"Среднощна корона" - Сара Дж. Маас // Ревю

Здравейте, как сте?

Във Варна е супер студено и е само за чаша чай и книга под завивките.

Аз продължавам да чета книгите на Сара Дж. Маас. След прекрасното начало в “Стъкленият трон”, виждаме Кралският шампион Селена Сардотиен в истинската и светлина. Върви по задачите на крала, но и търси отговори на тайнствените загадки оставени и от кралица Елена.

Връзката и с Каол се развива, а от тази с Дориан, сякаш  не е останало нищо.

“Среднощна корона” е прекрасно продължение, в което света и героите търпят огромно развитие, но само ни подготвят за истинската кауза и конфликт в книгата.

Дотук беше без спойлери. Сега е време да разнищим книгата. Така че четете на своя отговорност.

Започвам оттам, че Селена всъщност не убива наистина враговете на краля. Предлага им скромна сделка, да се разделят с богатствата си, но да запазят животите си. Играе на ръба и единствената и утеха е Каол, с който неусетно се сближават.

Да, връзката им е гореща. Любовта им е истинска. Проблемът е, че и капитанът на кралската стража има принципи, които не може да пристъпи. Биват изиграни и Селена почти убива Каол.

“Ти винаги ще си ми враг!”

Принцеса Нехемия, се жертва за голямата кауза – свободата на народа си и показва истината на Селена. Да бъде себе си. Но коя е тя всъщност?

Връзките между Каол, Дориан и Селена са крайно накъсани, и е доста болезнено да се поставяме в главите на героите.

Принцът открива своята магия, в опит да спаси най-добрият си приятел, от момичето, което обича. Той трябва да опази тайната си, но това е ужасно трудно.

Каол накрая стига до истината. Наследницата на Терасен е жива. Елин Галантиус, за която се носят слухове, че събира войска, всъщност е още по-близо до краля, който събира Трите ключа, които могат да унищожат всичко. Капитанът взема най-правилното решение и изпраща Селена надалеч. В родината и. А т яму разкрива истината.

Ужасно силно продължение, което вдига летвата още повече. Прекрасна. Прочетете!

До скоро!

Cr to all artists for pics

"Стъкленият трон" - Сара Дж. Маас // Ревю

Здравейте. Как сте?

Аз боря сезонния грип, но щом Селена Сардотиен успя да се пребори…

Добре, най-сетне и аз започнах поредицата на Сара Дж. Маас - Стъкленият трон. Видях първите три книги в библиотеката и нямаше как да не им се нахвърля. Но, преди да видим мнението ми за първата, може да хвърлите един поглед на ревютата ми на другата поредица на Сара за Фейра и Рисанд.

Първото нещо, което ми прави впечатление е прекрасната корица, евала на Егмонт! Превода е на Александър Драганов, познат ни от любимия сайт Цитаделата и от собствените му романи. И картите в началото са прекрасни!

Селена е преживяла ужаса на мините и сега получава шанс за нов живот. И за свобода. Обучавана за Асасин тя е най-свирепият и най-опасният убиец в кралството. Предстои и изпитание, за да си спечели титлата Кралски шампион, трябва да се пребори със опасни противници и да премине през куп изпитания в столицата на империята, където с желязна десница управлява Кралят-поробител. Самата Селена е готова на всичко, за да победи. Макар и да знае, че преди така желаната свобода ще я чакат още години в робство. Харесвам героинята, защото е изключително схватлива, умна и борбена. Въпреки преживяното. И има и сърце, под тялото на убийца. Сърце, което е на път да бъде раздвоено на две.

Каол Уестфол е Капитанът на кралската стража. Изпитвам симпатии към него, защото и двамата си приличаме. Лоялен до край, смел и отдаден на своята родина и народ. Каол е човекът, който застава на пътя на Селена, успява да изгради приятелство с нея и да се влюби в Асасина.

И на сцената е време да се появи и престолонаследникът на Адарлан, самият принц – Дориан Хавилиард. О, за дориан мога да говоря много, защото съм напълно влюбена в него, (както и той в Селена). Чаровен, устат, прекрасен, пръскащ чар. Умен и чувствителен. Ох. Дориан.

Не, че Каол също не е чувствителен. Забога, Дориан е прекрасно бебе, което заслужава Селена. Ама тя има да разкрие доста тайни, да пребори могъщи противници, използващи магия.

О, важно нещо, магията отдавна е изчезнала в кралството. Както и всички елфи, вещици и магични същества. Но някъде зад един гоблен се крие тайна сила. Духът на първата кралица има какво да каже, защото битката е далеч по-голяма от тази за мястото на Кралския шампион.

Страната е почти завладяна, а Кралят няма да се спре пред нищо и никой.

Принцеса Нехемия, от едно почти поробено кралство ще стане приятелка на Селена, която обаче сама ще трябва да намира отговори. А въпросите стават все повече и повече.

Елате в Кристалният замък и последвайте момичето от мините по пътя към свободата!

А за едно приключение в Столицата на изкуството прочетете тук.

До скоро!

Когато животът ти поднесе лимони, изяж ги и забрави текилата от снощи

Здравейте! Как сте?

Най-мрачният за мен месец е тук. С много слънце и доста емоции. Днес ще си говорим за малките бягства и равносметки, които правим.

Та бягствата. Всеки има нужда да напусне комфортната си зона или града, в който живее. През последните месеци открих, че определено имам нужда за малко да напускам любимата ми Варна, дори и за няколко часа. Хванете си спонтанно влак, автобус и просто се разходете. Приятелите, навити за такива приключения са най-прекрасните! Бягствата стават и чрез настолните игри. Обичам да съм объркания Пърсивал или Мерлин, който си търси Мордред, даже и да съм лоша за щастие имам страхотна компания, с която обичам да играя или просто да си говорим за всякакви неща. Най-милите са! <3

А за равносметките. Да, винаги се случват в моментите, в които си почти щастлив. Знаеш, че алкохола не е решение, но въпреки това пиеш. Лошо е, когато хората, около теб не усетят, че нещо с теб, не е както трябва… или си се научил прекалено добре да се криеш, или не се познавате… Следва онази песен, която почти те разплаква, див купон, чрез който бягаш от мислите си, подадена ръка, вместо прегръдка и онази буца в гърлото, не в цялото тяло. Минали са само няколко часа, а теб те боли гърло. Стискаш зъби изяждаш няколко лимона, даже и малко лук. И продължаваш напред.

До скоро! Благодаря, че ме четете.

Виена - културата и историята танцуват валс

Здравейте! Как сте?

Есента е тук и вилнее с пълна сила, а аз ви съветвам да вземете документи и яке и да отидете на пътешествие. Идеята за пътуване във Виена, дойде спонтанно, с гледане на полети в сайта на Wizz Air. За няколко дни плана се оформи и потеглихме. Австрийската столица е величествена! Музеи, галерии, замъци, градини. Култура и история на всяка крачка, всеки сантиметър.

Искам да ви заведа и да ви покажа! Та какво видяхме в един от дните?

Замъкът Хофбург, където е живяла Императрица Сиси. Преживяла няколко трагедия и останала неразбрана от семейството и съпруга си. Видяхме кралските апартаменти, пищни и обширни и кралската съкровищница.

Следващата ни сбирка беше Welt Museum. С ранг на Лувъра и British Museum в него бяха представени експозиции и експонати от всяка част на света, както и огромна колекция от музикални инструменти. Изключително разнообразен и помещават се в разкошна сграда.

Ние случихме и гостуваща изложба на непалско изкуство, която също беше изключително интересна.

Националната библиотека изглежда като излязла от приказките. Огромни стилажи, клони и статуи, украсяващите висотите над 10м рафтове с колекцията на Франц Йосиф. Таванът е изписан и библиотеката може да ви послужи за вдъхновение за години напред.

Следващите музеи, които се намират в близост до нея са Музеят на Папируса, в който са събрани множество парчета с прекрасното изкуство, предвещаващо писането на хартия.

В Музеят на глобусите видяхме огромна колекция от най-различни глобуси – лунни, малки, огромни, релефни, в най-различни форми.

А в Музеят на Есперанто – научихме повече за този изкуствено създаден език.

Денят ни приключи с Албертина – галерия и музей на изкуството. От картини на Пикасо до такива на съвременни художници. Четири етажа красота.

И това са само част от красотите на Кралицата на Австрия. Очаквайте скоро да ви разкажа още!

“Враженска атака”от Дейвид Лис // Ревю

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, във вихъра…

След като преди време ви говорех за един прекрасен фенфикшън за Спайди, сега ще минем на ниво книга. Купих си “Враженска атака”, (изд.Сиела) написана от Дейвид Лис от Есенният панаир на книгата в София. Разберете ме, новата ми супергеройска мания трябва да се подхранва, не че в столицата не се подхрани де, все пак и Комик Кон видях. Но днес за книжката:

Питър е попораснал. Отговорно се опитва да съчетава работата, връзката си с Мери Джейн и това да спасява града от лошите. Но бива извършено убийство, когато неговото внимание е било отклонено. И обвиненият е той. Или по-точно този, който се крие зад костюма на фалшивият Спайдърмен.

Питър и лейтенант Уатанабе от полицията заедно започват да разследват, като уликите почти водят до Уилсън Фиск, познат още като Кингпин. Ама почти. Фиск е излязъл от затвора и строи апартаменти за по-бедните граждани…

Ромънът е написан в трето лице и можем да следим както Питър, който се опитва да е добър във всичко и най-вече не иска да има жертви, така и Мери, която постъпва на работа в журналистическо бюро и също започва свое проучване. Харесвам връзката им, която е на един зрял етап, в който всеки се съобразява с другия. Поне червенокоската.

(Credit:/Pinterest)

Питър прави всичко възможно, макар че често му се случва да забрави или отмени някоя уговорка. Иска му се да води нормален живот. И да е полезен на всички. Да не разочарова близките си.

"Винаги бе искал да постигне велики неща, да остави следа в света. Често се чувстваше като коркова тапа в развълнувано море, борещ се просто да оцелее."

Мери е посветена в делото му, но също показва характер в търсене на истината. Появява се и Хари, третият член на групичката, който е както упора така и мост между двамата. Харесвам го изключително много, защото въпреки натиска на богатия си баща, кмета на града, той продължава да следва мечтите си.   

Фиск от своя страна също плете мрежите си. Но най-силното му оръжие е мистериозната Мая, която е роден асасин и е отгледана с омразата към Спайдърмен. И тя си има своите причини, но в нея ми харесва , че удря и следва сърцето си.

Искам да кажа и няколко думи за Аника, новата колежка на Питър в лабораторията. Смела, любопитна и точна.

Враженска атака е прекрасно приключение из улиците на Ню Йорк и из сърцата на героите. Чудно написана, чакаща ви в най-близката книжарница!

101%! // (Boom's party)

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, прекарвам една слънчева и хубава неделя. Наспах се, свърших малко работа и ще ходя да нося щастие! ;)

Вчера беше събота. 28 Септември 2019г. И беше чудесен ден!

Разходих се със семейството и бях на едно прекрасно парти.

Случвало ли ви се е да искате да сте част от група хора? Предполагам, че на всекиго. Винаги съм искала да имам своя група приятели и всичко да е розово.

Миналата година наистина се запознах с прекрасна група хора. Някои от тях се превърнаха в много важни за мен хора. Но груповият елемент бягаше. И не се чувствах на сто процента себе си, по всяко време. Именно в това е нещото. Не е проблем, но не е приятно.

Та вчера, бях на мега-якото парти, на което бях 101% себе си.

Благодаря ви! <3

Обичам ви!

Започвам оттам, че се изгубихме с моето гушливо, позитивно човече в квартала… I mean не намерихме китайския ресторант, защото просто не беше там! Събрахме се с групата много гушкане и бърборене. Китайският ресторант беше ок, само дето не искаха да ни съединят маси, понеже бяхме десет човека. Еми, напуснахме и затърсихме вариант Б. Всъщност имахме доста варианти, но избрахме най-гъвкавия. Магазин, гости, спагети.

Речено-сторено. Отряд Патладжан доставя пратката Отряд хмм (не помня) Паста? Набавя продукти. Чудно, докато не видяхме летящ автобус, с нашите хора вътре. Последва маратон и бясно звъннене с писъци “СЛЕЗТЕ! СЛЕЗТЕ НА Ш****АТА СПИРКА! СЛИЗАЙТЕ, СЕГА!”

Well, събрахме се! 

Преразпределение на отрядите и газ по задачи! Следва бягане по светофари, тъмната гора, през която ЗА НИЩО НА СВЕТА НЯМА ДА МИНА!!! Крещим ние с малкото сладурче, което говори прекрасно и е пълна паника, но и супер организирано! (like me) Та никаква гора, бате. Връщаме се пак назад и отиваме да пазарим. В магазина крещим имена на сосове и хора, но все пак успяваме да свършим за 10 МИНУТИ и да се насочим към целта. Пристигаме! Благодаря на домакина за гостоприемството и чорапите!

Почва се готвене, много смях. Ама много. Покрай историите и главната тема на партито, мерси на човека, който все пак е отговорен! Ho ho ho! Много забавни случки, няколко реплики, като: “Вегетарианка или веганка си? Добре. Б. НЕ ГО СЛАГАЙ!” или “Млечно? Ок. СЛАГАЙ ГО!”

После кой с какъв сос иска? Колко студен/топъл да е соса?

И най-накрая, воала ВЕЧЕРЯ! Вкусно, вкусно, вкусно! Готвачите СА избили рибата! Не буквално! Надявам се…

За съжаление всяко нещо си има своя край. Следват много прегръдки и планове да се съберем пак, скоро! Защото времето е малко…

AND GUYS I CANT WAIT TO PLAY AVALON TOGETHER!!!

П.п. Как ви звучи другия петък?

The Third Option by Uncertainty_Principle // Да се запазиш след всичко това... Spiderman fanfiction

Здравейте! Как сте?

Писането ми липсва. Още вчера имах вдъхновението да се включа, но се случи нещо дребно и ми се уби желанието. Но искам да ви споделя за това прекрасно и абсолютно травмиращо нещо, което ми открадна няколко часа сън.

Чета фенфикшъни от може би, близо 10 години. Изчела съм доста добри и камари повърхностни. Но този, ме направи на пух и прах! Буквално!

Дариа, знам че ще прочетеш това, не само защото ще ти го пратя. Ти си виновна и като казвам виновна, е напълно в хубавия смисъл! THANK YOU GIRL!!!

Та навлязох в епохата на Марвел, твърде късно. Но съм доста зарибена!

Вече е време да преминем към същността на тази публикация, а именно fanfiction-ът The Third Option написан от Uncertainty_Principle в AO3.

Първо дълги глави, прекрасно написани изречения в сегашно време! Очаквам с огромно нетърпение последните две глави, което ще рече, че да, не е завършен още! Но наистина се моля да се докосна скоро до финала.

Но нека ви въведа в историята:

Мей и Бен се развеждат преди родителите на Питър на катастрофират и да загубят животите си. Съответно след тази трагедия, Питър остава да живее с чичо си. Но след убийството на Бен, хлапето – ПИТЪР Е НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТ тук, попада в системата с приемните семейства. Следва радиоактивен паяк, събитията от Homecoming – Тони Старк иска помощта на Спайдърмен. Проблемът е, че той си няма на идея кой стои зад маската и какъв живот води!

Задъхвам се! Знаете ли защо? Защото Питър попада на абсолютни изроди, които уж трябва да се грижат за него. Случват му се ужасни неща, а повярвайте изчела съм достатъчно гнусни фенфикшъни, но тук става дума за дете…

И е неразбран и просто самата идея за всички гадости и препятствия, през които минава… ми дава лъч светлина! Защото щом успява да оцелее и да се запази, такъв какъвто е, значи и аз мога! Ха. Иронията е, че често попадам в дупки, заради глупости, а в тази творба Питър го смачква целия свят и той продължава да е грижовен, любезен и добър!

И, че трябва да намираме надежда в себе си. Защото и без костюма си Питър Паркър извършва геройства!

Ще спра до тук, защото не искам да ви издам нищо повече. Мога да ви посъветвам, горещо, прочетете този fanfiction!

Иначе си ги има Нед и Ем Джей – в различна светлина. Тони Старк, какъвто си го познаваме и обичаме! Един великолепен Питър и просто една човешка история, която може да ви промени!

Препоръчвам го, но и предупреждавам има тежки сцени, а тази мацка знае как да играе с думите!

До скоро, chicos!