Лувъра – най- красивият от всички музеи. Това пишеше в онзи пътеводител, който доведе Елоиз в Париж.
И сега тя разглежда изкуство от цял свят, запазено до наши дни. Монети, оръдия на труда, одежди, картини. Картините са и любимите. Заемат цели два от петте етажа, започващи от Стъклената пирамида.
Форми и цветове. Синьо, червено, а сега и зелено. Сякаш художникът е копнеел да остави още малко розово, но нещо е отвлякло вниманието му. Елоиз харесва розовото. Любимият и цвят още от малка.
Влиза в следващата зала и подръпва ръкавите на пуловера си. Дори и тук усеща хлад, макар че е сигурна, че отоплението е пуснато. Средата на декември е. Скоро ще дойде Коледа.
Тя се усмихва бързо, преминавайки покрай едно огледало. Другите биха видели едно симпатично момиче, чиято кожа трудно хваща тен. Руси къдрици, сякаш направени на фризьор. И не биха се излъгали.
Защото след като приключи обиколката си на най-красивите музеи в Европа, Елоиз ще изчезне. Точно както го направи преди две Коледи.
Мислите започват да замъгляват съзнанието и тя сяда на една от пейките в центъра на залата. Не знае колко минути е стояла, но когато се връща отново в Париж открива, че не е сама.
Момчето, може да се казва Тео. Макар че всъщност са казва Пиер. Никой от тях не казва нищо, но сърцата им бият в един ритъм. Градът на Любовта е събрал две изпочупени души, готови сложат край.
Включва се глас по говорителите, който съобщава, че Лувъра ще затвори след половин час и се моли любезно посетителите на френски, английски, испански и немски да се насочат към някой от изходите на сградата.
Елоиз следва момчето-което-не-се-казва-Тео, а той се прави, че не е прочел изражението и, докато беше седнала на пейката.
Тогава беше прекалено гневен, за да рискува да я изплаши. Затова просто седна до нея и стоя точно четиридесет и осем минути, докато тя се пребори с онова вътре в нея, докато телефонът му не спираше да вибрира. Благодарен е, че си изключи звука. Майка му сигурно ще е бясна, но и без това Париж не сработи и родителите му така или иначе ще се разведат. Сестра му вероятно ще остане при баща му, той е е този със стабилните доходи и психично здраве.
На Пиер му е писнало да избира. Страна в спора. Страна, където да се опитат да изградят семейството си отново. Франция всъщност му харесва, макар че в последната година смени три училища – първо в Нант, после Дижон, а сега и в Париж.
Елоиз няма как да знае, че момчето, което според нея определено би трябвало да се казва Тео, в момента взема решение да остане във френската столица за постоянно.
Пиер, чува възгласите на семейството му, отдъхването, че най-сетне се е появил и, че могат да отидат на вечеря. Елиса иска Макдоналдс и те ще отидат.
Елоиз ще продължи да обикаля музеите, преди да се запише на вечерни уроци и да завърши образованието си. Един ден освен картините ще оглежда и хората, съзерцавайки ги. Ако види някой да се разпада, тихо ще седне до него и ще го спаси, както едно момче направи с нея преди години.
Ще минат години, преди Пиер да се върне във Лувъра – най- красивият от всички музеи… и, понеже им е писано, сродните души ще се намерят!
КРАЙ
