До човека, който ми каза да бъда по-спонтанна. Почти заминах със следващия влак, днес.
Обаче, обстоятелства и хора.
Стоя си зад твърдението, че е по-добре да имаш 10 плана, 9 от които ще се развалят, а последният ще се промени, отколкото да стоиш пред сивотата на неизвестното.
Има планове, от които не си доволен. И после ставаш още по-недоволен. Ама все пак намираш нещо, позитивно, мечта или идея, за която да се хванеш.
Има и такива, независещи от теб, за които просто научаваш и те боли. Може би е по-добре, че се е случило, знанието е дошло в точно този момент. Можеш да изплачеш болката и да продължиш.
Разбира се, има и планове, които не очакваш. Предизвикват ги обикновено телефонните обаждания, защото все още сме в тази романтични души, които си звъним, с близките ни хора.
Мога да планирам. Не водя планери, но мога да измисля до детайли нещо за след 9 месеца. Но понякога не мога да си планирам и следващия ден. Зависи. А и плановете се променят.
Така че, грабете от щастието, когато ви навести и не мислете за утре. Защото имаме само сега. Всичко останало е вече минало. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар