Кехлибар, аквамарин и някакви други камъни...

     Синьо. Като онова малтийското, където най-вероятно плуват русалки. Крепости и крепостни стени. Остров, замък, тесни улички, пълни с изкуство. Смях, любов и някое разбито сърце. Пожелавам си да (си се/те)се върна!

Sziget '25

Пепко

SPAR

Суши

Чорапогащник

Трамвай

Вода

Светещи цветя

Послания

Рисуване

Психично здраве

Радост

Кокили

Родни усмивки

Bella Ciao

Приятелство

Изкуство

Музика

Сърце

Конфети

Обещание

Догодина отново!

plava

Здрасти! Честит август! 

Как си? Газиш ли в дълбокото синьо? Оставаш ли без дъх в чужда страна, но където сърцето ти не спира да трепти?

Разбиваш ли сигурността, рутината, мисленето? 

Планираш ли? Разказваш ли с много жестове и пъстри думи? Твориш ли, извън главата си? 

Вдъхновяваш ли? Вдъхновен/а.

Има бели конфети, уморени крака, лепенки и блясък. Там пак е блестяло. Целувки и топли думи. Винаги там. Чуват те. Слушат те. Вярват(в теб).

Какво е разбито сърце, когато никога не си бил мой? 

Беше. А може би и някога ще бъдеш.
Само нека да си събера душата, макар че вече знам колко тежи десет килограмов куфар.

Не ми липсва. Което е странно за емпат. 

Може би е просто мястото…

Как да не се влюбиш в каменни улички, крепостни стени, стълби, палми и синьо? 

До скоро, приятели!