Може би това е история, за това как касата ми е на лек минус вече втори ден и как, въпрекицтова днес намерих пет лева, карта за БДЖ и други неща и после ги върнах на собственика им. Който между другото не се трогна, особено. Аз бих – когато се кача на влака, извънградски и кондукторът дойде да ми провери билета…
Може и да е история за доброволчество из града и из Европа, за влакове, самолети и движение…
За комфортната зона и комфортните ни хора, които ни обичат, след като сме крещели, плакали, докато най-после се завърнем.
За старите песни, новите места и блестящите тавани. Детския смях и чистата радост.
Или за третия албум, ти – на хиляди километри…
Може би това е история за малко смелост, и мъничко инат. Кой знае, все пак ти я пишеш!
