помня, че се притеснявах дали ще вали, дали ще си изкарам приятно, дали ще ми хареса.
Не валя. Любимата ми част и до днес си остана изпращането ми с роднините и приятелите ми. Дали ми хареса? Ако трябва да изстрелям веднага отговор, ще кажа да. Разбира се, че след него има поне едно но или обаче. Нямам fancy снимки, които да кача в Инстаграм. After партито не беше кой знае какво и това е и причината да не обичам да пия кафе на същото място, където ми приключи вечерта.


Роклята ми стои в гардероба, не съм я носила, но изработването и беше истинско приключение. Обувките съм ги носила няколко пъти, но май съм създадена за маратонки, вместо за токчета, докато чантата само я подмятам.
И неусетно отминаха две години от този ден. С някои хора, които присъстваха тогава, ни се разделиха пътищата, с други сме си още толкова близки. Приятелството се гради ежедневно. И се тества. Намерих страхотни хора. Търсих се. Защото се губех. Падах, но успявах да намеря нещо, за което да се хвана и да продължа. Нямаше значение дали ще бъде писането, ски скоковете, футбола, късните разговори, страстта към пътуването…


Важно е да се познаваш, понеже ти все още и винаги ще бъдеш човека, който ще си те обича най-много. Да се обичаш. Такъв какъвто си, такъв какъвто ставаш. Независимо в какво вярваш или не вярваш.
А правилните хора ще останат. Или ще се появят. Рано или късно.
Балът. Един от най-бляскавите дни! Припомням си го с усмивка през сълзи. Знам какво ми костваше да стана човекът, който съм в момента. Смятам да вървя само нагоре. Знам, че от високо боли повече при падане, но и звездите са по-близо.



До скоро!
.
.
.

*Постът се посвещава на теб, който ми показа, какво е да блестиш от щастие. 






петък, 22 май 2020 г.

"Златната ябълка" - Пилотен епизод // нещо мистично, нещо прекрасно!



Здравейте! Имате пълното право да ме биете с камъни, защото чаках цяла седмица да изгледам пилотния епизод на "Златната ябълка"!

И беше изключително сладко – чувството да видиш роден, български проект, който да ти вземе дъха, да те остави с отворена уста!
АКО НЕ СТЕ ГО ГЛЕДАЛИ, ами върнете си го от 16.05.2020 по БНТ 1 от 15:45!


Защото си заслужава!
Самата анимация – много цветна, красива. Идеята – на основата на
легендите и приказките – хора, духове и нарушен мир. Първоначалната хармония, с която е изпълнен света, в който навлизаме. Влюбена съм!
Последвалото забързване на действието, комбинирано със засилване на напрежението. Героите, които обикваме от първото им появяване тръгват на заветната мисия, за да завърнат равновесието. Вихра – синьокосата мома, полу човек, полу дух, можеща да призовава мълнии, самодивата с прекрасния глас и нейна най-добра приятелка – Тина, кукерите Влад и Бран, които с магическите си чанове, защитават духовете от злите сили. Обичам си ги и нямам търпение да видя приключенията и перипетиите, през които ще се наложи да преминат.


Запознаваме се и със злодеите – Дамян, аристократичен мъж  готов да плете интриги, ала Петир Бейлиш, Страхил, който иска властта сред кукерите и мистериозната Рая, която събира армия, която ще разруши мира, когато символа – Златната ябълка бива открадната и настава хаос между градовете и обитателите им.

Надеждата е в лицето на нашите приятели, които съм сигурна, че ще направят всичко възможно, за да възтържествува доброто накрая.
Последно искам да кажа и няколко думи за феноменалната музика и самодивската песен, която ми напълни душата и ме разплака!
Хората от Студио Змей наистина са се постарали, адмирации и са създали един малък шедьовър, който заслужава място сред световните анимации, има потенциал и се надявам проекта да бъде осъществен до край!
Искрено им благодаря за удоволствието и щастието, с което ме дариха!