За Шоколадът и Параграф 22!

Здравейте!

Може би сте от първите хора, които отварят тази публикация, защото са любители на шоколада, а може и да сте от вторите, които искат да разберат повече за Параграф 22.

Всъщност какъв е този параграф?

Това ще разберете малко по-късно в поста.

Нека преминем към по-приятната тема, а именно ШОКОЛАДЪТ!

Има си и плюсове да учиш в училище за готварство. Лекция за Шоколада ни беше изнесена от шеф Ради Стамболов. За съжаление не успях да присъствам на цялата лекция, но пък научих няколко, нови и интересни за мен неща:

-         Съществуват три сорта какао, като единият е смес от другите два.

-         Какаовите дървета растат на места с географско положение 10º -20ºC и самото какао пътува хиляди километри, за да бъде преработено, защото в Кот ди Воар да речем, няма фабрика.

-         Еклер буквално означава светкавица, защото го хапваме със скоростта на падаща светкавица, за да не изтече крема.

-         В белият шоколад всъщност няма какао.

-         Шоколадите LZ на Nestle са създадени от българи. (Вярно, гениални! “Кулинарни психопати”, както ги нарече Шеф Ради. Успяват да ни продават по-малко количество шоколад. Гълтаме въздух, но пък вкусен въздух! ;)

Също така дегустирахме шоколад с различно какаово съдържание (64% 70% и 80%).

И различни цветове и вкусове бонбони – с лимонов, портокалов, сини с водорасли! Синя храна! ПЪРСИ!

Сега нека да преминем към “Параграф 22”.

Ще излъжа,ако ви кажа че Йосарян е предшественик на Холдън Колфийлд, шестнадесет годишният младеж, който търси справедливостта и добрите хора из Ню Йорк. Бунтовникът с проста и човешка кауза.

Лъжата е в това, че “Спасителят в ръжта” излиза през 1951г., докато “Параграф 22” десет години по-късно. През 1961г. Шестнадесет години след края на Втората Световна война, в центъра на която са изпратини героите, млади и наивни мъже и момчета.

Казвам наивни, защото не очакват и не разбират ужасите на войната. А когато се сбълскват с тях, повечето загиват, останалите полудяват. Разбира се има и някои изключения.

Влюбих се в Йосарян, Ор, Нейтли, Военният свещеник Джоу Гладника, Вождът Бял Полуовес, Доктор Данийка, Кид Сапмсън…

И сега няколко болезненно-истински цитати:

Всъщност самият Параграф 22 е парадокс, пречка.

Имаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.

— Вие сте новият командир на ескадрилата — му изрева полковник Каткарт от другата страна на изкопа. — Но не си мислете, че това значи нещо, защото нищо не значи. Всичко, което значи, е, че вие сте новият командир на ескадрилата.

Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън. Майор Майор бе придобил посредствеността си по трите начина. Дори между съвсем незначителни хора той се отличаваше със своята незначителност и на всички, които го срещаха, той винаги правеше впечатление с това, че с нищо не прави впечатление.

Клевинждър беше гений с туптящо сърце и бледно лице. Той беше мислеща личност - дългурест, недодялан, трескав, с жадни очи. Като студент в Харвард печелеше награди за отличен успех почти по всички предмети и единствената причина, поради която не спечели награди по абсолютно всичко бе, че отделя прекалено много време да подписва петеиции, да разпространява петиции, да се обявява против петиции, да участва в клубове за разисквания, да напуска клубове за разисквания, да присъства на младежки конгреси, да се мъчи да осуети други младежки конгреси и да организира студентски комитети в защита на уволнени професори. Всички бяха убедени, че Клевиндър сигурно ще напредне в академичния свят. С една дума, Клевинджър беше един от онези хора с много голяма интелигентност и никакъв разум и всички знаеха това освен малцина, но и те скоро го откриваха. Накратко казано, беше глупак.

Когато делиш палатка с мъртвец и луд, направил си четиридесет бойни полета, вече ти е все едно къде падат бомбите ти, стига да не те уцели някой снаряд, защото шанса да загинеш нараства десеторно. Пък и все някой ще уцели. Геройство или грях е да прелетиш два пъти над целта и я разрушиш?

Понякога лудите се оказват най-нормални. Ор е изобретател.

Йорасян е принципен и прям.

Майлоу е търговец. За него няма значение дали ще бомбардира собствения си лагер, стига това да му донесе печалба. Защото тази работа с египетския памук, не винаги излиза на сметка. Обвързана е разбира се с фурмите. И с доматите. И с яйцата…

Нейтли е млад и наивен.

Курвата на Нейтли е злобна и отмъстителна. И Отегчена.

Маьор Маьор е изплашен.

Всички са въвлечени в един безсмислен кръговрат. А броят на бойните полети продължават да нараства. Всеки път Йорасян е на толкова малко да си изпълни нормата.

Доктор Данийка е обявен за мъртъв, Макар че той е убеден че е жив. А вождът Бялполуовес мечтае да умре от пневмония.

Джоу Гладника е луд. Това май е сигурно.

Трагично-саркастична, истинска и болезнена история за Втората Световна война от гледната точка на Американците. Оставя горчив привкус и усмивка през сълзи. Променя, помага или ни показва колко абсурдна може да бъде една ситуация. Всъщност цяла война.

Важното е да успееш да се запазиш, като човек от кръв, плът и разум. Защото винаги има изход, дори и от Параграф 22.

Някои от любимите ми цитати:

До скоро! :)