Здравейте!
Как сте?
Как сте?
Прочетох и втория Двор на
Сара Дж. Маас.
Полуумряла съм от емоции!
Нямам търпение да прочета и третата. И това ще стане! Но първо успешна матура
по БЕЛ!
Та имам още какво да кажа за
първата книга.
Нека загреем с няколко
цитата:
Гората се превърна в
лабиринт от сняг и лед..
Някога мечтаех, дишах и
мислех в цветове, светлини и форми.
– Опасна игра играе – каза Люсиен и преди да
излезе добави – Всички ние играем опасна
игра.
Тамлин. Нямаше как да не се влюбя в този елф (русокос и
зеленоок)! Макар и да се държеше дръпнато в началото, той показа, че истински
обича Фейра. Проклятието можеше да бъде разрушено, но той въпреки това
предпочете да я изпрати на безопасно място. И мълча стоически въпреки
мъченията.
(Моментите, в които я
защитаваше!!! Goals!)
Самата Фейра ми хареса
като героиня още от самото начало. Смела и добра. Най-вече добра! И готова на
всичко за любовта на живота си…
Люсиен не ми харесваше в началото. Но пък после ми стана
симпатичен! Малкото лисиче с ужасно семейство!
Дано някой път успее да ги
накара да страдат или да намери сили да им прости…
И дами и господа, Рисанд –
Великият господар на двора на Нощта!
(Да, намразих го, когато
накара Тамлин да коленичи пред него.)
И се изкефих страшно много,
когато заложи за Фейра в първото и изпитание срещу Амаранта и оня червей!
Пък и и спаси живота! А онази
яка татуировка-връзка! И аз искам!!!
А сега малко за двора на
Пролетта.
Приказно местенце! Пълно с
цветове и живот!
(Тамлин надари Фейра с
елфическо зрение how cool!)
Мечтаната приказка. Могъщ
любим, елф, макар и с маска…
Коне, градини, цветя, езерца!
Go Feyre!
Ами това е от мен! Очаквайте
скоро ревю на ACOMAF.
И имам въпросче към вас: Кой
е любимият ви герой от ACOTAR (от елфите) и защо?
Няма коментари:
Публикуване на коментар