… или бялото е красиво, но аз предпочитам цветове
Здравейте!
Как сте?
Днес
не ми се пише на английски, а на испански тотално не мога да обясня всичко, което
ми минава през ума. В този пост просто ще нахвърлям разни мисли тук, пък после
каквото стане.
Удрям
на камък с пощите. Май е ред да си напиша коледните писма и да ги пратя. Обичам
Коледа, обаче още нямам никакво вдъхновение. Май имах повече през ноември. Планирам
да подарявам книги, бонбони и чорапи. И прегръдки. Хората се нуждаем най-вече
от тях.
Днес
сглобявах библиотека, заедно с тати. Дали различавам пирон от винт, да. Беше
забавно и трудно. Но вече ще имам още пространство, където да бъдат част от
моите бебчета.
Сторител
си заслужава. Слушам супер готина история за север, която Ева ми препоръча. Криси
прави страхотен Блогмас и е вдъхновение.
Игри на волята приключи. Мой
човек спечели, колкото и да беше нагласено, нека си признаем, че всички го
гледахме, заради драмата.
Очаквам ли нещо от 8-ми, може
би последният ми студентки празник? Всичко и нищо, честно казано. Както и за Нова година. Кога стана декември,
приятели?
Следващия
път, когато реша да си правя матови нокти, ще си кажа не, макар че беше извън
зоната ми на конфорт, свикнала с блестящи. Но Коледа си заслужава целия
възможен блясък и брокат. И трябва да сме щастливи.
5 песни, които слушам днес:
Serena – Safary
Tiesto,
Karol G – Don’t be Shy
ATC –
Around The Worrld ( La La La La La)
Escape
– Tsunami
Years
& Years – It’s a Sin
Лека
нощ и до скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар