"Вестители" от Цветелина Владимирова // Ревю

Здравейте!

Как сте? Топло ли е при вас?

Аз насъбрах голямо количество хубави емоции след срещата с Пиърс Браун (за това скоро!), та реших че е време да си реализирам идеите под формата на постове.

Та нека да започваме  с ревюто!

Малко съм предубедена, когато става въпрос за българска литература.

Обичам поезията на Ботев, Вапцаров и Смирненски, но от съвременна гледна точка съм се сблъсквала и съм гадничка проза, която пък съм си мислела, че ще ми хареса.

Но книгите на Цвети Владимирова, наистина исках да ги прочета.

Прекрасните Алекс и Райс от Четат ли двама, ме бяха впечатлили с чудните ревюта и аз наистина исках да се запозная с Ксения…

Едно момиче от класа ми не ми ги зае, та се наложи да си ги търся сама.

И изненада – “Вестители” се оказа изчерпана на много места! (Във всичките 8-9 книжарници във варна, в които я търсих). Имаше я втора ръка в няколко сайта, а след това успях да я намеря и нова…. И тогава се появи Елена-Спасителката и ми я даде! (Мерси Ел! <3)

Като цяло положителното ми мнение надделя.

Ксения е готин образ, макар и несигурна на моменти. (Плюс е, че работеше, като барманка, преди да замине за Русия).

А там, трябва да бъде подготвена, за да стане Вестител. Проблемът е, че тя има най-мощната дарба  и често получава ужасни видения, които са знакови за бъдещето.

Игор Алешкин. Винаги  подготвен и най-вече готов да защити Ксения.

Връзката им беше леко мистична и с доста силни моменти. (Така де дворец, балове, спасяване, целувки…)

…

- Изглеждаш много зле…

- Толкова зле, че те е страх да се приближиш?

- Достатъчно зле, за да ме накараш да полудея като те гледам – отговори и най-после доближи края на леглото и седна в краката ми.

Зоя, която става най-добрата приятелка на Ксения ми хареса много. Освен името и, характера и - буйна, смела, но и мила!

- Ксения – каза ми мъчително, - не е нужно винаги да бъдеш силна. Можеш да бъдеш слаба понякога. Поне когато сме само аз и ти.

Юри ми беше на сърце ( и нямаше как да не се сетя за това нервно същество, долу :D)

Историята е интересна, героите  са добре описании, а това е само началото на трилогията.

Цвети е прекрасен млад човек, който ме вдъхновява. Пожелавам и успех и надявам се скоро да се впусна отново във света на Ксения!

До скоро!

Из дебрите на Бьорнстад - въпроси и отговори // с Марти - Part 1

Здравейте! Как сте?

Аз съм много вдъхновена!

Заедно с Марти се обединихме, покрай общата ни страст – Фредрик Бакман и шведското градче Бьорнстад. Та създадохме два поста – единият е този тук, а другият очаквайте в блога на Марти утре!

Всеки от нас измисли по шест въпроса, свързани с книгите и двамата дадохме своите отговори, без да пестим чувства.

Тук са въпросите на Марти. Чувствайте се свободни да отговорите на някои от тях, ако желаете. Ще се радваме! :)

1. Кое е първото място, което би посетила, ако попаднеш в Бьорнстад(може и да е дома на някой от героите)?

Вичи: Хокейната зала! Искам да усетя тази магия!

Марти: Островът в езерото, където са ходили Кевин и Бени като малки. Бих го посетил през лятото, за да мога да плувам до него, както са правили и те. Този остров е наистина страхотно скривалище и е разположението му ми допада, понеже обичам езера и други водни пространства.

2. Какво според теб ще се случи с град, имайки предвид всичко, което претърпя?

Вичи: Ще оцелее Както винаги прави. Ще се бори. Хората ще носят зелени тениски и ще подкрепят момчетата и момичетата на леда. Ще бъдат заедно. Бьорнстад срещу останалите!

