Нека...!

Нека
Нека пием за подраняващите автобуси и за петнадесет до четиридесет минутното чакане
Нека пием за хората, гледащи ни отвисоко, сякаш сме нещо нисше
Нека пием за студа, болката и самотата
Нека пием за нощите, утрото и новите шансове
И после нека се удавим в сълзи, защото не виждаме, не чуваме, не знаем
Защото мечтаем, падаме и боли
Защото системата е сбъркана
И най-вече, защото се чувстваме сами
И нека летим високо в облаците
И опитваме
И търсим
И пробваме...

Как да оцелееш след нощ като тази ~Criśtä

Знаете за какво говоря. За онези нощи, когато правим неща, от които ни е срам, страх ири ни влудяват. Може ли да мина на ти? Благодаря! Имала съм не една и две. С Рик Марли, ходим от пет месеца. Май гледахме някакъв филм. Не помня. Въпреки, че беше скоро. Като се замисля, твърде скоро. Не бяхме пили. Тогава го обичах. Гушкахме се, натискахме се. Играхме. С Мон Васкез беше различно. Бяхме пушили трева. Попринцип цигарения дим не ми понася. Спряха ми стипендията. Защото системата е тъпа. Крещях и рисувах със спрей. На сутринта ръцете ми бяха изцапани с червено. Важното в такива моменти е да си намериш нещо, в което да вярваш. Аз например вярвам в почистващият ми серум за лице. Подари ми го приятелка. Помага... или поне така си мисля. Често съм буря, разбираш ли? Фуча, вилнея, ревя. Ама и се боря. А след онази вечер с брат ми на пакрива? Повръщах 17 часа. Да, седемнадесет. И ми беше лошо в следващите два дни. Не смятам да ти казвам защо, не е важно. Важното е, че като се прибрах при нашите си измих ръцете и зъбите. После си взех дълъг душ, смених си чаршафите и пижамата и спах много дълго.

Та накратко, ето ти списък с неща, които да имаш, като идеи след онези нощи:
1. Вярвай в нещо, било то крем, марка бонбони или човек.
2. Душ. Може и вана. После сън.
3. Заеми си ума с нещо. Учене, четене, музика...
4. Обърни внимание на близките ти хора.

Криста


☆ Credit art

“Зверобой” - Красимир Симеонов // Ревю

Честита нова година! Бъдете здрави и щастливи! :)

Прочетох “Зверобой” още през септември, но едва сега се реших да пиша. Събрах любимите си стихотворения и ще ги видите по-долу в поста.

Това е една от онези книги, които просто искаш да имаш. Разлистваш я в книжарницата и се влюбваш в написаното. В едно или в две стихотворения и я купуваш, макар че не си сигурен/сигурен как ще се разбирате.

Тя те удря в сърцето. Защото е пълна с истини. На средата започваш да се чудиш дали ти харесва или я мразиш. Обичаш простите думи. И римата. О, римата е важна.

Не всичко е в рима. Има и къси стихове. Такива за умиращото дете. За планина и надежда. За славей и раздяла. За всекиго по нещо.

И накрая те е оглозгала. Показала ти е реалността. И магичното. Опиат. “Зверобой” от Красимир Симеонов е Поезия за душата. П-то не случайно е главно. ;)

Прочете и усетете!

Момчето-звяр броди сред нас. По-добро от някои. Спасител…

До скоро!