"Le Paradis"/("Раят")

“Раят” представляваше обширна долина, заобиколена от хълмове и планински склонове. Виждах редица дървени къщички, една от тях беше бъдещият ми дом. Свалих раницата от раменете си и вдишах въздуха. Това място беше сбъдната мечта. Франки ми махна и го последвах към най-голямата постройка. Влязохме в уютна столова с няколко дълги маси и пейки. Мъж на около шестдесет, целият покрит с татуировки и с дълга брада, сплетена с маниста ми подаде напечатан лист. Беше на френски. Изучавах го с очи известно време, след което поех химикалката от ръката на Франки, благодарение на, чиито малки познания по френски успяхме успешно да се доберем до тук и се подписах най-отдолу вдясно.

Възрастният хипстър ми се усмихна след, което скъса листа на две. Повдигнах вежда, но момчето до мен леко докосна рамото ми. Отдръпнах се от докосването, но мъжът направи знак да го последваме. Посочи ни една от къщичките и ни остави да се настаним.

- Явно тук е лагерът на новодошлите! – Франки задържа вратата пред себе си и ме пусна да вляза първа. Четири двуетажни легла, две от които празни. – Аз ще взема горното, ако нямаш нищо против.

- Настанявай се, аз ще потърся тоалетната – отвърнах и оставих раницата си до едното от свободните легла. Отдавна събирах всичко, което ми трябваше в нея. А и не исках Франки да си помисли нещо.

Беше симпатичен, може би бяхме на сходна възраст. Франческо идваше от малко селце в Пулия и се срещнахме на гарата в Гренобъл. Оттам поехме към “Раят”. По-скоро той се опитваше да получи указания от жената от гишето. С това поне бяхме наясно. Но Мириам се оказа припряна или просто ни проучваше преди да ни даде една туристическа карта и да ни маркира местоположението на селището. За което знаеха малцина.

Открих тоалетната, но след двата полета и почти еднодневното пътуване с влак, определено се нуждаех от душ. Засичам тъмнокожо момиче с расти да ме гледа втренчено, без изобщо да се притеснява.

- Нова ли си? – пита ме.

- Лесли – подадох и ръка, а тя внимателно я огледа преди да ми махне в отговор.

- Шейла – тя нагласи косата си на дясното си рамо. – Имаш ли хавлия? – показах и платнената торба, която държах с другата ръка и тя ме заведе до душовете. – Вечерята започва по залез.

Взех си хладен душ и се прибрах да се преоблека. Широки удобни панталони, потник и жилетка. Видях, че и последното легло е заето, а моята раница не е помръднала от мястото си.

Излязох навън, за да помогна за вечерята. Но усмихнат господин със слънчеви очила и на неопределена възраст ми посочи пънче край огъня. Който вече гореше. Скоро от къщичките започнаха да излизат хора и да се настаняват. Всеки получи купичка с хляб, две наденици, парче камембер и домат, също и метално кенче, пълно с чиста планинска вода.

Водеха се разговори, които слушах с половин ухо, докато се наслаждавах на храната. В един момент една жена облечена с жълта лятна рокля кимна към Франки, която стоеше на три пънчета разстояние от мен. Настъпи мълчание.

- Добре дошъл в “Раят”, където всеки сбъдва мечтите си и се справя демоните си! – някой изръкопляска, но жената само се усмихна. – Е, как се казваш и какво те доведе тук?

Франки се опита да отговори, но възрастният хипстър, който ни настани взе думата.

- Казвам се Шон и дойдох тук, за да се боря с алкохолна зависимост.

И след него се изредиха абсолютно всички, всеки с някаква цел, мечта или демон, от който искаше да се избави, докато дойде ред на нас - четиримата новобранци.

- Аз съм Франческо, но ме наричайте Франки. Дойдох, защото мечтая да играя в театъра. Роден съм в Италия. – някой изсвири одобрително. Франки щеше да си намери компания.

После Патриша и Патрик – двойка англичани, почти пред пенсия, които разказаха че са тук, след ужасно обтегнати брачни отношения. Общата им мечта беше да станат професионални гъбари. Това щеше да се уреди.

- А ти, коя си млада госпожице? – попита Лилибет, дамата в жълто, която беше надянала и шапка с широка периферия, върху перфекно фризираната и коса.

- Казвам се Лесли и мечтая да пиша – усмихнах се, но тя зададе онзи въпрос, от който с притеснявах.

- Какво прави, преди да дойдеш в “Раят”? – гърлото ми е пресъхнало.

- Изкарвах пари – загледах се в дърветата в далечината. – Голи снимки в социалните мрежи.

Никой не ме съди и не коментира някоя от историите. Изядох си храната и се насочих към спалнята. Потънах в меките чаршафи и се унесох мигновено.

По някое време се събудих, понеже Габи ми се яви насън. Тя беше причината да зарежа луксозният живот, заради който продадох тялото си и да се реша на промяна. Каза ми, че в “Раят” всеки може да бъде себе си и да е щастлив. Но тя си беше такава, можеше да убеди и камъка да проговори.

Тихо се промъкнах навън, внимавайки да не събудя Калъм, от Нова Зенландия и Луис от Австралия, които бяха гей двойка, преживяли доста гадости, докато се намерят. Останалите легла бяха празни.

Чух подсвиркване, и се озърнах напред-назад, защото беше доста тъмно.

- Тук горе – чух гласа на Франки, после шум от суркане на обувки и той се озова до мен. – Трябва да видиш нещо! – последвах го на покрива на къщичката, все още прекалено превъзбудена от съня.

Озовах се сред океан от звезди! Бяха стотици.

- Това… - не можех да намеря думи.

- … са възможности! – отвърна Франки.

Двамата седяхме един до друг и наблюдавахме звездното небе, някъде, дълбоко във Френските Алпи.

– Е Лесли, каква искаш да бъдеш?

 

КРАЙ

 АВТОРСКИ ТЕКСТ!

Снимка - личен архив; Рила, 2020 г. 

Вдъхновение - обзор на деня..