"УРОК ПО СЪДБА" - Част 1 // Draco Malfoy Fanfiction by Me

Здравейте! Представям ви първата част от моят първи фенфикшън във Вселената на Хари Поър и изобщо! Надявам се, че ще ви хареса!

УРОК ПО СЪДБА

(Art from here)

Глава 1

Хогуортс изглеждаше същият, но  знаех, че не беше. Връщах се за последната ми година там. Мама ме подкрепи както винаги, но баща ми беше бесен. Каза ми, че не било на хора, с нашето положение да се връщат в тази дупка, гъмжаща от нечистокръвни. Споменах му, че след падението на Волдемор, ние бяхме тези в неблагоприятното положение.

Повечето магазинчета по Диагонали се бяха възстановили. Набавих си учебници и необходимите материали и поех към перона. Имах два избора да заобиколя и да рискувам да сваря влака почти пълен или да мина напряко и да си заема купе. Избрах вторият вариант, който за съжаление минаваше покрай магазина на Уизли. Знаех, че единият от близнаците e починал. Тях не ги различавах, но очаквах магазина им да бъде малко по-шумен. Беше отрупан с цветни лентички и отвътре се чуваше тиха музика. Застоях за миг, загледан в прашното стъкло, но после отминах. Нямаше какво да направя за тях.

Влакът ме чакаше и учениците тепърва бяха започнали да се качват. Нахълтах в първото празно купе и понечих да наглася куфара си, когато чух недобре прикрито ахване. Обърнах се стиснал пръчката си, а срещу мен стоеше малко момче със тъмна, разрошена коса и големи очи, които скоро щяха да изскочат.

- Аз… - хлапето направи крачка назад. – Извинявай, мислех че е свободно. – празно, имах предвид. След, което с няколко бързи движения си събрах нещата и излязох от купето. Коридорът вече се пълнеше с ученици, които търсеха своите приятели. Поех към задните вагони. Щеше да е прекрасно, ако просто се разминавахме с останалите и всеки си продължаваше лутането, вместо да спират и да ми зяпат, правейки ми път. Страхувайки се от мен. Обзе ме чувство на вина, което отключи и ярост, затова почти прибягвах между вагоните. Ненадейно се блъснах в някого и чух падане на неща, около мен. Вдигнах глава, готов да се извиня, когато срещнах очите на…

- Малфой. Каква изненада – констатира тя.

- Грейнджой…

Тя ловко ме размина и продължи по пътя си. Не беше добре. Трябваше бързо да си намеря купе, не ми се искаше да се срещам с Потър. Тъкмо отварях вратата на вагона, когато чух ясният глас на грифиндорката.

- Деца, пазете се от него. Мисля, че всички знаете кой е и какво е направил. 
Треснах вратата и се озовах в последният вагон. Мерлин, благодаря, последното купе беше свободно.
Да семейството ми се присъедини към Черният лорд. Но аз самият, не направих почти нищо.

Бях решил, че във влака ще е идеално да помисля и да си съставя план за напред, но неусетно заспах. Събудих се от друсане, предвещаващо пристигането ни. Беше сумрак, а замъкът се извисяваше на няколко мили от нас. Огледах се и установих, че явно за мен няма каляска. Не, че щеше да ми навреди да походя. Но след няколко крачки, забелязах, че всички се движат пеша. Промените започваха още оттук.

Голямата зала беше препостроена след разрушенията нанесени от смъртножадните. Тази година масите бяха уедрели, понеже родителите се страхуваха и предпочитаха да обучават децата си вкъщи. Седнах на обичайното си място, а най-близкият човек стоеше на три стола от мен. Кимнах му, но момчето насочи поглед към подиума.

Професор Маггонагъл, се изправи за своята реч, като директор на училището.

- Скъпи ученици, благодарим ви, че избрахте да се учите в Хогуъртс! Благодарим за даренията от Министерството на Магията и частните дарители! Сега бих искала да дам думата на нашите герои! Моля, заповядайте при мен. – Потър, Уизли, Грейнджър, Лъгботън, Лъвгууд.

Отказах се да слушам и се замислих, че може би ще е добре да си сменя мястото в залата. Нашата маса беше една от вътрешните, така че щяха да ме виждат отвсякъде. А усещах как ме гледаха. Със страх, но повечето с омраза. По-близо до подиума, означаваше осъдителният поглед на учителите, за това отпадаше като вариант. За това реших, че ще сядам по-близо до вратата на залата, хем щях да мога да излизам по-бързо.

-… и нека бъдем по-добри! – завърши Джини Уизли.

- Смелост. Имахме достатъчно, за да се изправим срещу злото! Сега нека бъдем честни и да следваме заръките, оставени ни от Албус Дъмбълдор! – продължи Невил Лънгботън.

- И нека да не забравяме светлината, която грее във всеки от нас! – Луна Лъвгууд, зашари със странните си светли очи из залата. Погледът и се спря върху мен за секунда и ми се усмихна леко.

Достатъчно. Обърнах глава в обратна посока. Половината маса на Слидерин ме зяпаше.

Част 2 →

Harry Potter Quiz (Q/A) с любимите ми Седем!

Здравейте! Как сте?

В Денят на Шегата искренно и лично ви представям едно интервю със още седем магьосници, които много обичам!


Не всички се съгласиха да отговорят на пълния брой въпроси, но все пак нека някои тайни да си останат такива!

Harry Potter Quiz (Q/A)

1. В кой Дом си?

В.В.  Хафълпаф и съм много горда с това!
М.М. Рейвънклоу

Д.Д. Gryffindor

Б.Б. Хафълпаф ме радва енергията им, въпреки че другите ги смятат за глупави, ама шапката май ме слагаше Рейвънклoу.
Б.Б. Hufflepuff

В.В. Слидерин

А.А. Hufflepuff

Т.Т. Slytherin, амбициозната къща!

2. Твоя силна страна?

В.В.  Умея да организирам хората
М.М. Успявам да се адаптирам и съм гъвкава в ситуации, които не съм срещала преди

Д.Д. Силна страна май говоренето пред публика и разтягане на локуми хех

Б.Б. Hard-worker
Б.Б. Лошите ми шеги

В.В. Multitasking

А.А.

Т.Т. Сладкодумна съм и лесно се сприятелявам

3. Любим герой от поредицата? (защо избираш него)

В.В. Ами харесвам си Хари! Има очила, може да лети и има приключенски дух. Също обожавам семейство Уизли!
М.М. БЛИЗНАЦИТЕ ЗАЩОТО СА МЕГА ЯКИ И ПРАВЯТ МНОГО БЕЛИ

Д.Д. MCGONAGAL E ЗЛАТО! Хммм защо – радва ме колко странен смята Дъмбълдор, и че колкото и строга и силна да е, пак си има човечни моменти на криза или паника haha

Б.Б. Хагрид, защото му релейтвам
Б.Б.

В.В. Невил Лонгботъм all the way. Има огромен character development и преборва страховете си

А.А. Albus Dumbledore

Т.Т. Рон със сигурност ми е любим! Понякога много се дразни ама е толкова мил, сладък и забавен и е готов на всичко за приятелите си. Обичам и Нют Скамандър. Просто всичко свързано с него ми пленява сърцето!

4. Какъв домашен любимец имаш? (котка, жаба, плъх, сова, качи снимка ако искаш)

В.В. Сова, винаги! Някоя пухкава!
М.М. Сова

Д.Д. Сова, кафеникава

Б.Б. Котка от тези, иначе куче
Б.Б. Имам котка, но сова sounds so much cooler

В.В. Коте

А.А. Weasel

Т.Т. Котка, черна. (Иначе за патронус - На теста получих бял кон като на Джини Уизли, която много харесвам (като цяло обичам цялото им семейство). Но иначе бих била щастлива и с лисица или котка)

5. Любим филм от поредицата и защо?

В.В.  “Хари Потър и Стаята на Тайните” – обичам мистериите покрай вкаменените ученици и цялата история с Том Ридъл
М.М. Не съм гледала филмите защото са траш хд но все още нямам любима книга

може би трета

Д.Д. Idk за филм, отдавна не съм ги гледала, там където има най-голям шанс да страдам по-болка по герои, probably

Б.Б.
Б.Б.

В.В. Огненият бокал. Много са ми интересни предизвикателствата

А.А.

Т.Т. Буквално гледах 5 минути от първия филм и го изключих защото въобще не ми хареса, но планувам скоро пак да пробвам. От книгите любимата ми е "Затворникът от Азкабан".

6. Любима магия?

В.В. Lumos! Винаги е полезно да имаш малко светлина.
М.М. АВАДА КЕДАВРА

Д.Д. За магия много ме радва Tarantallegra с неконтролируемите танци, lol

Б.Б. Ако има такава която превръща нещата в храна.
Б.Б. Cheat codes

В.В. Ох аз съм ужасен човек, но Империо ми е любимата.

А.А.

Т.Т. Obliviate! Намирам я за много интересна и същевременно страшна.

7. Пожелай нещо на читателите ни

В.В. Бъдете здрави и не спирайте да вярвате в чудесата!
М.М. ДА ЧЕТАТ КНИГИТЕ, А НЕ ДА ГЛЕДАТ ФИЛМИТЕ!

Д.Д. ПРОЧЕТЕТЕ SIX OF CROWS!!!

Б.Б. Възползвайте се от карантината, щото като почне пак светът да се върти, пак за нищо време няма да има.
Б.Б. Dont stress over the little things.

В.В. Да продължават да бъдат мега готини, защото са!!!

А.А. Smile!

Т.Т. Пожелавам ви приятен ден! Не забравяйте да се смеете и радвате на живота.

Това е от нас! До скоро!

П.П. Дали би ще ви бъде интересно да четете мой фенфикшън за Драко Малфой, тук в блога?

(Credit for all arts!)

Monthly Favorites MUSIC - March 2020

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и нямам търпение да ви разкажа за любимите ми песни този месец!

Също така предизвиквам Руми, от която заемам картинката за поста и идеята като цяло, също и Ева, Елена и Йо, разбира се, ако искат да направят подобен пост или да ми напишат своите любими песни на лично съобщение! 

Започваме!

Не мога за не стартирам с моите любимци от 5 Second of Summer, които вчера пуснаха нов албум и ще му направя ревю скоро. Една от песните Old me, именно не спирам да си пускам! Песен за миналото и настоящото ни, пътя по който сме преминали и светлото бъдеще. И разбира се за онова наше Аз, което не се е отказало да мечтае!

Shout out to the old me

And everything he showed me

Glad you didn't listen when the world was trying to slow me

2Bona, с техния Joker! Не съм фен на руските песни и език, като цяло, защото не го разбирам направо. За това пък тези пичове са македонци и свързвам тази песен с Жокера, който обра доста награди миналата година и показа света, в който живеем, такъв какъвто е. И песента се набива доста. 

Минаваме на родна територия. Папи Ханс ми е любим творец със стила си на обличане, думите и стиховете. Стой си вкъщи, е новият му проект – домашно видео, много усмивки и важно послание. 

Скоро всичко ще премине

просто се пази и остави ме

искам само ти да си добре.

Щом успях да те намеря

това, което днеска ни разделя

още утре ще ни събере.

Продължаваме. Ами поп-фолкът също е жанр. А Ванеса и Денис тотално разбиват с И това ще отмине. Ами прави са. Идват по-добри времена!

Но знаеме едно ние ще се справим

и заедно ли сме, винаги ще газим

И преди някой да е посмял да каже, че съм банална – отиваме в тежката категория и групата I Prevail, които изкараха жесток албум, а Low ми е тотално любимото парче от него. Въпреки извънредното положение, имаше и драми. И да, закуца ми настроението, промених си мнението спрямо някои хора, но в живота е така!

I've got these voices in my head

I've got these voices in my head

They tell me that I'm not enough

Is it my time? Is it my time?

Even when I'm high I still feel low

Voices in my head won't leave me alone

I keep fallin', fallin'

Over the edge

In over my head again

I'm so damn low

Та чакам вашите любими музикални изпълнения, мили читатели!
Радвайте се на малките неща и се пазете!
До скоро!
~ Вичи

#Icecreambook challenge

Здравейте! Как сте?

Четете ли купчинките книги, насъбрани вкъщи?

Аз си препрочитам любими истории тези дни.
Ан от ans_bookish_obsession  ме отбеляза да се включа да направя това предизвикателство и за мен е истинско удоволствие да го направя!

Да започваме!

Melon (to read in the summer) – “Погребани в небесата”, книга която си препрочитам всяко лято в последните 2-3 години, август месец. Докато при мен е топло и слънчево, се пренасям в Хималаите, на път към К2, през 2008г, по време на една от най-големите трагедии в историята на съвременния алпинизъм. Научавам повече за шерпите от Непал и виждам чисто човешки прояви на доблест и смелост. Прекрасна!

Mint (favorite series of all time) – Героите на Олимп, втората поредица за Пърси Джаксън, където се запознаваме и с римските герои и чудовища в страшната борба срещу Майката-Земя, Гея, която е решила да унищожи двата лагера на нашите герои. (Ревю на книга 1 от поредицата).

Tiramisu (a book that cheers you) – “Тина и половина”, книга от любимата ми Юлия Спиридонова! Забавна, актуална, за порастването и ежедневните трудности на това да си тийнейджър.

Fior de latte (classic) – “Малкият принц”. Чела съм я доста пъти, даже преди да направя този таг си я препрочетох отново. Велика! Кои са важните неща? Какво разбират възрастните? Какво значи да опитомиш? Все въпроси, на които нашият прекрасен герой търси отговор.

Sawberry (sweet love story) – “Студен слънчев ден”.Три причини защо я обичам:

1. Главната героиня има свой блог.
2. Хокей! (Знаете, аз съм голям фен на зимните спортове, а и в “Бьорнстад”, която ми е любима, хокеят е много важна част.)

3. Ситуациите и героите са толкова сладурски!
 

Coffee (kept you late at night) – “Империя от бури” със сигурност ме държа на нокти през целия път от Варна до София с влака. Сара е майсторка на обратите и драмите. Тук имахме в изобилие. И Hell yess, MANORIAN!

Всеки, който иска да се чувства поканен да направи това предизвикателство.

До скоро! 

Дом=Свят + малките радости ~

Здравейте! Как сте?

Времето вкъщи, не е чак толкова приятно, но наличието на интересна история го прави по-приятно прекарване.

Но преди това ви предлагам да се впуснете във виртуална обиколка на някой от десетките музеи в Google Art and Culture! Използвайте времето си правилно, сгответе нещо вкусно и се пренесете на хиляди километри оттук, на място, което винаги сте искали да посетите!

А след това е време за книга. Аз си поръчах "Любов и джелато", а от издателство Ибис ме изненадаха и зарадваха много, защото при мен пристигна цяла книжна кутия, пълна с глезотии, като картички с цитати, книгоразделители и календарче, за да отброяваме идните дни.

Благодаря ви, Ибис!

А на вас мили мои ви пожелавам сладки сънища! Идват по-добри времена!
#СтойтеСиВкъщи

"Тази вечер, преди да заспите, помислете си за деня, в който ще се върнем на улицата.

Как ще се прегърнем отново, как ще ни се стори празник да идем заедно на пазар.

Да си представим как ще пием кафе до бара, ще разговаряме, ще се снимаме един до друг.

Как всичко сегашно ще бъде спомен, но самата нормалност ще ни се стори неочакван и прекрасен подарък.

Ще обикнем онова, което досега ни се струваше дреболия. Всяка секунда ще стане драгоценна.

Къпането в морето, слънцето до късно вечер, залезите, виното, смехът.

Отново ще се смеем заедно.

Сила и мъжество.

Скоро ще се видим."

-         Папа Франциск

До скоро! Пазете себе си и хората, които обичате!

Au revoir, Maeten & Hyvästi, Kaisa! ~ Biathlon season 2019/2020 Final

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, тъкмо изгледах повторението на преследването при дамите в биатлона от вчера. Последното състезание от зимните спортове за този сезон и последно за няколко легенди.

2006 година, в Торино тече Зимната Олимпиада. Седемгодишното ми аз, стои пред телевизора и подкрепя женската щафета повтаряйки имената на състезателките ни, макар че едната отдавна да е завършила и да е предала щафетата.

Края на 2013-та вече имам повече от три канала и откривам Eurosport и се влюбвам в зимните спортове, начело със ски скоковете. Тази година там сезонът приключи доста бързо с една квалификация, която пропуснах, но при биатлона, другата ми голяма любов, нямаше как да изпусна последните стартове в преследванията.

Та накратко в мъжкото преследване:  Йоханес Тингенс Бьо тръгна на 21 сек. зад Фуркад и Жаклен. На втора контрола допусна една грешка и французите поведоха. На третата стрелба норвежецът допусна 3 грешки и отиде извън топ 3, докато Кентан Фейон Майе се изкачи в тройката. Ан Пайфер от Германия и няколко норвежци се справяха доста добре.

Мартен, чиито старт беше последен в кариерата му, бягаше за Големият кристален глобус, за който се бореше с Йоханес, но бягаше и за славата, за публиката пред екраните, тази легенда, дала толкова много на този спорт. Първата му победа беше точно тук, преди 10 години на 14ти март 2010 в преследване в Контиолахти.

Четвърта стрелба. Жаклен, стреляше по-бързо, младата надежда на французите, който дели стая с Фуркад, който се учи от него, допусна 3 грешки. Шампионът мина с 2. Ужасен вятър, макар и за кратко, също както при Бьо, който тук мина чисто, а Файон Майе допусна една. И ето Мартен лети към финала. За последна победа! Йоханес трябва да бъде в Топ 4, а почти е изпреварил французите.

Фуркад печели. След 10 години, отново тук.

В един момент французите минават пред Йоханес. Кентан и Еманюел се качват на почетната стълбичка, за най-сладкия подиум, изцяло френски, под знака на края на кариерата на Мартен Фуркан жива легенда който предава щафетата на следващите поколения.

Последен танц, като беше написал по-малкият от братята Бьо, който печели Големият кристален глобус. Жаклен пък взе Малкият кристален глобус в преследването пред съотборника си, който днес взема сребро.

Изключително състезание! С удоволствие виках за французите и съм наистина щастлива, че имах шанса да наблюдавам състезанията на Мартен Фуркад!

А в дамското преследване: Германките Денизе Херман и Франциска Пройс поведоха кервана за последното трасе за сезона в Контиолахти. Лиза Витоци от Германия и Тирил Екоф, която се бореше за Големия кристален глобус летяха, а от 19-то място стартира и Доро Вирер, която нямаше да се откаже.

Витоци се движеше стабилно, но се открои и Жулия Симон от Франция, която най-сетне стреляше прекрасно. Тирил и Вирер се съревноваваха извън топ 5, а французойката летеше към победата.

Кайса Майкарайнен, борбената финландка, за която също това беше последен старт направи прекрасна четвърта стрелба и преследваше Лиза Витоци и Селина Гасперин от Щвейцария, която много харесвам, които се бореха за подиума.

Малко не достигна на великата Кайса да се добере до подиум в последното си състезание, на родна земя, но тя завърши подобаващо на четвъртото място и се сбогува през сълзи, (както и Мартен по-рано) с белият керван и биатлона, който и тя като мен гледала по-време на Олимпийските игри в Торино. Тогава се състезавала полу професионално като ски бегачка и пишела журналистически изследвания и си казала, че биатлона е интересно нещо.

През 2010 във Ванкувар излязла като завършена биатлониска и оттогава впечатляваща кариера!

Симон, спечели състезанието, пред Гасперин и Витоци. Тирил Екоф взима малкият кристален глобус в преследването.

Доро Вирер печели Големият кристален глобус, а аз също с малко сълзи казвам Ciao! на зимните спортове за този сезон!

П.п. Краси Анев, също слага край след този сезон. За мен беше чест да наблюдавам и неговите стартове, емоционален като мен и още помня, онова прекрасно четвърто място и колко се радвах тогава!

Ти си достатъчно добра и можеш! - Честит празник на жената!

Здравейте и Честит празник на жената и майката!

Пожелавам ви здраве, сила, повече усмивки и по-малко моменти на премисляне. Вземайте смели решения и бъдете щастливи!

Според Уикипедия: Дама (на латински: domina, госпожа), използва се също така лейди, е жена, принадлежаща към висшето съсловие, знатна госпожа, аристократка…. По време на френската революция названието дама става нарицателна за всички омъжени жени. Дамите имат изискани маниери, елегантен начин на обличане и обикновено произлизат от богато семейство…

В днешно време да си жена е трудно, а да си дама още повече. Често ни се иска да захвърлим дрехите, които сме избирали още от предната вечер, да вържем или отпуснем косата си в естествената и форма, да изпием една бира и да не вземаме големи решения.

Знам, колко лесно се разваля прекрасен грим. Не всички козметични продукти са устойчиви на сълзи. А и с удоволствие бих се поканила на танц, ако можех. Знам че съм красива, но не съм дошла в този клуб, само за украса. Искам да водя смислени разговори. Мога да съм адски директна и много резервирана. Зависи от ситуацията. Имам доста познати, част от тях с гордост наричам приятели. Но понякога нямам с кого да изпия едно кафе. Мама ми остава най-добрият приятел, най-голямата опора и човекът, който без заобиколки ще ми каже, че дрехите ми не си отиват. (Благодаря ти!)

Мога да организирам група хора, защото обичам реда, макар че живея сред хаос. Моят си е, но често самата аз се губя в него. Но понякога ми се иска някой друг да даде идея, да звънне и ще се съглася.

Искам да изляза от кожата си, да се променя, не се оценявам достатъчно. Понякога забравям колко усмивки съм докарала, колко съм силна и, че мога.

Ти можеш, мила! Повярвай и обичай себе си! Можеш и заслужаваш малко повече, заради всяка сълза, счупен нокът, мазол, всеки път, когато си си замълчала или си отказала… трябвало е да минеш и по този път!

Идват хубави дни!
До скоро и още веднъж, Честит празник на всяко смело момиче по света!