Имало едно време момиче, което мечтаело да отиде на един от онези огромни музикални фестивали. И го направило. Музика, светлинки, емоция!
То вярвало във Вселената и Вселената сбъдвала. Както и момичето. Мечтаело, повече от година за някой прекрасен и далечен. И после го прегърнало. Два пъти. Нещата не станали както във фенфикшъните, направило това, което усетило. И продължило да вярва и обича.
О, в обичането била адски добра. И в мисленето. Дотам, че понякога искала да избяга от главата си, от мислите си, от всичко познато, търсейки… нещо.
Осъзнала, че взема решенията със сърце и въобще не се колебаела, когато било правилното. Вярвала на инстинктите си. И в хората. Някои я разочаровали, но тя продължавала да ги обича и да действа с доброта.
На един концерт изпила известно количество вино и после си представяла нечии устни. Глупаво, не били онези…
Търсела, избирала. Писала рискови съобщения, общувала с ограничени хора, но себе си и щастлива била само с правилните. Радвала се, че избира мъдро.
Не можела да живее без музика, искала да изхвърли целия свят побиращ се в екрана и да хване самолет нанякъде. Защото светът е огромен и прекрасен!
Снимала залези, рисувала, пишела, пътувала, пеела любимите си песни пълно гърло и чакала плануваното и планувала чаканото…
Равносметката е едно прекрасно лято, пълно с емоции и ред на нова страница от дъската, която не е дъска.
До скоро!
.jpg)
