Здравейте!
Как сте?
Когато
всичко стане пълна каша, футболът е спасение. Да живее Европейското! Три години
без голям футболен форум си бяха мъчение. Но ЕВРО 2021 е тук!
Ще си говорим за групата на Смъртта, в която трябваше да сме ние. За билетите, които не си купих. И отново не си сбъднах мечтата да отида на Европейско, но след още 4 години току виж се сбъднала. За италианците, в които се влюбих, заради стила им на игра, не заради Манескин. Цялата експресивност и чувство, което влагат. За онзи мач между Дания и Финландия, който си мислех, че ще бъде пълна скука. За Кристиансен и обединения, футболен свят. За постъпката на капитана на датчаните, за това колко сърцато играха финландците и съжалявам, че не се класираха като някой от третите отбори.
За Германия и Хърватия, които се бореха със зъби и нокти. За осмина финалите с толкова много голове. За отпадането на Португалия от Белгия, малкият Азар е прекрасен! За германците и нагласеното лесно класиране на Англия. За таланта на Роналдо, за хъса на шахматистите, но и стратегията на Испания с подаванията, която проработва, мамка му! За тегавия мач на Италия, който измъкнаха в продълженията срещу Австрия. За чехите, които летят и за феноменалния гол на Патрик Ших! За вчерашният трилър между Франция и Швейцария, за факта, колко много мразя дузпите, защото са си чист късмет, а аз му нямам вяра. За Мпапе и Мюлер към съблекалнята. За радостта на Джака. Толкова много емоция, а тепърва предстоят ужасни мачове между любимите ми отбори и хич не ми се мисли!
Затова
ще ходя да гледам последния осминафинал между Швеция и Украйна. За сините съм.
До
скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар