Четем за отминали времена, проследяваме родословни дървета
Почти плачем, слушайки Wonder на Шон Мендес
Вдигам глава при всеки самолет, който преминава над града - искам да съм в него
Танцуваме нелепо, пеем с глас
Смеем се вътрешно, плачем мимолетно
Обичам пълният, шумен град, който почти не спи
Да гледам морето вечер, а лампичките да светят приканващо
Август ще ми липсваш!
Но ще се видим, отново!
Няма коментари:
Публикуване на коментар