Здравейте!
Как сте?
Честит октомври!
Есента е тук, заедно с
топлите пуловери, чашите чай и прегръдките! :3
*Обичам те!*
И училището/университетът.
Но нека се върнем в началото
на лятото. Когато то тепърва започваше….
Всяко лято имам големи
планове и мечти, които не се изпълняват, даже изобщо.
Нали знаете, многото свободно
време ви дава много идеи и се чувствате, че можете да превземете света. Разбира
се след поредното ставане по обяд, след гледане на филм или още по-лошо
скролване из социалните мрежи до малките часове на нощта, единствената ви цел
става да се домъкнете до плажа.
Затова, за това лято
имах почти нулеви очаквания.
И точно поради тази причина
ми се случиха толкова много неща и си направих страхотни спомени!
Колкото по-малко очакваме,
толкова повече ще се зарадваме, когато нещото се случи!
Това мога да ви кажа като
извод.
Не, че мечтателката в мен не
е спирала да си представя възможните сюжети във всяка ситуация! J
*
Та лятото ми донесе… всъщност
сама се запознах с нови хора, намерих нови приятели и… се влюбих!
Беше страхотно лято!
Най-хубавите неща се случват,
когато на-малко очакваме!
А относно Мистър Пип,
филм, на който попаднах съвсем случайно днес, мога да кажа, че ми хареса доста!
Тежък е, да и предупредя,
обаче. Военна драма.
За честността, обичта и
най-вече за смелостта и безкрайното въображение.
В резюмe:
Господин Уотс е
единственият бял мъж на далечния остров Бугенвил в Тихия океан. Той отваря
училище и запознава децата с романа на Дикенс "Големите надежди". Матилда е толкова впечатлена от историята на
сирачето през Викторианската епоха, че изписва в пясъка "Пип". Този
невинен факт се превръща в голяма следа за Армията на червенокожите, изпратена
да залови местните бунтовници. Те смятат, че Пип е лидерът на бунта и затова
трябва да бъде заловен пръв....
И все пак, мечтайте!
До скоро, прекрасни!
*Една от най-любимите ми
снимки! Моите дракончета! Обичам ви!!! <3
Няма коментари:
Публикуване на коментар