Винаги ще те пазя
Дамиано
се събужда от писъците на Виктория. Скача от леглото си и се втурва към нейното.
Тя маха с ръце и крещи, неразбираеми думи. Той се опитва да я хване, но тя
продължава да се мята из чаршафите, в които се е увила.
- Вик!
Виктория! - Дамиано вика името и, а в този момент в стаята нахлуват Етан и
Томас. И двамата са притеснени и готови да преборят опасността, която е видима
само за момичето.
- Събуди
се, Вик! - Дамиано най-после успява да я изправи и я разтърсва.
Крясъците и секват, изведнъж,
тя вдишва шумно няколко пъти и отваря очи.
- Хей,
хей - той я прегръща и гали косата и. - Аз съм. Всичко е наред. - Томас сяда до
тях, а Етан светва лампите и стаята се облива във светлина.
-
Аз… - тя изхлипва и се притиска в Дамиано. – Сънувах… нямаше въздух…
-
Шшш, просто сън – той посочва вратата и двете момчета излизат и стаята, отново
потъва в мрак. Чуват се само хлиповете на Виктория.
-
Давех се – прошепва тя след малко. – Имаше вода и аз не можех да изплувам. Но,
не можех и да потъна.
-
Разказвал ли съм ти за онова лято в Бари, когато бях на шест? – пита я Дамиано.
-
Не си спомням, да си – подсмърква Виктория.
- Плувах
в една локва – казва той и тя се разсмива. – Точно така, беше валяло три,
поредни дни, а ние ходихме, за по две седмици. И виждам аз, една огромна локва
и решавам, че ще покажа, на приятелите ми, колко съм смел. Засилих се и скочих –
той прави пауза.
-
И какво се случи? – момичето се отлепя от него и, а на устните и се е появила малка
усмивка.
-
Локвата се, оказа по-дълбока отколкото мислех – Дамиано, избърсва една сълза,
стичаща се по бузата и. – Изплаших се и започнах да плувам, мислейки си, че има
опасност за живота ми, а всъщност локвата се оказа, че ми стига до коленете.
Представи си, колко щастлива беше мама, когато се върнах вкъщи, целия в кал. –
той се засмива и Виктория му отвръща със същото. – Ще лягаме ли, вече? – пита след
известно време той.
-
Да, извинявай, че те събудих.
-
Глупости, нали, за това делим стаи, ако има проблем, да може да реагираме
бързо! – Дамиано, става от леглото и и се мести в неговото. Оправя завивката,
когато чува гласа и.
-
Може ли, да дойда при теб? – той я поглежда, вдигайки вежда. – Съжалявам,
глупаво е-
-
Заповядай – той отмята чаршафа и и се усмихва. Тя ляга от вътрешната страна и
се с лице към стената. Дамиано я завива и и обръща гръб. – Лека нощ, Вик, утре
ще е хубав ден.
- Лека нощ, Дам!
Денят
наистина се оказва хубав. Правят две репетиции, след което хапват пица и
сладолед из малките улички на Болоня. Концертът е страхотен и радостта на
хората се усеща във въздуха. След толкова време затворени, изпълненията на живо
са истинска награда!
Четиримата
се покланят и се връщат зад сцената. Прибират инструментите си и решават да
пийнат по нещо, преди да си легнат, защото утре ги чака път, към следващия
град.
- Искам
да снимам сцената, отдолу - казва Виктория, хванала телефона си в ръка. – Да си
имаме за спомен.
-
Чакаме те, тук – отвръща и Дамиано. Групата, стоят до един от камионите с
оборудването.
Етан
обяснява, някакви нови акорди, почуквайки с палките по стъклото и вратите на
превозното средство. Томас се пробва и повтаря ритъма почти без грешка, след
което и Дамиано се включва. Той обърква първите три пъти, но на четвъртия
успява да го изпълни без да избързва или да забавя.
