Адика се дави.
Когато е била на три с родителите и отиват на почивка. Там имало плувен басейн. Изплъзнала се от пояса и потънала. Не е направила никакви опити, да излезе от водата. Добре, че родителите и са били наблизо.
Сега обаче е сама. Крайниците и са като гипсирани. Не може да синхронизира срещуположен крак с ръка и просто маха срещу течението. Чиято посока дори не може да определи. Вижда някакви проблясъци. Сигурно е луната. Днес е почти пълна.
Дробовете и парят за въздух, а Адика не може да спре да мисли за небесният спътник на Земята.
Водата е почти черна. И толкова студена. И после вълните стават повече. И тя усеща как нещо докосва тялото и. Сякаш усетила електричество, момичето започва да рита на посоки.
Един от ритниците и уцелва Хаз в корема и изкарва въздуха му. Той бързо излиза на повърхността, поема си нов и се гмурка отново. Успява да улови момичето за подмишниците и да изкара главата и над водата. Плува ритмично, макар че беше планирал това къпане да се състои с изгрева на слънцето. Когато се добират до мокрия пясък Хаз се подпира на лакти и вдишва и издишва няколко пъти. Момичето лежи по гръб до него и диша на пресекулки.
– Д-добре ли си? – гласът му е дрезгав.
– Б-благодаря – проронва Адика и се обръща на другата страна.
Чувства единствено вкочаняващ студ. А е юли.
– Хей! – момчето я повдига внимателно в седнало положение и я дръпва към себе си.
Ръцете му я обгръщат в прегръдка.
– Трябва да се стоплим – мозъкът на Хаз започва да работи на пълни обороти. – Имаш ли други дрехи?
Момичето до него прибира босите си стъпала до тялото си.
– Какво пи? – опитва отново.
Добър въпрос, мисли си Адика. Първо започна на водка, след това премина на текила. Поклаща глава и с това движение, предизвиква още по-силни трепети.
Хаз сваля мократа си риза а след това и панталоните си. Тяло в тяло е най-ефективният начин да се предпазят от това да замръзнат. Момичето изстисква косата си и просто му кимва.
Адика съблича роклята си и със закъснение осъзнава, че не носи сутиен. Прикрива гърдите си с ръце, но очите на момчето не слизат от лицето и. После разстила дрехите им на пясъка и кимва.
– Как се казваш? – пита тя, след известно време, през което единствено морето говори.
– Хаз – отвръща той и прекарва пръсти през косата и, за да може да изсъхне по-бързо. – А ти?
– Адика – момичето внимателно повдига ръка, за да докосне къдриците му. Това е моментът, когато се влюбва в него. – Какво означава?
Хаз не отговаря веднага. Името му има различни значения, но той избира най–простото.
– Означава късмет! А твоето? – той не споменава колко малко късмет всъщност има. Макар че, това да е тук и да спаси живота и може би е повече от късмет.
– Означава велик – за първи път Адика се гордее с името си.
– Значи си родена за велики дела, Адика! – очите му с цвят на тъмен шоколад срещат нейните, които са с цвят на еспресо. Не мисли че е влюбен в нея, но усеща нещо, дълбоко в тялото си, което спира потока на мислите му.
– Едва ли! – смехът и е сладък и Хаз и показва най-хубавата си усмивка, която пази само за много специални хора. – Но това да се удавиш на Джулай Морнинг, може би влиза в класацията!
Той иска да я попита дали е сама. Тази вечер. Или попринцип. Дали си има някого, който би направил проблем, за нещата, които момчето усеща, че ще се случат, ако тя му позволи.
– Оттук ли си? – този въпрос се изплъзва от устните му и вижда как тя преглъща тежко.
– Да, а ти? – Адика не обича този град. Но засега е тук. Засега.
– Не – Хаз и казва една от двете държави, която е негова родина. Избира по-близката. Тази, от която е баща му.
Би и обяснил. Ако се бяха срещнали при други обстоятелства. Защото историята е дълга. И не толкова прекрасна, колкото е тя, докато утрото бавно настъпва. Пурпурно и лилаво се смесват в тъмносиният небосклон.
В един момент той я завърта с лице към морето, за да наблюдават изгрева. Има някакво спокойствие, макар че плажът скоро започва да се пълни с хора.
Адика усеща някаква меланхолия, която завладява тялото и. Няма да и се остави. Когато пяната докосва босите и крака тя се обръща и притиска тялото си към неговото. Устните на Хаз имат вкус на морска сол.
Той отвръща на целувката и и ръцете му започват да шарят по гърба и. Пръстите му очертават ключицата. Устата му остава горещи петна по кожата и.
Споменът за тях ще я събужда през нощта, докато не открие истинската любов.
След пет години Адика ще разпознае веднага лицето му в новинарската емисия. Лош късмет, ще казват медиите. Да попаднеш на грешното място, в грешното време.
Питър ще смени канала и ще придърпа годеницата си на дивана. Ще гледат конна езда цял следобед и тя няма да отлепи тялото си от неговото чак до сутринта.
След десет години Адика ще пътува до втората родина на Хаз, без да знае. Дъщеря и ще подтичва до нея, пълно копие на съпруга и. Руси коси и сини очи. В един момент ще се заиграе с парцалена топка, която се търкаля по улицата.
Дъхът на Адика ще секне за няколко секунди, когато ще види малко копие на момчето, в което винаги ще си остане влюбена на няколко крачки от тях.
Ще и бъде необходима цялата смелост да помоли тийнейджъра, за бутилка вода, макар че в сламената си чанта да има пълна. Той ще ги заведе до дома му, където майка му ще ги посрещне и покани на гости.
Дъщеря и ще бъде център на вниманието, заради външния си вид, но възрастната жена с черен хиджаб, няма да сваля очи от Адика.
След като двете разтребят масата, тази, която е изгубила първородния си син, ще покаже на младата майка, няколко листа хартия, пропити със сълзи.
Адика няма да разбере думите в писмата, но няма как да сбърка собствения си образ от рисунките.
Хаз не я забравил. И тя също няма да позволи той да бъде забравен.
КРАЙ
На момчето с къдриците и усмивката от плажа, което се изкъпа на първи юли.
