“Гробницата на тирана” - Рик Риърдън

Здравейте! Как сте?

Когато сте имали кофти ден, само ревю на книга, която ви е изкефила може да ви оправи настроението.

Днес ще ви говоря за “Гробницата на тирана” от Рик Риърдън. В четвъртата книга за Аполон, който е в човешкото тяло на Лестър Пападополус, без божествената си сила има за цел да върне загиналия си брат, ще срещне стари наши познати и заедно със своята господарка Мег Макарфи ще има да изпълнява поредното пророчество. Ако сте мислели, че чичо Рик е приключил със смъртта до тук, ами лъжете се. Подгответе се за напрегнати моменти, прояви на смелост и много хумор от бившия бог на Музиката, който през вековния си живот е счупил не едно и две сърца…

От тук нататък ще говоря във факти и със спойлери, така че сте предупредени!!!

ДЖЕЙСЪН ГРЕЙС! Сърцето ми все още не може да преживее тази загуба! Риърдън, копәлә, такова! Та нашите любимци трябва да донесат тялото на героя до Лагер Юпитер, където да бъде погребан с последни почести. Разбира се, че биват нападнати от неколцина зомбита,които раняват Лестър. На помощ им се притичва Лавиния, заедно с група фавни. Тя е супер симпатична със своята склонност към бягствата и нарушаването на правилата. И с розовата си коса и любовта към природата. На сцената се появяват и Хейзъл и Франк, които си обожавам. Лестър, пардон Аполон е правил доста гадости в миналото, а и има само няколко дни преди Лагера да бъде нападнат от морска флота и пехотата на тримата зомби-императори. Сформира се разознавателна мисия състояща се от бившия бог, Мег, Лавиния и Хейзъл. Оцеляват.

Подвигът ще бъде извършен в деня на нападението, като този път в комбината се включва Рейна. Аполон е имал търкания или прокоба от Венера да не доближава дъщерята на Белона, но уви, нейна се пада задачата да отвори вратата към Бога на Тишината. Следва любовна история между един буркан с душа на пророчица и един полуегипетски бог и саможертви.

Тук беше момента, когато възкликнах с глас: “Рик, това е жестоко!” Франк Занг, план, дуел, двама императори… Огън, взир, последни желания към Аполон. Ужасно беше за крехката ми душа, но той се оказа победител срещу собственото си проклятие.

А смелата дъщеря на Музата на Танците a.k.a. Лавиния, заедно с не-по-малко смелите дриади и фавни разбиха целия имперски флот, с благословията на претор Рейна, разбира се.
Е, на помощ се притече и божествената помощ в лицето на Диана, сестричката на нашия любим бог и заедно с ловджийките донесоха победата в лагер Юпитер.

Аполон стана малко повече човек. Мег също израсна, а римляните дадоха доста жертви в името на боговете, които понякога трябва да слушат малко повече и да не проклинат толкова лесно.

Финалният подвиг предстои, а дотогава можем само да бъдем малко повече Лестър.