Au revoir, Maeten & Hyvästi, Kaisa! ~ Biathlon season 2019/2020 Final

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, тъкмо изгледах повторението на преследването при дамите в биатлона от вчера. Последното състезание от зимните спортове за този сезон и последно за няколко легенди.

2006 година, в Торино тече Зимната Олимпиада. Седемгодишното ми аз, стои пред телевизора и подкрепя женската щафета повтаряйки имената на състезателките ни, макар че едната отдавна да е завършила и да е предала щафетата.

Края на 2013-та вече имам повече от три канала и откривам Eurosport и се влюбвам в зимните спортове, начело със ски скоковете. Тази година там сезонът приключи доста бързо с една квалификация, която пропуснах, но при биатлона, другата ми голяма любов, нямаше как да изпусна последните стартове в преследванията.

Та накратко в мъжкото преследване:  Йоханес Тингенс Бьо тръгна на 21 сек. зад Фуркад и Жаклен. На втора контрола допусна една грешка и французите поведоха. На третата стрелба норвежецът допусна 3 грешки и отиде извън топ 3, докато Кентан Фейон Майе се изкачи в тройката. Ан Пайфер от Германия и няколко норвежци се справяха доста добре.

Мартен, чиито старт беше последен в кариерата му, бягаше за Големият кристален глобус, за който се бореше с Йоханес, но бягаше и за славата, за публиката пред екраните, тази легенда, дала толкова много на този спорт. Първата му победа беше точно тук, преди 10 години на 14ти март 2010 в преследване в Контиолахти.

Четвърта стрелба. Жаклен, стреляше по-бързо, младата надежда на французите, който дели стая с Фуркад, който се учи от него, допусна 3 грешки. Шампионът мина с 2. Ужасен вятър, макар и за кратко, също както при Бьо, който тук мина чисто, а Файон Майе допусна една. И ето Мартен лети към финала. За последна победа! Йоханес трябва да бъде в Топ 4, а почти е изпреварил французите.

Фуркад печели. След 10 години, отново тук.

В един момент французите минават пред Йоханес. Кентан и Еманюел се качват на почетната стълбичка, за най-сладкия подиум, изцяло френски, под знака на края на кариерата на Мартен Фуркан жива легенда който предава щафетата на следващите поколения.

Последен танц, като беше написал по-малкият от братята Бьо, който печели Големият кристален глобус. Жаклен пък взе Малкият кристален глобус в преследването пред съотборника си, който днес взема сребро.

Изключително състезание! С удоволствие виках за французите и съм наистина щастлива, че имах шанса да наблюдавам състезанията на Мартен Фуркад!

А в дамското преследване: Германките Денизе Херман и Франциска Пройс поведоха кервана за последното трасе за сезона в Контиолахти. Лиза Витоци от Германия и Тирил Екоф, която се бореше за Големия кристален глобус летяха, а от 19-то място стартира и Доро Вирер, която нямаше да се откаже.

Витоци се движеше стабилно, но се открои и Жулия Симон от Франция, която най-сетне стреляше прекрасно. Тирил и Вирер се съревноваваха извън топ 5, а французойката летеше към победата.

Кайса Майкарайнен, борбената финландка, за която също това беше последен старт направи прекрасна четвърта стрелба и преследваше Лиза Витоци и Селина Гасперин от Щвейцария, която много харесвам, които се бореха за подиума.

Малко не достигна на великата Кайса да се добере до подиум в последното си състезание, на родна земя, но тя завърши подобаващо на четвъртото място и се сбогува през сълзи, (както и Мартен по-рано) с белият керван и биатлона, който и тя като мен гледала по-време на Олимпийските игри в Торино. Тогава се състезавала полу професионално като ски бегачка и пишела журналистически изследвания и си казала, че биатлона е интересно нещо.

През 2010 във Ванкувар излязла като завършена биатлониска и оттогава впечатляваща кариера!

Симон, спечели състезанието, пред Гасперин и Витоци. Тирил Екоф взима малкият кристален глобус в преследването.

Доро Вирер печели Големият кристален глобус, а аз също с малко сълзи казвам Ciao! на зимните спортове за този сезон!

П.п. Краси Анев, също слага край след този сезон. За мен беше чест да наблюдавам и неговите стартове, емоционален като мен и още помня, онова прекрасно четвърто място и колко се радвах тогава!

Ти си достатъчно добра и можеш! - Честит празник на жената!

Здравейте и Честит празник на жената и майката!

Пожелавам ви здраве, сила, повече усмивки и по-малко моменти на премисляне. Вземайте смели решения и бъдете щастливи!

Според Уикипедия: Дама (на латински: domina, госпожа), използва се също така лейди, е жена, принадлежаща към висшето съсловие, знатна госпожа, аристократка…. По време на френската революция названието дама става нарицателна за всички омъжени жени. Дамите имат изискани маниери, елегантен начин на обличане и обикновено произлизат от богато семейство…

В днешно време да си жена е трудно, а да си дама още повече. Често ни се иска да захвърлим дрехите, които сме избирали още от предната вечер, да вържем или отпуснем косата си в естествената и форма, да изпием една бира и да не вземаме големи решения.

Знам, колко лесно се разваля прекрасен грим. Не всички козметични продукти са устойчиви на сълзи. А и с удоволствие бих се поканила на танц, ако можех. Знам че съм красива, но не съм дошла в този клуб, само за украса. Искам да водя смислени разговори. Мога да съм адски директна и много резервирана. Зависи от ситуацията. Имам доста познати, част от тях с гордост наричам приятели. Но понякога нямам с кого да изпия едно кафе. Мама ми остава най-добрият приятел, най-голямата опора и човекът, който без заобиколки ще ми каже, че дрехите ми не си отиват. (Благодаря ти!)

Мога да организирам група хора, защото обичам реда, макар че живея сред хаос. Моят си е, но често самата аз се губя в него. Но понякога ми се иска някой друг да даде идея, да звънне и ще се съглася.

Искам да изляза от кожата си, да се променя, не се оценявам достатъчно. Понякога забравям колко усмивки съм докарала, колко съм силна и, че мога.

Ти можеш, мила! Повярвай и обичай себе си! Можеш и заслужаваш малко повече, заради всяка сълза, счупен нокът, мазол, всеки път, когато си си замълчала или си отказала… трябвало е да минеш и по този път!

Идват хубави дни!
До скоро и още веднъж, Честит празник на всяко смело момиче по света!

29.02.2020! ~

Играх Авалон с любимите ми човечета, празнувайки рождения ми ден.
На асоциации завършихме с по 2 точки разлика отбор. Имах страхотен отбор.
Еразъм - Да! Благодаря~!
Изненадахме наша приятелка, имаме най-добрата организация. 3 епизода на Аватар. Велико!
Прегръдки и soft and simple, little talks.
Гледахме филм с най-добрата ми приятелка и бяхме заедно.
Разговор със семейството ми! ❤️
Текила и настолни игри.
Щастие.

"Годината на Оракула" - Чарлс Соул // Мисли и цитати {мини ревю}

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, в очакване на петъка. А днес завърших този чудесен, утопичен трилър, показващ един сценарий, възможен да се развие във всеки един момент. Властта е средство за контрол, а контролът е сила. Добре, че всичко зависи от нашите постъпки.

Благодаря на издателство Ибис, за издаването на тази книга и за прекрасната корица, описваща много точно Уил Данто, който в съня си получава един куп предсказания за бъдещето.

Какво се случва после? Ами всяка сила се включва в играта и всяка дума е ключ.

Прочетете книгата, написана от Чарлс Соул и дайте отговор на въпроса, какво щях да направя АЗ с информацията, която имам?

Няколко любими, мои цитати:

–… само защото Оракула казва верни неща, това не означава, че са важни. Светът продължава да е също толкова грозен, колкото е бил винаги. Просто не мога да разбера защо си прави труда. Какъв е смисълът?

Сайтът беше внесъл баланс.Беше задействал двигател на хаоса и разрухата, но също беше създал човек, който имаше силата да го спре.

Обичаха го, мразеха го, страхуваха се от него. Нямаше значение. Уил Данто, Оракула, беше най-могъщият човек на планетата и беше крайно време да спре да се бори с бъдещето.

Съдба, орис – подобни концепции са само митове.

Ние сме решенията, които вземаме.

Вземайте добри решения.

До скоро!

Мечтите се сбъдват! - На БХСС с любов! + нека помогнем...

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, имах доста ползотворен и позитивен ден.

Ами, благодаря ви, че бяхте част от него!
Изненадахте ме супер много! Радвам се за книжката, която ще обсъдя по-подробно, по-нататък в бъдещето. Щастлива съм, че бях част от написването и! Това ми е сбъдната мечта, превърната в реалност през 2020г.

Но да видя нещо, в което сме вложили усилия, да го държа в ръцете си и да се хиля до сълзи, прекрасно е! Да прекарам време с приятели като вас, е истинска наслада. Обаче хора, Дисни не чакат!!!

А, Дани, толкова се радвам да те видях, отново, прекраснице!  ^_^

Кактусчето ми е любимо! Обожавам го! Ще се казва Яскиер или Лютиче, като героят от Вещерът, който обожавам. А тук, оставям линк към онази зарибяваща песен. Знаете “Toss a coin to you Witcher…”

(Мони, забравих бележката на предната снимка, но тук поправям веднага. )

Също днес си говорихме дали сме били част от нещо добро, което се е разпространявало. Замислих се и се сетих за даряването за средства за някой човек в нужда.

Племенницата на мой приятел е болна от коварна болест. Синдром на Лий, а е мъниче… Но Рали има шанса да спечели безплатно лечение в Словакия. Тук можете да гласувате за нея, като натиснете сърчицето и споделите публикацията. Отнема секунди, а всеки глас е важен.

Та нека направим още едно добро и да докараме усмивка на нечие лице!

До скоро!

“Империя на бури” - Сара Дж. Маас // Ревю

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, карам последни дни ваканция преди втория семестър. Днес ще ви разкажа за петата книга от поредицата на Сара Дж. Маас – “Империя на бури”, това беше и първата книга, с която започнах 2020г, прочетох я именно при пътуването ми до София в първите дни на януари. Оставям връзки към ревютата  на първата и втората книга за Стъкленият трон. (Един ден се надявам да напиша ревюта и на третата и четвъртата книга, когато ги добавя към колекцията ми.)

Изключително много харесвам тази част. Не те оставя и за момент на спокойствие, изпълнена с напрежение, битки и някоя друга, любовна сцена, от която нека си признаем, имаме нужда.

Елин е съвършената кралица. Осъзнала напълно заплахата, готова да жертва себе си за кралството и хората, които обича. Също така има и план, поне 3 стъпки напред, на моменти ужасяващ, но ефективен. Вторият ключ на Уирда е намерен, миналото е ясно, безименна е цената.

Роуан се появява в пълна светлина, достоен принц и най-довереният човек на Кралицата.        

Заобичах Манон и всичко, което правят с нейните Тринадесет. Водачката на Крилото избира страна и показва, ами едно доста уязвимо човешко сърце. Но в никакъв случай, не е слаба.

Дориан се бори с някои сенки и с магията си, но продължава да бъде най-любимият ми герой от поредицата.

Рен ми е изключително интересен образ, Едион и Лизандра също.

Всеки един от героите се развива много и преживява много. Далече от тази групичка Елида и Лоркан се срещат. Има достатъчно огън, жупел и магия за всички фенове на Сара. Кралицата е написала книга заслужаваща 5 звезди, а финалът е спиращ дъха! Прочетете!

Добре, а сега е време да премина към същината на ревюто, където ще има СПОЙЛЕРИ!!! Така че не четете надолу, ако не сте чели “Империя на бури”.

Готови?

Три.

Две.

Едно.

.

.

.

ЕЛИН е вречената на РОУАН! Не, че не го знаех, бях се спойлнала, но въпреки това е прекрасно! И тъй като Белотърн трябваше да търчи да спасява Дориан от Адарлан, понеже Морат удари първо там, двамата с Кралицата имаха твърде малко време заедно.

Всъщност Манон първа се добра до кралството и уби вещица от Жълтоногите. Познайте кой трябваше да плати цената! АСТЕРИН!!! Втората и! Беше ужасно! За момент си мислех, че Манон наистина ще го направи, но hell yes, тя хвърли ножа по баба си. Следваше битка, в която белокосата вещица излезе полумъртва. После се бори с някаква твар от Морат.

През това време Елин се споразумяваше с Капитан Ролф за армадата му. Срещнаха се с Гавриел и Фенрис, които бяха по следите на Лоркан.  О, срещата на първият със сина му, а.k.a Едион не мина по план, но God искам тези двамата да се обикнат! Бтв споменах ли и колко харесвам Едион вече? Почти колкото и Манон. Отдадеността му към Терасен и Елин.

От Морат пък Елида, бягайки се натъкна на Лоркан. Или той на нея. Все тая. Химията на тези двамата е осезаема. Също и на Лизандра и Едион, ама те са по-корави и не биха си признали. Ама и той как се отнесе с нея накрая, не е истина...

Кулминации.

Манон се оказа леко пленена на борда на корабът на Елин. И имаше жестока секс сцена с Дориан. Абе, крайно време беше!

Та накрая всички се срещнаха, както срещнаха и Майев, коато искаше Ключовете на Уирда и Елин.

Милата Елин. Изключително достойна и смела, може би и аз щях да постъпя като нея де. Остави се да я измъчват, заловят, затворят в железен ковчег, за да предпази кралството си.

Финал.

Всичко  е било по план.

Повикала е съюзници. Лизандра е щяла да заеме нейният облик, а Едион да бъде баща на бъдещите наследници на Терасен. А Роуан крал. Защото са се оженили.

Бтв Елида се застъпи за Лоркан, Майев разруши клетвите към елфите и взе и Фенрис с нея.  НО, не всичко е изгубено, защото Елин все пак успя да даде ключовете на Манон, защото и Дориан има кръвта, т.е. може да унищожи Ераван.

Надежда има. Роуан тръгва да търси съпругата си, заедно с Гавриел, Елида и Лоркан. Дориан и вещиците потеглят да съберат крочанките и да намерят третият ключ, бтв МАНОН е тяхна кралица! Yes, btch! А Едион, Лизандра, ашвиерците с Галан и тихите асасини с Илиас, плюс Ансел и армията и да се борят с Морат и злото пълзящо оттам.

До скоро!
P.s. Cr to all artists for pics

София, mon amour!

Обичам малките ми бягства до Столицата.

Преди време Варна ми се струваше ужасно малка. Сякаш всичко значимо се случваше в София. Когато стана време да си избирам университет обаче, си останах в моя роден град. Понякога, Варна все още ми се струва тясна и за щастие, мога по всяко време да си хвана влака и да се гмурна из дебрите на Столицата.

Използвах първите дни на януари, за едно кратко пътуване, за да може мислите и идеите да се наредят в главата ми, а и най-вече, за да се видя с няколко мои, любими същества!

Обичам да пътувам с метрото. Някакси по-по европейски. Станала съм специалист в това да стигам от точка А до точка Б. С останалият транспорт също се справям и има някакъв чар в светещите табла по спирките и редовните автобуси. 

София е богата на възможности. Можете да попеете в някой бар с приятели, да се разходите по Витошка и НДК, да посетите някой от прекрасните музеи или да напишете желание в Руската църква, както този път направих аз.

Нова година, всъщност и ново десетилетие. Може би и аз, като Ева, се старая да не съм с прекалено големи очаквания. Искам да съм здрава и щастлива, да попътувам и май това е. :) 

Бягствата ми до Столицата, са и първите, които вече правя напълно сама. Винаги съм готова да отскоча, за да си побъбря с приятелки или да се изгубя за малко и този град, който обичам!