Northern lights
Moments without my phone
My book on paper
Spain
Bojan Cveticanin
Trips
Snow
Cute nails
Italy
Smiles
Concerts
Summer
Sea
Walks
Health
Happiness
Better job
Kisses
Love
неделя, 22 декември 2024 г.
събота, 21 декември 2024 г.
Привет, Лео Уинтър! {мини ревю}// Блогмас *5*
Здравейте! Как сте? Какво четете?
Коледа е все по-близо, а аз чета поредния романс за лошо момче и добро момиче. И ми хареса адски много!
Пета част е от поредица книги с общи герои, аз лично съм чела само първата, а тази я грабнах, защото главния герой е рус, зеленоок и се казва Лео. Какво повече ви трябва? А, и кара мотор, да не забравяме! ;)
Та, Кас – нашата главна героиня, която е станала жертва на отвличане, бива силно привлечена към Лео Уинтър и двамата имат страстна забивка за една нощ. После тя забременява. А, някой продължава да прави мръсно на бившите Тенекиени номади.
Героите претърпяват развитие, сюжета е динамичен, диалозите са топ!
Набляга се на важността на семейните отношения!
За мен е 5/5, и я прочетох в рамките на 24 часа.
До скоро!
вторник, 17 декември 2024 г.
Синьо в нюанс "прости ми, но си тръгвам!"
Забравила съм си портмонето!
Осъзнах го по път за детската градина и нямах вариант, в който да се върна, за да си го взема.
Само дето в момента, разбирам че и дебитната ми карта е останала вкъщи. Снощи преди Алиса да заспи чертахме триъгълници с нея на парче вестник. Всичко остана в единия край на кухненската маса, заедно с полу изядената закуска на тригодишната ми дъщеря, която просто нямаше търпение да отиде на детска градина. Защото там е Марти – новият и най–добър приятел.
– Госпожо? – премигвам и поглеждам момичето зад щанда, което ме чака да си платя чая. – В брой или карта, желаете да пратите?
Задържам хапливият си отговор, защото реално все още съм госпожица, макар че навърших тридесет и две през февруари.
Заравям пръсти отново из огромната ми дамска чанта, макар че съм наясно, че оттам мога да изкарам евентуално няколко чисти сухи кърпички.
– Заповядайте! – чаят се озовава от моята страна на плота и се завъртам, за да протестирам срещу щедростта на човека, решил да плати моята напитка, обаче успявам единствено да ахна.
Защото очите ми срещат тези на момчето, което се е превърнало в мъж, а мозъкът ми дава на късо и се връща седем години назад. Тогава, както и сега беше зима и двамата споделяхме малко повече от сладки приказки.
– Нека да се дръпнем, мъничко – гласът му си е същият, а ръката му хваща моята и преди краката ми ме оставят на един от твърдите столове. – Хей, как си?
– Благодаря – прошепвам и отпивам от чашата, а езикът ми изгаря от горещината.
– За нищо – двамата продължаваме да се взираме един в друг, сякаш не са минали години от последната ни среща.
– Пуснал си си брада – отбелязвам на глас и това предизвиква гърлен смях у него.
– Подстригала си се – отвръща ми и едва се сдържам да не прекарам пръсти през сплъстените кичури, стигащи почти до рамото ми. – Марти не спира да говори за Алиса! Ходи с истинско удоволствие на детска градина.
– Двамата са си приятели – усмихвам се представяйки си дъщеря ми и синът му, вървейки ръка до ръка. Разбира се, тя командва. – Одрал е кожата на Габи.
Майката на Марти дойде да се запознае с мен на първата родителска среща, за която нямах никакво време да се приготвя и почти проспах. Тя ми се усмихна и настоя да ми изпрати копие на записките си. Зарадвах се, че Алиса избра за свой приятел нейното момченце, с руси къдрици, разпилени точно като нейните.
Минаха два месеца преди да се засека и бащата на Марти. В нея вечер, след като Алиса беше дълбоко заспала си отворих бутилка розе и изпих няколко чаши, докато изплаквах душата си.
През онази зима оставих малко повече от парче от сърцето си в онази момчешка стая.
– Не съм те засичал, сигурно баща и я взема – погледите ни отново се срещат, но този път аз се разсмивам.
Вселената има странно чувство за хумор, да ме срещне с човека, чието сърце ми се наложи да разбия преди сякаш цял един живот.
– Баща и не присъства в нашето семейство – не трепвам, когато го изричам, само дето ръцете ми правят кръгообразно движение и знам, че той разбира, дори и без да видя разширените му зеници. – Благодаря за чая! Ще ти изпратя парите!
Ставам рязко от масата. Трябва незабавно да напусна тази сграда. Не се обръщам, когато чувам името си. Веднъж. Два пъти. Три!
Излизам и вдишвам дълбоко декемврийския въздух. Затворила съм тази страница от живота си.
В, която се чувствам виновна че разрушавам нещата между нас, защото така смятам, че е правилно.
В, която мечтая шумни Коледи.
В, която лежа в празен апартамент, насинена, но бременна.
Следобеда излизам по-рано от работа, за да взема Алиса от детската градина. Водя я на любимата и площадка и я люлея на люлките, докато пръстите ми замръзнат до болка.
Телефонът ми не е спрял да вибрира през целия ден. Първоначално съобщенията са типично момчешки и паникьосани. После стават по-зрели. Но аз отдавна съм решила, не смятам да разруша това прекрасно семейство.
Затова всичко, което някога съм имала с него ще си остане в миналото. Двете с Алиса ще се справим, както сме го правили досега. Прегръщам я и я вдигам.
– Обичам те! – прошепвам и бузата ми опира нейната.
След това отивам до близкия търговски център, където сменям телефонния си номер.
Отново.
неделя, 15 декември 2024 г.
20 weeks ago {Най-любимият ми ден!}
Мечта I dreamed about this day!
Радост Its time!
Съмнение Am I? I am!
Болка I wanna vomit!
Блясък Shine bright, girl!
Слънце Hot as hell
Бягане That's my spot!
Ноти Music on
Глас I will sing it!
Хартия ASTP first dance!
Шапка I can do this!
Очакване SOON!
Усмивки Hi, nice to meet you!
Музика Umazane Misli
Щастие Look at them! Here!
Микрофон My moment!
Прегръдка Everything!
Сапунени балончета Novi Val
Втори път Pure happiness!
Сила Dream come true!
Любов Love!
(*picture sent* Mom, I did it!)
вторник, 10 декември 2024 г.
"Геометрия с палачинки" {Авторско}
Мия знае списъка наизуст. Родителите им се погрижиха във всяка стая да има по едно копие, което да стои скрито от погледа най-големия и брат, който вперва сините си очи в нея.
– Искаш ли помощ? – Мия поглежда към учебника по математика отворен на кухненската маса пред нея. – Може да се пробвам…
Крис оставя книгата, която чете на дивана и отива при сестра си. И двамата се взират в окръжностите, но никой няма идея как се решава задачата.
– Какво четеш? – пита Мия, преди мълчанието да завземе стаята.
Макар че, като деца и тримата си мълчаха доста комфотно. Преди Крис да изчезне.
Сега най-големият и брат отива до дивана, за да погледне заглавието на книгата, което не е останало в съзнанието му. Мия знае, че не трябва да пита, особено, ако никой от родителите или Макс не е наоколо. Но в моменти като този, усеща че Крис сякаш иска да говори.
– Как беше там? – тя рязко слага ръка пред лицето си, но брат и потупва мястото до себе си на огромния диван и Мия сяда до него.
Крис се усмихва и погалва косата на сестра си, търсейки думи, с които да опише онзи Ад. Двамата с Кло имат споразумение, че няма да разказват за ужасите през, които преминаха пред никого. Че ще оставят това в миналото. Затова той вдишва и издишва няколко пъти преди думите му да се формулират в изречение.
– Беше тъмно, Мия. – той я изчаква да постави глава в скута му, както обича да прави от дете. – Беше ужасно тъмно. Затова и не спирам да нося тези! – той докосва слънчевите очила на главата си.
Двамата чуват отварянето на външната врата и си разменят бързо погледи. Не са родителите им, а съдейки по рязкото и бърсо събуване на ботуши това може да бъде само средното дете в семейството. Макс нахлува в дневната и оставя огромната си професионална камера на масата.
– Какво правите? – пита и се настанява от другата страна на Мия.
– Учим по математика – отговаря веднага Крис и братята се разсмиват.
– Някога геометрията ти беше сила! – Макс осъзнава какво е казал, но тихото отваряне на вратата на къщата прекъсва неудобството, което коментарът предизвиква, макар и неумишлено.
След няколко мига Кло пристъпва в просторната дневна с кухненски плот на семейството и се усмихва на двамата братя и сестрата, които са се подредили на дивана. Мия е копие на бащата с русолява коса и сини очи, докато Макс прилича изцяло на майката – тъмна коса и кестеняви очи. Крис от своя страна е взел цвета на очите и косата от баща си, но пък формата на очите от майка си – присвити, като на представител от монголоидната раса, макар че всички те са европейци.
Съзнанието на Кло започва да си задава логичните въпроси, на които тя няма отговори. Например откъде е? Или как ли изглеждат нейните братя и сестри, ако изобщо има такива? Или…
Тя премигва объркано, защото изведнъж се озовава на дивана в ръцете на Крис, който е заровил носа си в шията и и по този начин и дава възможност да избегне очен контакт с брат му и сестра му. Кло целува бузата му и се усмихва към тях.
– Здравейте! – Мия и се усмихва в отговор.
– Хей, Кло! Успя ли да се качиш до замъка? – пита Макс, докато тя се обръща, за да види Крис.
Двамата си дават безмълвно знак, че всичко е наред и тя се обръща с лице към тях.
– Всъщност не, но мисля че си намерих работа! – Кло усеща отлично, че най-любимият и човек се напряга до нея, но тя не иска нещата да стават по-сложни, затова продължава да говори. – В една пекарна, всъщност е доста близо до тук. Видях бележка на вратата и реших да попитам.
– О, да не е Сладост-Радост? – Мия е сигурна, че и Макс е усетил промяната в Крис, чието дишане се е учестено и стиска почти панически пръстите на Кло. – Там правят страхотни кифлички, може да отидем някой път?
– Да, как сте в събота? – най– сетне стопля по-малкият брат. – Оф, аз май не мога в събота.
– Виена – Крис сякаш излиза от транс. – В събота мислим да отскочим до Виена, нали Кло?
Сега е нейн ред да стисне ръката му. Той и беше споменал тази идея, но не го бяха обсъждали като нещо сигурно.
– Ами-
– Мен едва ли ще ме пуснат – казва Мия и веднага добавя. – Имам класно по математика в понеделник и наистина не знам как ще се справя с тези радиоси!
– Хм, може ли да погледна? – пита Кло, а Крис прибира кичур коса зад ухото и и четиримата се скупчват около кухненската маса. – Може пък да ми върви? – всички се разсмиват.
Часове по-късно цялата къща продължава да свети, но всеки се е прибрал по стаята си. Крис приплъзва чехлите си по дървения под, за да издаде звук, преди да приближи Кло и да я прегърне през раменете. Тя се е загледала в нощта, както всяка вечер и стои с лице към прозореца.
– Виена? – тя се обръща към Крис и го целува дълго и нежно.
– Виена – прошепва тя и му кимва в отговор. – Сигурно ще е забавно.
– Може да хванем автобус или влак – той и връща целувката.
Разстоянието може да бъде взето и със самолет, но това ще отвори прекалено много спомени, които и двамата копнеят да оставят в миналото.
На сутринта майката на Крис, Макс и Мия е приготвила палачинки и изчаква семейството им да се събере за семейна закуска. Съпругът и я прегръща и и кимва, за да я успокои. Знае, че почти не е спала. Може би единствено средното им по големина дете е успяло да спи. Мия прекара половината нощ между тях, докато къщата се огласяше от писъците на Крис и приятелката му. Този път поне не се наложи да събуди най-голямото си дете.
Кло сяда на мястото си между двамата братя и дори не си прави труда да попие сълзите си. След кошмарите винаги се чувства по равно изплашена и виновна. Не може повече да понесе да унищожава това семейство.
– Извинявайте – започва тя, но родителите се опитват да я прекъснат.
– Мамо, татко! – Крис им ръкомаха, за да спрат и поглежда към Мия. – Някой ме попита как беше там…, но смятам че дължа обяснение единствено на теб – той хваща ръката на Кло и целува кокалчетата и.
– Крис… – очите и най-сетне намират бряг.
Момчето срещу нея отдавна е нейната котва.
– Кло… – той и се усмихва с онази усмивка, която и казва, че всичко ще се нереди.
Виждала я е в най-големия мрак, там сред болката и кръвта. Никой освен тях двамата не знае какво са преживели. Но са оцелели. Заедно. Затова сега си разменят погледи и си обещават, че ще продължат да се борят и ще започнат да живеят.
– Ъ, някой може ли да ми подаде кленовия сироп, моля? – този път Макс спасява положението.
И Мия се чувства като най-гордата малка сестра на света.
понеделник, 9 декември 2024 г.
За Париж и някоя друга тайна! // Блогмас *4*
Здравейте! Как сте?
Париж е магичен град, който си заслужава да посетите поне веднъж в живота и съм тук, за да ви споделя някой друг съвет и хак, как да си прекарате страхотно!
Градски транспорт – метрото в Париж е най-старото в Европа и ви препоръчвам да се сдобиете с 1-дневна, тридневна или петдневна карта за градският транспорт, за да може да обикаляте свободно! Ако сте до 26 години, можете да си вземете Уикенд пас на половин цена, който важи за събота и неделя.
Безплатни музеи:
Музеят Карнавале – четири етажа история на самия Париж, апартаменти, картини, порцелан, дрехи…
Музеят на Модерното изкуство – картини – антични и модерни, също и експозицията посветена на Развитието на Електричеството. Само трябва да си резервирате предварително час и дата на посещението.
Музеят на Оранжерията – тамо можете да видите Водните лилии на Моне, ако сте до 25-годишни, пак влизате безплатно. Същото важи и за Лувъра.
Айфеловата кула: вземете си билетите предварително! По възможност в деня на пускане(обявяват ги напред за два месеца). Нашите ги купих август за октомври.
Наредете се на опашката за влизане поне 45 минути преди часа виш за качване, защото има поне четири скенера и проверки на документи, билети и багажи, а самото качване и слизане става по два от четирите и крака, и отнема време.
Всяка вечер след залез слънце, Айфеловата кула блести на всеки час за 5 минути – между кръгъл час и 5 мин (пример: 20:00–20:05). Изживяването е магично и го препоръчвам!
Бонус:
Разходете се из Мормантър и вижте Мулен Руж, поне отвън!
Организацията от Бове до Париж е доста добре направена, но си отделете поне три часа и половина преди полета, защото пътят от Сент Дени до Бове е час и петнадесет минути, също преценете и колко време ще ви отнеме да стигнете до Сен Дени (Линия 13 на метрото).
И не на последно място подгответе се за доста крачки и да оставите част от себе си в Града на Любовта!
До скоро!
сряда, 4 декември 2024 г.
В търсене на коледния дух // Блогмас *3*
Здравейте! Как сте?
Колкото и да се скофтят нещата, едно е сигурно – идва Коледа!
Затова защо не вземете да си пуснете любимите коледни песни, да извадите елхата и да напълните хоризонталните повъхности с дядоколедовци и еленчета?
След като ви светне на душата, може да се обадите или пишете на любим ваш човек и да поканите на чай и бисквитки, за да може заедно да обсъдите на кой летен фестивал искате да отидете или просто да се посмеете и да си пожелаете снежна Коледа.
Живейте така, че всеки ден да ви е празничен. Животът е прекрасен!
До скоро!
П.п. утре ще ми оперират ръката и да си минава и това. Засега си пожелавам по-малко нерви…
неделя, 1 декември 2024 г.
Концертите на Joker Out // Блогмас *2*
Привет приятели! Как сте?
Днес ще ви разкажа малко за 3-те концерта на Joker Out, на които бях в последната година, някак си усещам, че ще ми се прави малко сравнение/равносметка днес.
Абонамент за:
Публикации (Atom)