Синьо в нюанс "прости ми, но си тръгвам!"

Забравила съм си портмонето!

Осъзнах го по път за детската градина и нямах вариант, в който да се върна, за да си го взема. 

Само дето в момента, разбирам че и дебитната ми карта е останала вкъщи. Снощи преди Алиса да заспи чертахме триъгълници с нея на парче вестник. Всичко остана в единия край на кухненската маса, заедно с полу изядената закуска на тригодишната ми дъщеря, която просто нямаше търпение да отиде на детска градина. Защото там е Марти – новият и най–добър приятел.

– Госпожо? – премигвам и поглеждам момичето зад щанда, което ме чака да си платя чая. – В брой или карта, желаете да пратите?

Задържам хапливият си отговор, защото реално все още съм госпожица, макар че навърших тридесет и две през февруари.

Заравям пръсти отново из огромната ми дамска чанта, макар че съм наясно, че оттам мога да изкарам евентуално няколко чисти сухи кърпички. 

– Заповядайте! – чаят се озовава от моята страна на плота и се завъртам, за да протестирам срещу щедростта на човека, решил да плати моята напитка, обаче успявам единствено да ахна.

Защото очите ми срещат тези на момчето, което се е превърнало в мъж, а мозъкът ми дава на късо и се връща седем години назад. Тогава, както и сега беше зима и двамата споделяхме малко повече от сладки приказки.

– Нека да се дръпнем, мъничко – гласът му си е същият, а ръката му хваща моята и преди краката ми ме оставят на един от твърдите столове. – Хей, как си?

– Благодаря – прошепвам и отпивам от чашата, а езикът ми изгаря от горещината. 

– За нищо – двамата продължаваме да се взираме един в друг, сякаш не са минали години от последната ни среща.

– Пуснал си си брада – отбелязвам на глас и това предизвиква гърлен смях у него.

– Подстригала си се – отвръща ми и едва се сдържам да не прекарам пръсти през сплъстените кичури, стигащи почти до рамото ми. – Марти не спира да говори за Алиса! Ходи с истинско удоволствие на детска градина.

– Двамата са си приятели – усмихвам се представяйки си дъщеря ми и синът му, вървейки ръка до ръка. Разбира се, тя командва. – Одрал е кожата на Габи. 

Майката на Марти дойде да се запознае с мен на първата родителска среща, за която нямах никакво време да се приготвя и почти проспах. Тя ми се усмихна и настоя да ми изпрати копие на записките си. Зарадвах се, че Алиса избра за свой приятел нейното момченце, с руси къдрици, разпилени точно като нейните.

Минаха два месеца преди да се засека и бащата на Марти. В нея вечер, след като Алиса беше дълбоко заспала си отворих бутилка розе и изпих няколко чаши, докато изплаквах душата си.

През онази зима оставих малко повече от парче от сърцето си в онази момчешка стая.

– Не съм те засичал, сигурно баща и я взема – погледите ни отново се срещат, но този път аз се разсмивам. 

Вселената има странно чувство за хумор, да ме срещне с човека, чието сърце ми се наложи да разбия преди сякаш цял един живот. 

– Баща и не присъства в нашето семейство – не трепвам, когато го изричам, само дето ръцете ми правят кръгообразно движение и знам, че той разбира, дори и без да видя разширените му зеници. – Благодаря за чая! Ще ти изпратя парите!

Ставам рязко от масата. Трябва незабавно да напусна тази сграда. Не се обръщам, когато чувам името си. Веднъж. Два пъти. Три!

Излизам и вдишвам дълбоко декемврийския въздух. Затворила съм тази страница от живота си.

В, която се чувствам виновна че разрушавам нещата между нас, защото така смятам, че е правилно.

В, която мечтая шумни Коледи.

В, която лежа в празен апартамент, насинена, но бременна.

Следобеда излизам по-рано от работа, за да взема Алиса от детската градина. Водя я на любимата и площадка и я люлея на люлките, докато пръстите ми замръзнат до болка.

Телефонът ми не е спрял да вибрира през целия ден. Първоначално съобщенията са типично момчешки и паникьосани. После стават по-зрели. Но аз отдавна съм решила, не смятам да разруша това прекрасно семейство.

Затова всичко, което някога съм имала с него ще си остане в миналото. Двете с Алиса ще се справим, както сме го правили досега. Прегръщам я и я вдигам.

– Обичам те! – прошепвам и бузата ми опира нейната. 

След това отивам до близкия търговски център, където сменям телефонния си номер.

Отново.