Здравейте!
Как сте?
Аз
хапвам шоколад и страшно много искам да ви разкажа за книгата, която прочетох в
последните 24 часа. Самият факт, че не ме пусна и успях да я приключа за
толкова малко време, доказва че определено е интересна. А тя е толкова
повече.
“Толкова близо до хоризонта” от Джесика Кох.
Определено
красиво издание си е нашето, обаче описанието, загатва една много малка частица
от цялостното изживяване, което ми донесе романа. По абсолютно действителен
случай, със своята истинност, където не е спестена, нито болката, нито всеки
един нюанс на света и хората, някои все по-малко хора. История, която дори, не
оставя горчив, а по-скоро солен привкус, защото сълзите, които ще пророните, не
могат да обезличат разказа на Джесика, която се запознава с Дани и се впуска,
заедно с него по въртележката на живота, която се движи ужасно бързо. И не
спира да се върти.
В
книгата се говори за наркотици, насилие и болести. Теми, които определено няма
да допаднат на някои читатели, така че, предупреждавам, те са там.
Романът
за мен е най-добрият, който съм прочела тази година. Даже директно влиза в моя
личен топ 3.
Именно
факта, че историята е съвсем истинска е плашещ. Но трябва да говорим за всички
тези неща и да се вглеждаме внимателно в хората, около нас. Най-много болка се крие
зад най-красивата усмивка.
Дали
ви препоръчвам книгата? Да, но не се насилвайте, защото ако търсите
сладникава, любовна история, няма да я намерите тук.
Желая
ви приятна вечер!
Няма коментари:
Публикуване на коментар