Здравейте!
Как сте?
Най-сетне я прочетох!!!
Прекрасна я!
Ще ви подгрея с любимите ми
цитати (да живеят лепящите листчета)!
- Какво има? – попитах го нетърпеливo.
…
- Нищо ми няма – отвърна ми
той. – Изглеждаш много зле…
- Толкова зле, че те е
страх да се приближиш?
- Достатъчно зле, за да ме
накараш да полудея като те гледам – отговори и най-после доближи края на
леглото и седна в краката ми.
- Само то едно нещо ме е
страх – каза след няколко прекалено дълги мига и гласът му заглъхна. Въздухът
натежа. – Страх ме е да не те изгубя.
Една сълза се търкулна по
бузата ми. Зоя стисна ръката ми по-силно.
- Никога не съм те виждала
такава - гласът и прозвуча смаяно.
Аз се усмихнах тъжно.
- Няма да ме видиш повече –
преглътнах, - защото всичко ще бъде наред.
- Ксения – каза ми
мъчително, - не е нужно винаги да бъдеш силна. Можеш да бъдеш слаба
понякога. Поне когато сме само аз и ти.
Обичам Ксения, Игор, Зоя,
Майкал и Юри, но най-много обичам Цвети, която е написала тази прелест!
Благодаря, ти красавице! <3
Горещо ви препоръчвам
трилогията!
Дайте шанс на българското
фентъзи!
Очаквайте ревю скоро!
Очаквайте ревю скоро!
П.п. Ако желаете вижте нощното
ми стихотворение тук. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар