Take me back to Vienna!
I could never be tired walking kilometers around beautiful old buildings!
Seeing The Cathedral, using the metro and the night buses!
Seeing the lights of Prater!
Eating packed salads, dancing on reggaeton!
Visiting museums, paintings and art!
Let's pack the backpacks and fly to Vienna!
Comin?
Днес ще ви разходя до словашката столица, която е на по-малко от час и половина път с автобус от Виена.
Братислава е чаровна! Напомня малко на Прага или Талин и предлага интересни места, дори и да имате само броени часове.
Синята църква е привлича, също както и часовниковата кула, която е една от най-високите точки в града. Цветни сгради, интересни пъбове от цял свят, замък по поречието на река Дунав и китни кафенета са само част от чудесата на града.
Ние попаднахме на благотворителен базар, концерт в задния двор на една къща и най-прекрасния клуб за настолни игри!
Интересната конструкция на националното им радио ме кара да искам да се върна отново! Може би, скоро…
– Мамка му, писна ми! – внезапно двуетажния ми дом се окъпва в светлина от десетките свещи, които съм оставила във всяка от стаите. – Искаш да играем? О, давай тогава!
Зарязвам книгата, която чета, като подпъхвам края на ръчно тъкания килим между страниците, за да отбележа мястото, където съм стигнала. Краката ми изтръпват от рязката смяна на позицията ми, но аз вече вървя към входната врата. Отваряйки я ме лъхва студен есенен вятър, но вдишвам през носа и усещам аромат на мащерка.
По бялата ми тениска има няколко петна, от пръст – на път за работа стъпих в прясно изкопан гроб, от кал – едно момче изсипа лопатката си, върху латето на майка си, което тъкмо бях сервирала, та се наложи с Роз да се поблъскаме още зад бара, докато приготвя новата напитка и не на последно място такова с цвят на кръв. Което, всъщност е от кетчуп, защото бях жестоко изблъскана, докато си хапвах сандвича в банята, преди да се изкъпя.
Не усещам кога е започнало да ръми. Стигам до центъра на градчето, в което живея от началото на лятото и хвърлям гневен поглед към каменната статуя на основателя му. Николас де Вейн е насочил револвер към облаците, комично, при положение, че е загинал от случайно изстрелян куршум от уж празното му любимо оръжие.
– Какво искаш? – питам камъка, но отговорът идва някъде зад гърба ми.
– Оооооооооо, скъпа Дженевииииииииииив! Времееее е да се присъединиииииш!
Подпирам се на лопатата, която грабнах в бързината. Отлично знам какво следва оттук нататък и затова и цял ден игнорирам всички привидения, опитващи се да привлекат вниманието ми. Една лелка, даже си поръча кафе и Роз се смя безшумно, докато подавах чашата в празното пространство. Свети Херавим, добре че тогава в кафето нямаше много хора, само една група студенти, играещи Ди ен Ди, на масата в ъгловата ниша. Следях с интерес как се развива историята им, описващи дракони, магьосници и герои, готови да се жертват в името на успешната мисия.
– Дженевиииииииив! – привидението, бивш основател на Тобърхил се взира в мен.
– Джен! – казвам и преминавам право през привидението, чиито очни ябълки още малко ще изкочат от призрачните му очни кухини ми се озъбва.
Аз пропускам да му се усмихна обратно.
– Няма да участвам! Без мен! Пас! – завъртам се на пети и тръгвам обратно към обитаваната къща, в обитавания град, който съм решила да превърна в дом.
Уличното осветление изгасва след мен, но само едно мигване предизвиква избухване на кратер от зелен гас, който после заблестява и осветява пътя ми.
Ако някой си мисли, че тъмнината може да уплаши вещица в първия ден на октомври, жестоко е сгрешил. И какъвто и малоумен сценарий да е измислен този път, не смятам повече да губя повече близки или напълно непознати смъртни. Аут съм, вещицата ще прави добри дела тази есен и, ако Роз и цветните и карти таро са прави и в следващата…
Край…
или начало?
Благодаря, че ме четете! <3
Имало едно време момиче, което мечтаело да отиде на един от онези огромни музикални фестивали. И го направило. Музика, светлинки, емоция!
То вярвало във Вселената и Вселената сбъдвала. Както и момичето. Мечтаело, повече от година за някой прекрасен и далечен. И после го прегърнало. Два пъти. Нещата не станали както във фенфикшъните, направило това, което усетило. И продължило да вярва и обича.
О, в обичането била адски добра. И в мисленето. Дотам, че понякога искала да избяга от главата си, от мислите си, от всичко познато, търсейки… нещо.
Осъзнала, че взема решенията със сърце и въобще не се колебаела, когато било правилното. Вярвала на инстинктите си. И в хората. Някои я разочаровали, но тя продължавала да ги обича и да действа с доброта.
На един концерт изпила известно количество вино и после си представяла нечии устни. Глупаво, не били онези…
Търсела, избирала. Писала рискови съобщения, общувала с ограничени хора, но себе си и щастлива била само с правилните. Радвала се, че избира мъдро.
Не можела да живее без музика, искала да изхвърли целия свят побиращ се в екрана и да хване самолет нанякъде. Защото светът е огромен и прекрасен!
Снимала залези, рисувала, пишела, пътувала, пеела любимите си песни пълно гърло и чакала плануваното и планувала чаканото…
Равносметката е едно прекрасно лято, пълно с емоции и ред на нова страница от дъската, която не е дъска.
До скоро!
За ментата със спрайт, някъде близо до морето
За Белград, където отиде и не посмя да ми кажеш
За концерта, дъжда, прегръдките… и целувките, които си представях
За приятелите!
За семейството!
За пътуванията, организирани за минути и за тези - планирани с месеци
За планината
За багажа, раницата и емоциите в главата
За изкуството, за писането, за мечтите!
За 27-ми септември и всички ключови събития, които ще се случат тогава
За блясъка в очите и броката по ноктите
За благословията, че съм жена
За книгите
За добрите хора!
За любовта, която не спираш да даваш!
За песните, които си слушал/а преди десет години и, които си пускаш и днес
За Есента, която носи много цветове и нови вълни в морето и душата!
