My first book review - Britt Marie was here
Здравейте! Това е първото ми книжно ревю - на една
чудесна книга, написана от един ужасно талантлив шведски блогър.
“Брит-Мари беше тук”
Автор: Фредрик Бакман
Това е книга за несбъднатите
мечти, за започването отначало и за футбола, който сплотява хората!
Книга, която не можах да
преглътна първия път. Тогава я оставих на 1/3-та. И Реших че тази книга на Бакман е провал.
Радвам се че и дадох втори
шанс. Или тя на мен!
Може би защото я прочетох
през зимата. Когато имах нужда нещо да стопли душата ми!
Брит-Мари е на 63 и няма
предразсъдъци. Тя подрежда приборите винаги в един и същи ред: вилици, ножове, лъжици. Чисти с Фискин, а в краен
случай, (при неговата липса), с бикарбонат.
Обича балконските си
растения. Обича и Кент.
След 40 години в големия
град, тя напуска всичко познато и се озовава в крайпътното градче Борг. След
края на финансовата криза там са останали само една пицария, много табели – Продава
се! и футбола. Брит-Мари започва своята първа истинска работа в
Развлекателният център. И ненадейно става футболен треньор на месните хлапета.
Тогава животът и започва!
"Защото за пръв път от много време някой казва на Брит-Мари, че е важно тя да бъде някъде.
Футболът е странна игра в това отношение. Защото не моли да бъде обичан."
Тук слагам едно “но”, защото
предпочитам да премина тази част.
В книгите на Бакман има
тенденция някой да умира.
Не не е Брит-Мари. Но въпреки
това е тежко…
Нека да ви разкажа за Сами.
Сами който се грижи за Вега,
която е ядосана, а всъщност е разтроена и Омар, който е разтроен, а всъщност е
ядосан. Виждаме тяхното израстване. Сами, който им е и брат, и баща и майка. Защото баща им е бил чудовище, което
Сами и Мангус са успели да изгонят.
И защото майка им е загинала…
Сами, който пие и пуши, но
подрежда приборите в кутията за прибори правилно и би се радвал някой да му
каже че вечерята му е харесала.
Сами, чиито най-добър приятел
е агресивен, но принципен млад мъж.
Сами, който е роден по време
на Световно Първенство и който търчи по трибуната разперил ръце като самолет.
Сами, който мечтае и се грижи
да осигури едно по-добро бъдеще за братчето и сестричката си, защото знае че
няма кой друг да го направи.
Сами, който знае че Брит-Мари
няма да го предаде.
Сами, който винаги се
намесва…
Няма до продължа, ще ви
оставя сами да си изберете любим герой.
Много харесвам също и Вега,
Омар, Пирaта, Макс. А също и Свен – симпатичният полицай и Никоя, която не
винаги е в трезво състояние. А също и за момичето от Агенцията по заетоста.
“Брит-Мари беше тук” е забавна и разтърсваща.
Макар и да е от типа книги, в
които поне в началото не се случва нищо. А след това, не можеш да си отлепиш
носа от книгата!
Поредната книга, която
препоръчвам на Фредрик Бакман!
Благодаря на издателство
Сиела, че я споделиха с нас! J
Завършвам с цитата, с който започва книгата.
"Хората обичат футбола, защото това е инстинктивна игра. Ако вървиш по улицата и към тебе се затъркаля футболна топка, ще я ритнеш. Поради същата причина се влюбваме - просто защото не знаем как да не го правим."
Доскоро!
