“Къщата на езерното дъно” - Джош Малерман // Ревю

Здравейте!

Днес ще ви говоря за “Къщата на езерното дъно” от Джош Малерман.

Новела с по-малко от 200 страници. С кратки, но силни изречения. Лесна за четене и увлекателна, ако искате почивка от четенето, но въпреки това ви се чете нещо интересно тази книга е за вас.

Главните герои Джеймс и Амелия са на седемнадесет. И любовта е движещата сила, която отключва и любопитството.

Не мога да ги нарека безстрашни, но това да изследваш, при това не веднъж къща на средата на езеро си е доста смело.

Аз бих избягала с пълна гребна сила. Може би защото са пораснала.

Но нашите герои тепърва им предстои да се превърнат във възрастни.

“На седемнадесет човек е само млад” е казал френският поет Артюр Рембо, който живее в бедност своето детство, после изживява страстна афера и пътешества из половин Европа.

Къщата и третото езеро са в центъра на връзката на двамата младежи. Числото три е символ на вълшебното, митичното, приказното. А нима е чудно как цяла къща, обзаведена и запазена, си стои в центъра на едно по-забравено (и забранено) езеро?

Без как и защо.

Това са условията, които си поставят Амелия и Джеймс.

Любовта замъглява преценката им, но не и инстинктите им. Дори и долу да има нещо, щом са заедно всичко ще бъде наред. Нали?

До скоро!

П.п. Определено ми хареса, с радост ще прочета още нещо от автора, който също така е и текстописец.

2-ри п.п. - Ревю на Елена.

3-ти п.п. - Бих се радвала да видя филмова адаптация по книгата!