Студенският (ми) празник // Blogmas 2021-9

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще си поговорим за едно от най-важните студентски събития – Нашият празник, който всяка година отбелязваме на 8-ми декември. Не разбирам хората, които не празнуват абитуриентки бал, защото с него се отбелязва края на един етап от развитието ви. Подобно е и през студентските години, планира се, има емоции, различни, но с цел – изкарали сме още една година, в която сме се развили, взели сме изпити, били те на хартия, онлайн или житейски и продължаваме напред по пътя си. И след като вече съм последна година бакалавър, вече съм изпразнувала четири празника, за които ще ви разкажа в тази публикация. Нека да започваме!

Първият ми студентки празник – когато нещо се случва за първи път, вълнението е огромно. Събрахме се с половината ми колеги на заведение. Беше шумно, не бяхме всички и не ми донесе много. След това отидох да купонясвам с компанията ми и всичко беше наред. На следващата сутрин разбрах, че приятелят ми прави гадости и се разделихме. Беше гадничко.

Вторият ми студентки празник – който, като че ли беше най-хубавият ми. С приятелка ходихме да рисуваме картини и пихме вино. Учителят беше страшно секси, а картината още си я пазя. После хапнахме в любимо заведение, ядох невероятни скариди и купонясвахме в един клуб с гаджето и. Беше интересно, олях се с вино, петната още стоят по панталона, открих, че играя ужасен билярд, но се забавлявах, доста.

Третият ми студентки празник – дълго чоплих из паметта ми и бях убедена, че съм го изкарала в играене на настолни игри, на място, където често ходя. После си прегледах снимките в телефона и си припомних съвсем друга ситуация. Прекарах го вкъщи, по домашни дрехи, с приятелка, която много обичам и семействата ни. Сглобявахме къщичка от джинджифилови бисквити и беше много хубаво. После плаках цяла вечер, защото някои неща (не само покрива на къщичката) се бяха разрушили и слушах изцяло френска музика. Може би това ми послужи и за вдъхновение да напиша тази коледна история и да изгледам част от SKAM France, който обожавам.

Четвъртият ми студентки празник – беше снощи. И не мога да кажа, че нямах очаквания, а по-скоро че бяха доста ниски. И все пак исках да си го изпразнувам на макс, защото може и да ми е последен. През деня се видях с най-добрата ми приятелка, която ми направи страхотна прическа (от снимката по-горе) и ми вдъхна кураж и настроение. Вечерта вероятно нямаше да я завърша с грим и високо вдигната глава, ако не бяха П. и Г., които не спираха да ме питат как съм, да ми казват, че съм красива, да си говорим за всичко и да ме обичат. Благодаря ви! Оценявам всичко! ♥ Сила и щастие бяха и истинските усмивки и прегръдки вчера на момичетата и момчетата, аз си ви знам кои сте. Също установих, че успешно мога да игнорирам някого за около час. После мозъка се вмъква и казва, бъди възпитана, така че го правя. Снощи оцених вчерашната вечер с 3/5, днес съм склонна да си покача оценката на 3.75. Беше хубаво, заради хората.

        Това е моята равносметка за отминалите студентски празници. Всеки ми донесе купища емоция и, ако питате, не бих променила нещо. Изживях ги. И толкова.

До скоро!

Годишнина в ски скоковете + Висла от неделя // Blogmas 2021-8.1

 

Здравейте! Как сте?

Честит студентски празник на всички празнуващи!

Освен него, за мен поводът е двоен, защото 8-ми декември е специална дата, защото точно преди осем години, попаднах на състезание по ски скокове по телевизията и този момент остана завинаги в сърцето ми. Осем години – осем сезона – невероятни, пълни с емоции. Създадох приятелства, цялото ми семейство следи състезанията с мен и това ще си остане нещо наше. Благодаря на приятелите, които ме изслужват на тази тема, защото ски скоковете са специални за мен.