-
Къде се изгуби, Виктория? – Томас, проверява телефона си, показвайки им, че
нямат нови съобщения в общия чат.
- Може
би има нужда от тоалетна – предполага Етан.
-
Не – Дамиано му подава палките. – Това вече се случи, веднага след, като
оставихте китарите. – той вади телефона си и я набира, но тя не вдига. – Трябва
да я намерим! – казва и се затичва.
А
на площада пред сцената, е пълно с хора, които излизат и се разотиват. Дамиано,
грабва една шапка, част от сценичните им костюми и я нахлупва на челото си. Добре,
че тази вечер са избрали черното, като основен цвят. Проправя си път през
тълпата, като не спира да и звъни. Не сме да я извика по име, защото не иска да
бъде нападнат от феновете, а и едва ли ще я намери по този начин. Насочва се
надясно, защото се сеща, че на обяд тя спомена, че залезът би се виждал
прекрасно от този ъгъл.
Заслушва
се в разговорите, на хората с които се разминава.
- …
беше велико…
- …
прекрасни са…
- …
мечтата ми се сбъдна…
Виктория
продължава да не му вдига и това го притеснява.
Момчетата
пишат в чата, че не е никъде из камионите или зад сцената. Вижда ги как излизат
на сцената и я викат по име. Част от хората се обръщат и му става много
по-лесно да върви, когато не е единственият срещу движението.
- …
добре ли е? Дали не трябва да извикаме някого? – чува ясни гласове някъде близо
до себе си. А във това време Томас е хванал микрофон и рапира името и, докато
Етан барабани, новия ритъм, по пода на сцената.
- …
някой има ли вода? …
- …
не съм сигурен… - Дамиано разбутва няколко човека, които са оформили тесен
кръг, в чиито център седи Виктория, прегърнала коленете си.
-
Вик – той се спуща към нея и удря някого с лакът. Прегръща я, закрилнически и,
чува името си от всички страни. Тук долу сякаш няма въздух. – Добре ли си? – тя сваля
пръсти от лицето си и той Дамиано вижда очите и, които плуват в сълзи.
- Давя се – казва му. Нужни са му точно две секунди, след което я повдига и прошепва в ухото и. – Прегърни ме! – тя увива крака, около кръста му. – Извинете, трябва да минем, съжалявам, благодаря ви…
Час
по-късно момчетата стоят на общия балкон и пият червено вино. Виктория отваря
вратата към терасата и излиза при тях. Томас и налива чаша, а тя дръпва
цигарата от ръцете на Дамиано.
- Беше
луда вечер – казва им тя.
-
А предстоят още три концерта! – Етан барабани по парапета, след което дръпва
Томас и се обръща към Дамиано. – Утре тръгваме в девет, не стойте до късно –
след, което двамата влизат в своята стая и затварят вратата.
-
Животът, като рок-звезди никога не е скучен – отвръща и той, отпивайки от
виното си.
-
Благодаря ти, Дам – тя се обръща към него.
-
Винаги ти пазя гърба, Вик – отвръща и той и разтваря ръце, защото знае, че тя
иска да го прегърне.
-
Как се сети?
-
Ами, просто винаги гледам къде сте, не ми се търси нови колеги – тя се
разсмива.
-
Какъв беше последният кошмар, който сънува? – пита Виктория и се отправя към
отворената врата.
-
Ами, включваше Кинг Конг, Дарт Вейдър и ментови бонбони, има много малка
вероятност да се случи - казва Дамиано и
я завива, след което затваря вратата на терасата. – Но знае ли човек. Ти, щеше
да се удавиш в хората-
-
А ти, в локвата! – отговаря му и той разбира, че не и се говори повече.
-
Заспивай, Вик! – прошепва и. – Винаги ще те пазя – добавя.
Край
Здравейте!
Споделям ви тази история с моите любимци Maneskin. Надявам се да ви хареса!
До
скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар