Баланс.

Здравейте! Как сте?

Не сме се чели от доста време. На собствения си въпрос мога да отговора, че съм добре. Щастлива. Отдавна ми се иска да го кажа, но трябваше първо да го усетя. Може да се запитате как с постига.

Трябва да се отървете от токсичността. Негативни емоции, хора, които не ви правят щастливи. Самата аз си имам моменти, когато се чувствам зле, not-enough… и точно тогава се намираш. Отстраняваш излишното и се концентрираш върху простичките неща, като брането на кайсии, усмивките, които докарваш със спонтанна шега или просто някой малък жест. И разбира се каквото се връща към теб. Телефонно обаждане или бърза разходка. И грабваш вълната. Просто трябва баланс.

И време с любимите хора. Лошото ще си продължи да се случва, но не трябва да ви обсебва. Отдайте внимание на хубавите неща, които ви се случват. След залеза идва изгрев. А нечия усмивка, често спасява. 

“Споделеният апартамент” - Бет О’Лиъри // Ревю

Здравейте! Как сте в този слънчев, юнски ден?

Днес почивам и съм готова да завладея света или поне да свърша доста неща.

Преди около седмица си купих “Споделеният апартамент” от Бет О’Лиъри, издават Ибис. Беше една от онези импулсивни покупки, които просто правиш, защото имаш нужда. (Благодаря ти, Елена!) Бях чела ревю на книгата мисля че в блога на Кали и много ми допадна.

Нашите двама герои по нужда споделят едно и също жилище. Оставят си сладки бележки и се опознават, малко по малко чрез тях.

Тифи работи като редактор и нейни клиенти са ексцентрични писатели, пишещи за DIY неща. Плетене, дърводелство и т.н. Тифи също има и бивше гадже, което още обича. И най-добри приятели, които и помагат страшно много.

Леон работи като медицинска сестра и общува с пациентите, повече от колкото с приятелката си. Брат му е в затвора, обвинен неправилно и Лео се опитва да го измъкне.

Тифи е ексцентрична, много сладичка и добра душица, а Леон е чувствителен, премисляш нещата и страшно мил. Понякога и двамата са несигурни в себе си, а друг път действат смело водени от най-чисти чувства.

Връзките в книгата са толкова силни! Тифи, Гълти и Мо, приятели още от университета и си помагат във всичко, макар че понякога има и сръдни.

Връзката между братята. Макар че Ричи е далеч, той винаги успява да вдъхне кураж на Леон.

Книжката ми хареса толкова много! Прекрасна история, невероятни герои, няма как да не ги харесате и дори да се влюбите в тях, обрати и чисто човешко щастие! Препоръчвам я на всеки мечтател, влюбен в живота, ще ви докара купища усмивки!

Оценка: 5☆/5☆

До скоро!

~Вичи

Да играем, като за последно! // 7 WONDERS ♥

Намирам флаери навсякъде и правя спомени там.

Вчера видях съобщението. Официално е. Краят е близо, кафето ще затвори. Чувството в стомаха, че губя част от мен, сълзите, които напират в очите ми.

Но има още време. Да играем, да създаваме спомени и да разпръскваме магия.

Вчера тичахме в дъжда, към убежището. Оставихме се на късмета и заровете. На цветовете и логиката. На това да се забавляваме заедно! Щастие!

Диди е магьосница! ♥ И ние ще продължим в този забавен свят на настолните игри. Ще направя всичко възможно. Защото лятото е пред нас и е сезонът на чудесата!

А сега, нека да отидем и играем!  

“Необичайните заподозрени” - Доминик Карильо // Ревю

Здравейте! Как сте?

Вчера пристигнаха книгите ми от намалението на Сиела, общо пет и веднага се захванах с първата, която ми намигна. Честно казано си мислех, че “Необичайните заподозрени” от Доминик Карильо ще се окаже детска книга. Или по-скоро тийнейджърска. Не бях напълно права.

Първо нека да кажа няколко думи за корицата. Изработена е от Феделия Косева и топлите цветове навяват усещане за прииждащото лято, със своите изгреви и залези. И влакът, символизиращ пътят. Звездичките са прекрасен завършек. Корицата е чудна!

Историята ни среща с четиринадесетгодишната Ния, която е дете на богати, но разведени родители, които нямат време за нея. Тя тръгва от София към Берлин, за да отмъсти на бившето си гадже и новата му приятелка. Другият образ е Кърт, който е на осемдесет и девет и отива в Будапеща, за да  посети съпругата си. А и също има няколко убийства зад гърба си.

Може би започвате да си набелязвате някои неща. Как така Ния пътува сама? Кърт ще и посегне ли?

Ще намерите отговори на въпросите си. И много повече.

Книжката се чете леко и бързо, защото не оставя читателя да изгуби интерес. Просто, защото историята е толкова шантава, че си има своя чар. Докато четях, стилът на моменти малко ми напомняше на фенфикшън. Сякаш самата Ния я беше писала. Подробностите и някои повторения, бяха толкова лесно вмъкнати и все пак, на място.

Приключението на двамата герои, върви по курса си, а те самите научават ценни уроци един от друг.

След прочитането и в съзнанието ми оставя сладкото чувство, от една прекрасна история с поука. Препоръчвам!

До скоро!

Live for the moment! ^^ {01.06.19 & 02.06.19}

Живей за момента! В това му е цаката. Има такива дни, не ги очакваш, но ставаш част от нещо голямо. И прекрасно. Има алкохол, за сгряване и приятели, които горят едни за други. Има силна музика и тихи кътчета със студен нощен въздух. Има разговори до зори. Има споделяне, близост, доверие, сълзи. Има разговори, има изкрящи очи и топли завивки. Има басове и желания. И е красиво. Избухваш. Защато си на място, макар и с цигара в ръка. Понякога просто е приятно. Има целувки, които не се забравят. Има нощи, които сякаш са вечни. А после? Има кафе и смях. Има плаж и волейбол. Има и залез. Далеч над града. Морето и ние, които мечтаем и живеем за дни, като тези...

Приятелства, цветя и мисли

Може би ми трябваше малко, за да се завърна към писането. Нещо малко, което а ме разтърси и накара да се замисля, какво и кого имам. Незначителен коментар, от някого, от когото не очаквах. Не реагирах външно, но вътрешно се замислих за доверието и колко трудно се гради. И колко лесно се губи. Аз съм си доверчива. Обичам силно и вярвам почти безусловно. Но мога да си преценявам хората, с които общувам и мога да нарека свои приятели. Доверието и разбирането са най-важните неща в едно приятелство.

Днес искам да спомена и да благодаря на три прекрасни момичета, верни приятелки, които завършват гимназии и поемат по пътя на възрастните.

Анджи, познавам те от по-малко от година, но ти си един от хората, на който имам пълно доверие и мога да споделя всичко! Обичам те, сладурке! Попътен вятър! ♥

Ел, ти си човекът, който може да ме разсмее и в най-тежките моменти! Книжно другарче и прекрасен приятел! Успехи, миличка и аз и Враните винаги ще сме с теб! ILY! ♥

Рали, познаваме се от малки, сладки дребоси. Преживяли сме и хубави и лоши моменти, но това е изградило нашето приятелство! Обичам те, разумно и прекрасно същество! Смело напред! ♥

Та, планът се изготвя в движение. Последният изпит е в сряда. Лятото наближава. Мечтите не бързат. Наслаждавам се на щастливите мигове, спонтанните прегръдки и общуването със семейството. 

Лека нощ, читателю!

Благодаря, че ме четеш.

П.п. Честит Рожден ден, Селина!

Падението на едно кралство - GoT S8Ep5 // Ревю

Камбаните забиха над Кралски чертог. Градът се предаваше.

Играта на Тронове почти привърши. Всеки се върна към корените си.

Кога се пробуди Лудата кралица? При смъртта на своя рицар? При последните думи на най-вярната и приятелка? При смъртта на децата и? При ударите от брат и? При приказките му…?

Джон осъзна колко грешно се случват нещата, но беше въвлечен в клането, в което всеки беше срещу всеки. Неговата кралица беше победител, но подпали града. Дали я обичаше…, още изобщо?

Хората кървяха и плачеха. Едно момиче ги бранеше. И се губеше. Дойде да убие последния човек в списъка си. Само че списъците са нещо временно. Могат да бъдат променяни….

Тирион се опита за последен път да спаси семейството си. Джейми го беше защитавал и обичал цял живот.

Кралеубиецът. Наричаха го така цял живот. Той беше просто братът и любимият. И само той можеше да я спаси…

Накрая бяха само двамата. Както в началото. Загинаха засипани от камъните, най-жестокият съдник.

Хрътката се изправи срещу брат си. От него не беше останало нищо. Някъде в пламъците си отидоха двама достойни и ужасни мъже…

Камбаните мълчаха. Градът беше паднал.

Скали погребаха

Кралицата и Кралеубиеца

(Док)рая верни останаха двама

В любов вречени, в измяна

Градът им гореше в пламъци цял

Драконът палеше всеки без жал

И тези, които останаха живи

Ще помнят как Лъвът подслони ги

Падна Червената цитадела

Но песни за лъвицата ще пеят, за нея

Джейми пребори и Кракенът дори

Своята любима сестрица да спаси

Камбаните вече мълчат и са срутени

Ах колко животи невинни погубени...

В.Ш.