“Последната любов на баба Дуня” от Алина Бронски // Ревю

Здравейте! Юни е тук и лятото започва!

Как сте?

Аз почти приключих с изпитите, последният ми е утре. Готварство и сервиране… и fin!

Моя милост откри, че не е лошо да се запише в градската библиотека, та там има голямо разнообразие от книги. Както и стари, така и нови издания.

Признавам от много време хвърлям поглед към “Последната любов на баба Дуня” от Алина Бронски. Нещо не ми достигаше да си я купя, а всъщност се оказа, че наистина си струва.

Баба Дуня живее в село Чернево близо до авариралата атомна централа в град Чернобил. Тя е първата завърнала се в селото. Но не и последната.
Различни хора, но домът ги свързва. И продължават живота си. Хранят се с зеленчуците и плодовете, които сами си произвеждат.

Смели.

Когато в селото пристига мъж с дъщеря си и се нанасят в една от къщите ритамът бива нарушен. Детето е здраво и баба Дуня е готова на всичко, за да не го остави в ръцете на Смъртта.

Макар и всеки да живее отделно, хората от селото се обединяват в общата кауза.

Която прераства в нещо повече.

Баба Дуня е прекрасен герой. С готовност помага на съседската си Маря и на останалите в селото. И го обича. В това място е прекарала целия си живот. Отгледала е децата си – син, който почти я е забравил и дъщеря, която се грижи макар и не точно физически за нея. Писмата, които и праща, снимките на внучката, която баба Дуня не е виждала, това са нещата, които я държат.

Бих сравнила стила на писане на Алина Бронски с този на Бакман.

Книгата и дава повод за размисъл. Понятието дом придобива сакрален смисъл.

Зад страниците успешно прозира ужасът от трагедията. Но баба Дуня не би се оставила на такива мисли да завладеят съзнанието и…

“Ако на моята възраст продължавам да се учудвам на хората, няма да ми остане време дори да си измия зъбите.”