Камбаните забиха над Кралски
чертог. Градът се предаваше.
Играта на Тронове почти
привърши. Всеки се върна към корените си.
Кога се пробуди Лудата
кралица? При смъртта на своя рицар? При последните думи на най-вярната и приятелка?
При смъртта на децата и? При ударите от брат и? При приказките му…?
Джон осъзна колко грешно се
случват нещата, но беше въвлечен в клането, в което всеки беше срещу всеки. Неговата
кралица беше победител, но подпали града. Дали я обичаше…, още изобщо?
Хората кървяха и плачеха.
Едно момиче ги бранеше. И се губеше. Дойде да убие последния човек в списъка
си. Само че списъците са нещо временно. Могат да бъдат променяни….
Тирион се опита за последен
път да спаси семейството си. Джейми го беше защитавал и обичал цял живот.
Кралеубиецът. Наричаха го
така цял живот. Той беше просто братът и любимият. И само той можеше да
я спаси…
Накрая бяха само двамата. Както
в началото. Загинаха засипани от камъните, най-жестокият съдник.
Хрътката се изправи срещу
брат си. От него не беше останало нищо. Някъде в пламъците си отидоха
двама достойни и ужасни мъже…
Камбаните мълчаха. Градът
беше паднал.
Скали погребаха
Кралицата и Кралеубиеца
(Док)рая верни останаха
двама
В любов вречени, в измяна
Градът им гореше в пламъци
цял
Драконът палеше всеки без
жал
И тези, които останаха
живи
Ще помнят как Лъвът
подслони ги
Падна Червената цитадела
Но песни за лъвицата ще
пеят, за нея
Джейми пребори и Кракенът
дори
Своята любима сестрица да
спаси
Камбаните вече мълчат и са
срутени
Ах колко животи невинни
погубени...
В.Ш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар