понеделник, 11 ноември 2019 г.

Когато животът ти поднесе лимони, изяж ги и забрави текилата от снощи



Здравейте! Как сте?
Най-мрачният за мен месец е тук. С много слънце и доста емоции. Днес ще си говорим за малките бягства и равносметки, които правим.


Та бягствата. Всеки има нужда да напусне комфортната си зона или града, в който живее. През последните месеци открих, че определено имам нужда за малко да напускам любимата ми Варна, дори и за няколко часа. Хванете си спонтанно влак, автобус и просто се разходете. Приятелите, навити за такива приключения са най-прекрасните! Бягствата стават и чрез настолните игри. Обичам да съм объркания Пърсивал или Мерлин, който си търси Мордред, даже и да съм лоша за щастие имам страхотна компания, с която обичам да играя или просто да си говорим за всякакви неща. Най-милите са! <3


А за равносметките. Да, винаги се случват в моментите, в които си почти щастлив. Знаеш, че алкохола не е решение, но въпреки това пиеш. Лошо е, когато хората, около теб не усетят, че нещо с теб, не е както трябва… или си се научил прекалено добре да се криеш, или не се познавате… Следва онази песен, която почти те разплаква, див купон, чрез който бягаш от мислите си, подадена ръка, вместо прегръдка и онази буца в гърлото, не в цялото тяло. Минали са само няколко часа, а теб те боли гърло. Стискаш зъби изяждаш няколко лимона, даже и малко лук. И продължаваш напред.
До скоро! Благодаря, че ме четете.

понеделник, 28 октомври 2019 г.

Виена - културата и историята танцуват валс



Здравейте! Как сте?
Есента е тук и вилнее с пълна сила, а аз ви съветвам да вземете документи и яке и да отидете на пътешествие. Идеята за пътуване във Виена, дойде спонтанно, с гледане на полети в сайта на Wizz Air. За няколко дни плана се оформи и потеглихме. Австрийската столица е величествена! Музеи, галерии, замъци, градини. Култура и история на всяка крачка, всеки сантиметър.



Искам да ви заведа и да ви покажа! Та какво видяхме в един от дните?
Замъкът Хофбург, където е живяла Императрица Сиси. Преживяла няколко трагедия и останала неразбрана от семейството и съпруга си. Видяхме кралските апартаменти, пищни и обширни и кралската съкровищница.


Следващата ни сбирка беше Welt Museum. С ранг на Лувъра и British Museum в него бяха представени експозиции и експонати от всяка част на света, както и огромна колекция от музикални инструменти. Изключително разнообразен и помещават се в разкошна сграда.


Ние случихме и гостуваща изложба на непалско изкуство, която също беше изключително интересна.



Националната библиотека изглежда като излязла от приказките. Огромни стилажи, клони и статуи, украсяващите висотите над 10м рафтове с колекцията на Франц Йосиф. Таванът е изписан и библиотеката може да ви послужи за вдъхновение за години напред.



Следващите музеи, които се намират в близост до нея са Музеят на Папируса, в който са събрани множество парчета с прекрасното изкуство, предвещаващо писането на хартия.


В Музеят на глобусите видяхме огромна колекция от най-различни глобуси – лунни, малки, огромни, релефни, в най-различни форми.



А в Музеят на Есперанто – научихме повече за този изкуствено създаден език.

Денят ни приключи с Албертина – галерия и музей на изкуството. От картини на Пикасо до такива на съвременни художници. Четири етажа красота.



И това са само част от красотите на Кралицата на Австрия. Очаквайте скоро да ви разкажа още!

вторник, 22 октомври 2019 г.

“Враженска атака”от Дейвид Лис // Ревю



Здравейте! Как сте?
Аз съм добре, във вихъра…


След като преди време ви говорех за един прекрасен фенфикшън за Спайди, сега ще минем на ниво книга. Купих си Враженска атака, (изд.Сиела) написана от Дейвид Лис от Есенният панаир на книгата в София. Разберете ме, новата ми супергеройска мания трябва да се подхранва, не че в столицата не се подхрани де, все пак и Комик Кон видях. Но днес за книжката:



Питър е попораснал. Отговорно се опитва да съчетава работата, връзката си с Мери Джейн и това да спасява града от лошите. Но бива извършено убийство, когато неговото внимание е било отклонено. И обвиненият е той. Или по-точно този, който се крие зад костюма на фалшивият Спайдърмен.
Питър и лейтенант Уатанабе от полицията заедно започват да разследват, като уликите почти водят до Уилсън Фиск, познат още като Кингпин. Ама почти. Фиск е излязъл от затвора и строи апартаменти за по-бедните граждани…

Ромънът е написан в трето лице и можем да следим както Питър, който се опитва да е добър във всичко и най-вече не иска да има жертви, така и Мери, която постъпва на работа в журналистическо бюро и също започва свое проучване. Харесвам връзката им, която е на един зрял етап, в който всеки се съобразява с другия. Поне червенокоската.

(Credit:/Pinterest)

Питър прави всичко възможно, макар че често му се случва да забрави или отмени някоя уговорка. Иска му се да води нормален живот. И да е полезен на всички. Да не разочарова близките си.

"Винаги бе искал да постигне велики неща, да остави следа в света. Често се чувстваше като коркова тапа в развълнувано море, борещ се просто да оцелее."

Мери е посветена в делото му, но също показва характер в търсене на истината. Появява се и Хари, третият член на групичката, който е както упора така и мост между двамата. Харесвам го изключително много, защото въпреки натиска на богатия си баща, кмета на града, той продължава да следва мечтите си.   


Фиск от своя страна също плете мрежите си. Но най-силното му оръжие е мистериозната Мая, която е роден асасин и е отгледана с омразата към Спайдърмен. И тя си има своите причини, но в нея ми харесва , че удря и следва сърцето си.
Искам да кажа и няколко думи за Аника, новата колежка на Питър в лабораторията. Смела, любопитна и точна.
Враженска атака е прекрасно приключение из улиците на Ню Йорк и из сърцата на героите. Чудно написана, чакаща ви в най-близката книжарница!

неделя, 29 септември 2019 г.

101%! // (Boom's party)


Здравейте! Как сте?
Аз съм добре, прекарвам една слънчева и хубава неделя. Наспах се, свърших малко работа и ще ходя да нося щастие! ;)
Вчера беше събота. 28 Септември 2019г. И беше чудесен ден!
Разходих се със семейството и бях на едно прекрасно парти.
Случвало ли ви се е да искате да сте част от група хора? Предполагам, че на всекиго. Винаги съм искала да имам своя група приятели и всичко да е розово.
Миналата година наистина се запознах с прекрасна група хора. Някои от тях се превърнаха в много важни за мен хора. Но груповият елемент бягаше. И не се чувствах на сто процента себе си, по всяко време. Именно в това е нещото. Не е проблем, но не е приятно.
Та вчера, бях на мега-якото парти, на което бях 101% себе си.

Благодаря ви! <3
Обичам ви!

Започвам оттам, че се изгубихме с моето гушливо, позитивно човече в квартала… I mean не намерихме китайския ресторант, защото просто не беше там! Събрахме се с групата много гушкане и бърборене. Китайският ресторант беше ок, само дето не искаха да ни съединят маси, понеже бяхме десет човека. Еми, напуснахме и затърсихме вариант Б. Всъщност имахме доста варианти, но избрахме най-гъвкавия. Магазин, гости, спагети.
Речено-сторено. Отряд Патладжан доставя пратката Отряд хмм (не помня) Паста? Набавя продукти. Чудно, докато не видяхме летящ автобус, с нашите хора вътре. Последва маратон и бясно звъннене с писъци “СЛЕЗТЕ! СЛЕЗТЕ НА Ш****АТА СПИРКА! СЛИЗАЙТЕ, СЕГА!”
Well, събрахме се! 


Преразпределение на отрядите и газ по задачи! Следва бягане по светофари, тъмната гора, през която ЗА НИЩО НА СВЕТА НЯМА ДА МИНА!!! Крещим ние с малкото сладурче, което говори прекрасно и е пълна паника, но и супер организирано! (like me) Та никаква гора, бате. Връщаме се пак назад и отиваме да пазарим. В магазина крещим имена на сосове и хора, но все пак успяваме да свършим за 10 МИНУТИ и да се насочим към целта. Пристигаме! Благодаря на домакина за гостоприемството и чорапите!
Почва се готвене, много смях. Ама много. Покрай историите и главната тема на партито, мерси на човека, който все пак е отговорен! Ho ho ho! Много забавни случки, няколко реплики, като: “Вегетарианка или веганка си? Добре. Б. НЕ ГО СЛАГАЙ!” или “Млечно? Ок. СЛАГАЙ ГО!”
После кой с какъв сос иска? Колко студен/топъл да е соса?
И най-накрая, воала ВЕЧЕРЯ! Вкусно, вкусно, вкусно! Готвачите СА избили рибата! Не буквално! Надявам се…
За съжаление всяко нещо си има своя край. Следват много прегръдки и планове да се съберем пак, скоро! Защото времето е малко…
AND GUYS I CANT WAIT TO PLAY AVALON TOGETHER!!!
П.п. Как ви звучи другия петък?

вторник, 17 септември 2019 г.

The Third Option by Uncertainty_Principle // Да се запазиш след всичко това... Spiderman fanfiction



Здравейте! Как сте?
Писането ми липсва. Още вчера имах вдъхновението да се включа, но се случи нещо дребно и ми се уби желанието. Но искам да ви споделя за това прекрасно и абсолютно травмиращо нещо, което ми открадна няколко часа сън.

Чета фенфикшъни от може би, близо 10 години. Изчела съм доста добри и камари повърхностни. Но този, ме направи на пух и прах! Буквално!
Дариа, знам че ще прочетеш това, не само защото ще ти го пратя. Ти си виновна и като казвам виновна, е напълно в хубавия смисъл! THANK YOU GIRL!!!


Та навлязох в епохата на Марвел, твърде късно. Но съм доста зарибена!
Вече е време да преминем към същността на тази публикация, а именно fanfiction-ът The Third Option написан от Uncertainty_Principle в AO3.
Първо дълги глави, прекрасно написани изречения в сегашно време! Очаквам с огромно нетърпение последните две глави, което ще рече, че да, не е завършен още! Но наистина се моля да се докосна скоро до финала.

Но нека ви въведа в историята:
Мей и Бен се развеждат преди родителите на Питър на катастрофират и да загубят животите си. Съответно след тази трагедия, Питър остава да живее с чичо си. Но след убийството на Бен, хлапето – ПИТЪР Е НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТ тук, попада в системата с приемните семейства. Следва радиоактивен паяк, събитията от Homecoming Тони Старк иска помощта на Спайдърмен. Проблемът е, че той си няма на идея кой стои зад маската и какъв живот води!


Задъхвам се! Знаете ли защо? Защото Питър попада на абсолютни изроди, които уж трябва да се грижат за него. Случват му се ужасни неща, а повярвайте изчела съм достатъчно гнусни фенфикшъни, но тук става дума за дете…
И е неразбран и просто самата идея за всички гадости и препятствия, през които минава… ми дава лъч светлина! Защото щом успява да оцелее и да се запази, такъв какъвто е, значи и аз мога! Ха. Иронията е, че често попадам в дупки, заради глупости, а в тази творба Питър го смачква целия свят и той продължава да е грижовен, любезен и добър!
И, че трябва да намираме надежда в себе си. Защото и без костюма си Питър Паркър извършва геройства!
Ще спра до тук, защото не искам да ви издам нищо повече. Мога да ви посъветвам, горещо, прочетете този fanfiction!


Иначе си ги има Нед и Ем Джей – в различна светлина. Тони Старк, какъвто си го познаваме и обичаме! Един великолепен Питър и просто една човешка история, която може да ви промени!
Препоръчвам го, но и предупреждавам има тежки сцени, а тази мацка знае как да играе с думите!

До скоро, chicos!

сряда, 14 август 2019 г.

AИNA - дама, пистолет, куршум, шпионин // Ревю




Здравейте, как сте?
Днес ще си говорим за филмът A n n a , режисиран от Люк Бесон.


Имаме руса мацка, която уж случайно е избрана от битак (пазар) в Русия да стане модел в Париж. Всичко изглежда като сбъдната мечта, обаче Анна се оказва професионален асасин, обучен от руснаците. Тя убива и няма избор.
Филмът прави различни ретроспекции, напред-назад из сюжета. Появяват се и американците, с good-guy (Килиън Мърфи), който започва страстен романс субийцата. Анна пък се влюбва в нейн колега, прекрасният Люк Еванс.
Абе, сложна работа на фона на всички убийства, които извършва, героинята е поставена под огромно напрежение.
Защото изглежда, че работата ще е до живот.
И тя започва да търси благоприятен изход.


Хареса ми финала, напълно в стила на режисьора. Мога да кажа, че ANNA е добре поднесен екшън-трилър, с прекрасна актьорска игра, обрати и чудна музика. Препоръчвам, определено ще ви разсее от ежедневието.






До скоро!

сряда, 17 юли 2019 г.

Баланс.




Здравейте! Как сте?
Не сме се чели от доста време. На собствения си въпрос мога да отговора, че съм добре. Щастлива. Отдавна ми се иска да го кажа, но трябваше първо да го усетя. Може да се запитате как с постига.
Трябва да се отървете от токсичността. Негативни емоции, хора, които не ви правят щастливи. Самата аз си имам моменти, когато се чувствам зле, not-enough и точно тогава се намираш. Отстраняваш излишното и се концентрираш върху простичките неща, като брането на кайсии, усмивките, които докарваш със спонтанна шега или просто някой малък жест. И разбира се каквото се връща към теб. Телефонно обаждане или бърза разходка. И грабваш вълната. Просто трябва баланс.
И време с любимите хора. Лошото ще си продължи да се случва, но не трябва да ви обсебва. Отдайте внимание на хубавите неща, които ви се случват. След залеза идва изгрев. А нечия усмивка, често спасява.