Марти: – Едва ли ще се промени особено. Ако „Бьорнстад хокей” спечелят и се доберат до финал може би града ще просперира. За жалост без Бени те едва ли ще постигнат много. Аз вярвам, че винаги има надежда и дори тя да не е в мъжкия отбор е възможно отново да „замирише на черешов цвят”т в юношеския.

3. Би ли постъпила като Ана и издадеш Бени?

Вичи: Аз съм човек, който често се поддава на емоциите. Но си мисля, че съвестта ми ще надделее. Така че отговорът ми е не.

Марти: Като цяло не бих постъпил като нея. Нямаше да снимам Бени и учителя и да публикувам снимката им в интернет. За да бъде максимално искрен, ще кажа, че бих проследил Бени в гората и може би щеше да говоря с него след това. Все пак нито упреквам Ана, нито я оневинявам. Животът й беше прекалено сложен и се подаде на първичното в себе си, в крайна сметка стана ясно че съжалява.

4. Каква според теб е съдбата на героите - Бени, сем. Андершон, Кевин?

Вичи: Бени ще стане добър в нещо друго. И ще намери любовта.

Семейство Андершон ще продължат напред. Имам малки притеснения за Лео и за гнева който носи в себе си. Но вярвам, че  ще стане един смел и добър млад човек. Мая ще стане известен музикант. Това го разбрахме още в края на първата книга. Надявам се един ден да се срещне с Амат и да си поговорят.

Кевин ще срещне любовта и ще и разкаже за постъпката си. Все пак се надявам да има щастливо бъдеще, въпреки всичко.

Марти: Първо ще кажа за Кевин. Смятам, че в новото си училище ще бъде едва забележим и няма да е звездата, която е бил в Бьорнстад. Съмнява ме да продължи да се занимава с хокей, а по скоро ще бъде затворен в себе си. Бени – той ще замине за някои голям град например Стокхолм. Там ще работи като барман и в свободното си време ще играе хокей. Може дори да си намери приятел, но ще му отнеме време, за да го допусне до сърцето му. Сем. Андершон ще превъзмогнат всичко заедно. Петер и Мира ще основат един невероятен семеен бизнес, Мая ще постъпи в музикалната академия, където ще е една от най-добрите. Лео той ще намира своето призвание, но ще му е нужна помощ, за да превъзмогне ада си.

5. С кои герой би искала да бъдеш приятел?

Вичи: С Бени, за да не е самотен. И с Амат, защото е първата ми любов.

Марти: Първите, които ми изкачат в ума са Лео, Амат и Бени. Лео отпада, поради това, че е по-малък от мен(на години). Тук обаче не знам на какъв принцип да избера. След като губи Кевин, Бени се превръща във вълк единак и това ме кара да искам да се сближа с него и да му помогна. Въпреки това интуицията ми подсказва Амат, а и смелостта му да се обърне срещу целия град в името на истината е достойна за възхищение. Тъй че избирам Амат.

6. Ако имаше право на един въпрос към Ф. Бакман какъв ще е той?

Вичи: Ще ме заведеш ли в Бьорнстад още веднъж?

(или кой е твоят любим герой?)

Марти: Как е решил да започне да пише и от къде му е хрумнала идеята за Бьорнстад? Това всъщност са два въпроса, но здраве да е.

Още Бакман и от нас:

 “Бьорнстад” – ревю Вичи

 “Бьорнстад” – ревю  Марти

“Ние срещу всички” – ревю, (без спойлери!), Вичи

“Човек на име Уве” – ревю Марти

“Брит-Мари беше тук” – ревю Вичи

“Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг” – ревю Вичи, Марти

“Сделката на живота ти”  – ревю Вичи, Марти

Playlist “Бьорнстад” – Вичи

& Стихотворение

Очаквайте и поста на Марти! <3 (Благодаря ти!)

Лека вечер!

"Од и ледените великани" - Нийл Геймън // Ревю

Здравейте! Как сте?

Днес ще ви разкажа за една малка книжка, в която са събрани толкова много мъдрости и са показани чрез действията и живота на едно дете.

“Од и ледените великани” от Нийл Геймън е написана специално за Световният ден на книгата.

Илюстрациите са дело на Крис Ридъл, един от най-обичаните илюстрации на детски книжки във Великобритания. Неговата цел е да покаже на децата, че рисуването е едни друг начин за разказването на една история. Илюстрациите са много красиви и в комплект с перото на Нийл Геймън в ръцете си държим късче чиста магия.

Ел, благодаря ти, че ми помогна да се докосна до нея!

Из епохата на викингите…

Од губи баща си, а след това се осакатява, когато едно дърво пада върху крака му. Въпреки това той не само оцелява, ами и успява да се върне сам до селото. Животът си продължава. Майка му, отвлечена от някога от далечна Шотландия, се омъжва повторно. Децата в къщата стават много, цели осем. Зимите са най-тежки – храната е малко, Од често си го отнася, къде за това че е безполезен, къде заради усмивката…

Но тази зима е по-продължителна от всяка друга. Една нощ  Од, взема решението да се премести в стария си дом, където е роден. Облича си топли дрехи, взема малко храна, взема една от брадвите на баща си и поема през дълбоките преспи към едно истинско приключение…

По-късно една лисица и един орел ще го заведат навътре в гората, до едно дърво, където се е заклещила една мечка. Од ще и помогне. Трите животни ще се окажат скандинавските богове Один, Тор и Локи, които са се забъркали в голяма каша.

Четиримата ще поемат към Асгард, за да победят Ледените Великани, които властват там.

“ - Дойдох, за да прогоня Ледените Великани от Асгард – обясни Од.

После отново се усмихна на Великана – с широка, безгрижна, влудяваща усмивка.”

Од е изключително смел и веднага го заобичах.

В тази приказка смелостта ще бъде нужна. А доброто сърце, още повече!

Тази история ни учи как да се справяме в ситуациите, в които сме в неизгодно положение. Да работим в екип с хора, които не са ни любими. Да отстояваме позицията си. И да бъдем добри.

Подходяща за малки и големи.

Од е малкото братче, което всъщност имам.

Училището е една ледена пустош, в която трябва да търсим пътя към Асгард. Да си намираме верни приятели, да мислим и да действаме със сърцата си.

Късмет, малки мои! Сигурна съм, че ще намерите своята дъга, пленена в късче лед.

До скоро!

“Около тях меко се посипа алено и всичко се очерта в зелено и синьо, и светът се оцвети в цвят на малина и та листа, и на злато, и на огън, и на боровинки, и на вино.”

Митология и приключение! Обичам тази малка прелест! Препоръчвам ви я!

Ревюто на Елена тук.

"Ние срещу всички" - Фредрик Бакман // Ревю (без спойлери)

Здравейте!

Вече сме април и времето започна да става все по-хубаво. През март излезе продължението на “Бьорнстад”, която е и моята любима книга.

Очаквах я с нетърпение. И със страх.

Амат, Закариас, Бобо, Бени. След десет години двама от тях ще са професионални играчи, единият ще е баща, единият от тях ще е мъртъв.

Това е ми харесваше. Не исках никой да умира. Никой от тях.

“Ние срещу всички” излезе пред март с таза прекрасна корица, дело на Дамян Дамянов.

Ел, благодаря ти, че ми я изпрати. Няма да крия, плаках. Когато я видях, докато я четях и след това. Четири пъти ходих из книжарниците. Докато я взема.

Нека да разгледаме корицата. Кои са двете момчета на нея, според вас?

Едното с зеленото на Бьорнстад, а другото с червеното на Хед.

Моето първоначално мнение,, което не се промени е, че това са Бени Ович и Вилиам Лют.

Какво знаем?

Кевин отива в Хед. Заедно с него тръгват и останалите. Но не и Бени.

В новата книга ще видим червени и зелени флагчета. Ще усетим болката, ще преживеем любовта. И смъртта.

Ще видим смели майки, готови на всичко за децата си. Бащи, обичащи с целите си сърца. Момчешка лудост и ярост. Желание за отмъщение, за победа. Ще има музика и тъга. Ще има радост. Политика срещу спорт. Страст срещу страст. Хокей.

“Бьорнстад ще се ликува, но и ще пламне…”

Каня Ви, да я прочетете. Ще ви хареса. Обещавам. :)

Резюме:

Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго.

 Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще бъдат съкрушени, ще изживеем най-добрите и най-лошите си дни. Този град ще ликува, но и ще пламне. Ще се чуе ужасяващ тътен.

Някои момичета ще ни накарат да се почувстваме горди, някои момчета ще ни накарат да се почувстваме големи. Млади мъже, облечени в различни цветове, ще се бият на живот и смърт в една тъмна гора. Една кола ще се движи твърде бързо в нощта. Ще кажем, че е било злополука, но злополуките стават случайно, а ние ще знаем, че сме можели да предотвратим катастрофата. Някой ще бъде виновен.

Хора, които обичаме, ще умрат. Ще погребем децата си под нашите най-красиви дървета.

А аз ще спра до тук. Не съм готова за повече. Но ще си събера мислите и ще ви разкажа за Мая и Ана, за тяхното приятелство. За Амат, Закариас и Лифа. За Бени…

Някой друг път.

До скоро!

Седмицата в снимки - книги, цветове и радост!

Природа

Празник

Щастие

Изкушения

Мечти=Реалност

Красива и щастлива

Свобода

Великден! Имен Ден! // зайци, яйца и кино

Здравейте!

Христос Воскресе!

Бъдете здрави и усмихнати!

Подаръците за моят имен ден, заваляха още в края на Март.

Сиела издадоха “Ние срещу всички”, която се превърна в моя любима книга! <3

Също така в края на този месец, отново с тяхно съдействие Пиърс Браун ще стъпи на българска земя. И аз ще бъда там. Надявам се да преполовя Iron Gold до тогава.

Слънчев празник, а какво по-хубаво от това, денят ти да започне с любимите хора и малко шоколад.

Разбира се и голямо разнообразие от козунаци и пъстри яйчица!

Честит Великден!

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

А сега да преминем към филмите, които взеха и някой друг Оскар на тазгодишната церемония.

Lady Bird

Нямаше как да пропусна филм с любимата ми актриса- Сирша Ронан, която взе и Златен глобус за филма.

Филм за ценностите. За това да държиш на приятелите и семейството си, защото те ще те подкрепят във всичко. Да се бориш за мечтите си и да пораснеш.

The Shape of Water

Формата на водата взе 4 Оскара, по2 награди Сателит и Златен Глобус.

Безспорно красив филм. За силата на любовта, за вярата в доброто. За човешките същества и за фантастичните, които също обичат и чувстват.

Жесток като светът, в който живеем.

И за щастие, свят с мъничко добро, понякога без думи, а чрез дела.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

Хубав празник!

До скоро!

The best in everything or NOT!

Не мога да бъда добра във всичко.
Не осъзнавам това сега. Но въпреки това искам да го кажа.

Зарязах си блога през Март. Съжалявам. Не и на 100 процента, обаче.
Имам книжен instagram - @book_twinss, съвмесно с един от хората, с които се запознах на скоро и обичам много. ❤
И прочетох точно 60 страници. Въпреки четатлона. Съжалявам.

Учих здраво за приемния изпит за университета, в който искам да вляза. И го взех. Доволна съм.

В училище давам всичко от себе си.
Нямам търпение да завърша. Ненавиждам някои хора, но скоро няма да се виждаме.

Не мога да съм добра във всичко.
Уча в (скапано) училище по туризъм -> приоритети: готвене, сервиране, барманство.
Е, в последното не съм добра.
И не ми пука.
Добре де, пука ми.
Просто подигравкити от зрели деветнадесет годишни хора, не ми се струват нито смешни, нито приятни.

Но May is coming. И всичко приключва.
Надявам се, че в университета всичко ще е по-различно. И по-хубаво.

Както казва Елиът:

Усмивки и до скоро!