plava

Здрасти! Честит август! 

Как си? Газиш ли в дълбокото синьо? Оставаш ли без дъх в чужда страна, но където сърцето ти не спира да трепти?

Разбиваш ли сигурността, рутината, мисленето? 

Планираш ли? Разказваш ли с много жестове и пъстри думи? Твориш ли, извън главата си? 

Вдъхновяваш ли? Вдъхновен/а.

Има бели конфети, уморени крака, лепенки и блясък. Там пак е блестяло. Целувки и топли думи. Винаги там. Чуват те. Слушат те. Вярват(в теб).

Какво е разбито сърце, когато никога не си бил мой? 

Беше. А може би и някога ще бъдеш.
Само нека да си събера душата, макар че вече знам колко тежи десет килограмов куфар.

Не ми липсва. Което е странно за емпат. 

Може би е просто мястото…

Как да не се влюбиш в каменни улички, крепостни стени, стълби, палми и синьо? 

До скоро, приятели! 

Chase Atlantic playlist/my favorite songs rn

 

DIE FOR ME 

Slow Down

DISCONNECTED

OHMAMI

HEAVEN AND BACK

Писмо до теб и мен! #1

Здравейте! Как сте?
Вече е лято! ❤️
Тия дни си мисля, колко съм благодарна, че имам най-чудесните хора, около мен!
Вълнувам се за пътуванията ми, някога исках да живея в този град!
Готова съм за промяна, иначе няма как да вървят нещата!
Пожелавам ви слънце, море, силна музика, още по-силен смях и много щастие!
До скоро! 

Muzika za decu

Здравей и честит празник!

Продължавай да пееш любимите си песни, да танцуваш с повече хъс, отколкото умения!

Да мечтаеш и да сбъдваш!

Да планираш рай и да го създаваш!

Да се радваш на дъги, цветя, хубаво време, чуждата любов и за чуждото щастие! 

Да пишеш, да твориш и да четеш хубави книги!

Да вярваш на вътрешното си чувство, на Вселената и да си избираш пъстри по душа и пълни със сърца хора! 

До скоро!

П.п. Тя е горда и те обожава!

Берлин

Берлин е утопия.

Звуци, цветове, характери.

Мръсно техно, стръмни стълби, смях, глъчка, крясъци.

Горещ шоколад, студена бира, останки от миналото и на две крачки в бъдещето. 

Ако имаш синя коса, на никого няма да му пука, ако хълцаш на перона, защото си си изпуснал влака – също.

Изкуство навсякъде. Стари галерии, пъстри графити, керамика, порцелан и скулптура. 

Арт кафенета, брънч и пощенски картички по хостелите.

Берлин е убежище.

Очаква те!

Евровизия 2025 - Първи полуфинал ^любими изпълнители

Здравейте, как сте?

В този вторник, в който варненските температури наподобяват мартенските, вместо да са майски, се вдъхнових да се включа. Знаете ли, че днес е първият полуфинал на Евровизия!

Ето и песните и държавите, на които ще стискам палци днес:

А тази година ще посрещна и победителя, докато самата аз пътувам! А кой знае може догодина най-сетне да стигна и до конкурсът за песен на Европа!

Очаквам лятото с нетърпение! Залези, партита, фестивали, плаж..., но сега нека се порадваме на май!

Кои са вашите любимци?

До скоро, приятели!

Междинна станция „Кенгуру“ от Къртис Чен // Ревю

Здравейте! Как сте?

Днес ще си говорим за книга, която ме впечатли и ми хареса от – до!

Пренасяме се на пътническия кораб “Деджа Торис”, по направление: Земя – Марс. Гледаме през очите на Кенгуру, който е нещо като таен агент – в отпуск! Да, това е кодово име и да, дори и тук е под прикритие. Започват да се случват странни неща, пътници биват намерени, не много живи и кашата вече е станала!

Манджата, която ни е спретнал Къртис Чен е пълна с обрати и с любопитни и прекрасно изградени/да се чете: плътни/ образи.

Имаме абсолютно чаровен, скромен, деен и забъркващ се в неприятности главен герой, който дори и да не броим специалата играчка, с която си идва, то може да изкара само с хумора си! Ами, обожавам този тип!

Второстепенните персонажи имат своите истории и мотиви са симпатични по свое му!

Засегнатите житейски избори и чудните описания,(неинжинерите ще ме разберат) допълват историята и правят света пълнокръвен. 

Затегнете коланите, защото Рожджърс и компания имат много работа за вършене, за да достигне космическия круиз крайната си точка… по един или по друг начин!
Приятно четене и до скоро!