Честита годишнина, Вичи! ♥

И няма как да я посрещна по-добре, затова и ще ви разкажа за неделното състезание във Висла, Полша. Моите три нации, които си подкрепям са Австрия, Словения и Норвегия, макар че в самото начало бях да Германия. Сложно е, като цяло подкрепям ужасно много състезатели, но Австрия винаги ще са ми на сърце – все пак и любимият ми ски скачач е Томас Моргенщерн. Та, Висла, Неделя. Ян Хьол спецели квалификацията в петък, а алпийците ми победиха в отборното и представете си сърчицето ми, когато Хьор водеше след първия скок в неделя. Защото той е състезател, който забелязах още през миналия сезон и не съм спирала да вярвам в него. Идилията беше още по-вървяща към пълнота – Щефан Крафт беше на второ място. Няма как и да не обичам братята Превц. Петер си го харесвам още от първия сезон. Но Цене, средният, чаках толкова време и отново вярвах, че ще дойдат добрите резултати. И той прави чудесен сезон до тук. Не стигна до подиум, но има време… Мариус Линдвик, норвежец, който ми е много симпатичен, при това бих казала, че за мен е от новаците в елита, то той измести Крафт и зае второто място. В топ десет присъстваха още Карл и Айси, хип хип, Лавро Кос УРА, Килиан Пайер дааа, Роберт Йохи. Камил Стох и Форфи направиха прогрес и нямам търпение за следващия уикенд!

Та, приятели, това е! Емоции много, а зимата тепърва започва!

До скоро!

И С., много е възможно и зимата да ми бъде любим сезон, само да завали малко снежец и тук!

“Толкова близо до хоризонта” – Джесика Кох (Ревю БЕЗ СПОЙЛЕРИ) Най-добрата книга за годината // Blogmas 2021-7

 

Здравейте! Как сте?

Аз хапвам шоколад и страшно много искам да ви разкажа за книгата, която прочетох в последните 24 часа. Самият факт, че не ме пусна и успях да я приключа за толкова малко време, доказва че определено е интересна. А тя е толкова повече.

“Толкова близо до хоризонта” от Джесика Кох.

Определено красиво издание си е нашето, обаче описанието, загатва една много малка частица от цялостното изживяване, което ми донесе романа. По абсолютно действителен случай, със своята истинност, където не е спестена, нито болката, нито всеки един нюанс на света и хората, някои все по-малко хора. История, която дори, не оставя горчив, а по-скоро солен привкус, защото сълзите, които ще пророните, не могат да обезличат разказа на Джесика, която се запознава с Дани и се впуска, заедно с него по въртележката на живота, която се движи ужасно бързо. И не спира да се върти.

В книгата се говори за наркотици, насилие и болести. Теми, които определено няма да допаднат на някои читатели, така че, предупреждавам, те са там.

Романът за мен е най-добрият, който съм прочела тази година. Даже директно влиза в моя личен топ 3.

Именно факта, че историята е съвсем истинска е плашещ. Но трябва да говорим за всички тези неща и да се вглеждаме внимателно в хората, около нас. Най-много болка се крие зад най-красивата усмивка.

Дали ви препоръчвам книгата? Да, но не се насилвайте, защото ако търсите сладникава, любовна история, няма да я намерите тук.

Желая ви приятна вечер!

Норвежко сирене // Blogmas 2021-5

[Hi - for English, please swipe down ↓]

 

Здравейте!

Днес е от тези дни, в който се разклащам в определени моменти.

Сиреч на емоции съм.

Смея се с приятелка по телефона.

Оплаквам се на братовчедка ми.

Пътува ми се.

После нямам къде и на какво да отида из Варна. И все пак излизам.

Слушам аудио книга.

Купувам си манго.

Готвя спагети.

Момче, което съм забелязала още предния сезон печели състезанието в ски скоковете. Пищя от радост!

Говорим си с брат ми.

Правя първото си клипче и го качвам в Инстаграм.

Пиша курсова работа, последната за семестъра. Halla, Norge!

Пея на норвежки. После в дует с Гага.

Мечтая.

Well my day in fell worlds:

Rio, mango, why, Sweeden, Miss you, Fy Faen, Thank you, Love you, girl, Papa – paparazziiiiiii

Днес валя цял ден // Blogmas 2021-4

 

… или бялото е красиво, но аз предпочитам цветове

Здравейте! Как сте?

Днес не ми се пише на английски, а на испански тотално не мога да обясня всичко, което ми минава през ума. В този пост просто ще нахвърлям разни мисли тук, пък после каквото стане.

Удрям на камък с пощите. Май е ред да си напиша коледните писма и да ги пратя. Обичам Коледа, обаче още нямам никакво вдъхновение. Май имах повече през ноември. Планирам да подарявам книги, бонбони и чорапи. И прегръдки. Хората се нуждаем най-вече от тях.

Днес сглобявах библиотека, заедно с тати. Дали различавам пирон от винт, да. Беше забавно и трудно. Но вече ще имам още пространство, където да бъдат част от моите бебчета.

Сторител си заслужава. Слушам супер готина история за север, която Ева ми препоръча. Криси прави страхотен Блогмас и е вдъхновение.

        Игри на волята приключи. Мой човек спечели, колкото и да беше нагласено, нека си признаем, че всички го гледахме, заради драмата.

        Очаквам ли нещо от 8-ми, може би последният ми студентки празник? Всичко и нищо, честно казано.  Както и за Нова година. Кога стана декември, приятели?

Следващия път, когато реша да си правя матови нокти, ще си кажа не, макар че беше извън зоната ми на конфорт, свикнала с блестящи. Но Коледа си заслужава целия възможен блясък и брокат. И трябва да сме щастливи.

5 песни, които слушам днес:

Serena – Safary

Tiesto, Karol G – Don’t be Shy

ATC – Around The Worrld ( La La La La La)

Escape – Tsunami

Years & Years – It’s a Sin

 

Лека нощ и до скоро!

La casa de papel – Очаквания // Blogmas 2021-3.2

 

Здравейте! Минавам супер набързо, преди да отида да гледам финала на La casa de papel, за да ви споделя моите очаквания! Тематично съм в червено, усмихвам се и даже имам грим, ама ей сега ще скокна в домашни дрехи и отивам да плача, защото сълзи ще има.

Та, какво очаквам?

- Рио да е щастлив! Моля, моля, моля, това е единственото, което искам!

- Денвър и Моника – ами, искам да оцелеят, но по-скоро май няма. Не знам, ама ще е гадно. Денвър си ми е любим образ, наравно с Рио, така че… ще видим...

- Професорът и Ракел – ами не м пука за тях, честно!

Очаквам красиви сцени, много екшън и драма!

Adios!

The Umbrella Academy АПОКАЛИПТИЧНА СЮИТА // Blogmas 2021-3.1

 

[Hi - for English, please swipe down ↓]

 

Здравейте! Как сте?

Днес ще ви разкажа за едно явление. Чадърената академия е история за супергерои, но малко по-различна. А любимите ми издатели на комикси от Артлайн Студио, издават на всеки две седмици брой, в който се разказва историята на познати и нетолкова познати герои. Можете да ги намерите в магазините или по бутките за вестници и списания. Първият път, когато видях броят посветен на The Umbrella Academy се замислих дали да си го взема. После си казах 15лв, нем. Обаче, кога за последно сте си купили комикс в обем от 100+ страници, при това такъв, който ви харесва, на тази цена?

Заслужава ли си,?

ДА!

Уважавам тази смела инициатива на издателството и им пожелавам, успех!

А, относно комикса:
В шестте броя е разказан първия сезон на сериала. Доста тъмен, но това е реалният свят на супер героите. За незапознатите: по едно и също време в една и съща нощ се раждат 43 деца, без преди това майките им да имат признаци на бременност. Сър Реджиналд Харгрийвс, световно известен учен и богат предприемач не осиновява 7 от тях. На въпросът защо, той отговаря: ЗА ДА СПАСЯ СВЕТА!

И така, започва едно лудо приключение, което ще ви хареса, обещавам! И също, много важно, дайте шанс и на сериала. Брутално добър е!

Hi!

The Umbrella Academy is on fire! Well, I really love the tv series, but I am really expressed by the comics! Was a pleasure read it in my own language!

Thank you, Artline Studios!

Bye!