Здравейте!
Как сте?
Днес
ще си поговорим за едно от най-важните студентски събития – Нашият празник,
който всяка година отбелязваме на 8-ми декември. Не разбирам хората, които не
празнуват абитуриентки бал, защото с него се отбелязва края на един етап от
развитието ви. Подобно е и през студентските години, планира се, има емоции,
различни, но с цел – изкарали сме още една година, в която сме се развили,
взели сме изпити, били те на хартия, онлайн или житейски и продължаваме напред
по пътя си. И след като вече съм последна година бакалавър, вече съм
изпразнувала четири празника, за които ще ви разкажа в тази публикация. Нека да
започваме!
Първият ми студентки празник
– когато нещо се случва за първи път, вълнението е огромно. Събрахме се с
половината ми колеги на заведение. Беше шумно, не бяхме всички и не ми донесе
много. След това отидох да купонясвам с компанията ми и всичко беше наред. На следващата
сутрин разбрах, че приятелят ми прави гадости и се разделихме. Беше гадничко.
Вторият ми студентки празник
– който, като че ли беше най-хубавият ми. С приятелка ходихме да рисуваме
картини и пихме вино. Учителят беше страшно секси, а картината още си я пазя.
После хапнахме в любимо заведение, ядох невероятни скариди и купонясвахме в
един клуб с гаджето и. Беше интересно, олях се с вино, петната още стоят по
панталона, открих, че играя ужасен билярд, но се забавлявах, доста.
Третият ми студентки празник
– дълго чоплих из паметта ми и бях убедена, че съм го изкарала в играене на настолни
игри, на място, където често ходя. После си прегледах снимките в телефона и си
припомних съвсем друга ситуация. Прекарах го вкъщи, по домашни дрехи, с
приятелка, която много обичам и семействата ни. Сглобявахме къщичка от джинджифилови
бисквити и беше много хубаво. После плаках цяла вечер, защото някои неща (не само покрива на къщичката) се бяха разрушили и слушах изцяло френска музика. Може
би това ми послужи и за вдъхновение да напиша тази коледна история и да
изгледам част от SKAM France, който обожавам.
Четвъртият ми студентки празник – беше снощи. И не мога да кажа, че нямах очаквания, а по-скоро че
бяха доста ниски. И все пак исках да си го изпразнувам на макс, защото може и
да ми е последен. През деня се видях с най-добрата ми приятелка, която ми
направи страхотна прическа (от снимката
по-горе) и ми вдъхна кураж и настроение. Вечерта вероятно
нямаше да я завърша с грим и високо вдигната глава, ако не бяха П. и Г., които
не спираха да ме питат как съм, да ми казват, че съм красива, да си говорим за
всичко и да ме обичат. Благодаря ви! Оценявам всичко! ♥ Сила и щастие
бяха и истинските усмивки и прегръдки вчера на момичетата и момчетата, аз си ви
знам кои сте. Също установих, че успешно мога да игнорирам някого за около час.
После мозъка се вмъква и казва, бъди възпитана, така че го правя. Снощи оцених вчерашната
вечер с 3/5,
днес съм склонна да си покача оценката на
3.75. Беше хубаво, заради хората.
Това е моята равносметка за
отминалите студентски празници. Всеки ми донесе купища емоция и, ако питате, не
бих променила нещо. Изживях ги. И толкова.
До
скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар