Émotion; gingerbread house :) – Blogmas ден 18

 

Здравейте! Как сте?

Малко се позагубих, признавам Блогмас се оказа предизвикателство, а и декември - доста емоционален. Та днес ще си говорим за различни неща, които ми се случиха, емоции, които изпитах и разни дреболии, които обичам.

Бях гледала картинка в Инстаграм с текст: “Скъпи Дядо Коледа, не искам нищо друго, освен истинско писмо…”. Няма такава радост, да прочетеш неща писани лично за теб. Самият факт, че другият човек е отделил от своето време, за да го сподели и запечата за теб. Много пъти съм казвала, че Ева, която също така пише много докосващо в своя блог, ми е един от най-близките хора през тази шантава година и много си я обичам. Надявам се да съм успяла да и върна емоцията, на нея и на още едно прекрасно момиче. Поплаках си тогава, от щастие. Чисто щастие.

Преди това през месеца изпитах и тъга и плаках от безсилие, докато слушах доста френска музика. Заобичах и френската версия на SKAM, сериал, чиито герои и послания много пъти са ми давали сила. Всъщност си мислех, че ако 2020 не ни показа нагледно, че животът е като джинджифилова къщичка, то тогава не знам. Градиш, лепиш, стени, покрив и се случва нещо, тежест, вятър или наклон и къщичката се разпада. Не се отказваш, обаче нали? Продължаваш да се опитваш да я държиш цяла, опитвайки различни начини. Важното е твоята къщичка да се запази цяла с целия си захарен блясък.

Целият град е окъпан в светлината на коледните украси. Вчера посетих коледният базар в квартала и сякаш наистина имаше магия. Хората казват It’s the most wonderful time of the year и са прави! Разговор с любим човек, който винаги е там за мен (Благодаря ти, Рали), ароматът на понички и атмосферата, сякаш не бях във моята, така омръзнала ми вече Варна.

Затворих една врата към приключението Еразъм, което за съжаление си мисля, че нямаше да мога да изживея по най-прекрасния начин, така че засега съм тук.

Тук. Щастлива. Мога ли да го кажа? Май да. Сред тези хора, по времето на онези разговори, когато сякаш времето спира и ни изчаква. Сред думите и историите, които чета и пиша. Сред семейството ми и приятелите ми, които не спират да ми казват, че съм прекрасна. Специална.

Нямам търпение да ви нагушкам. Вие си знаете кои сте!

2020-та година е към своя край. Имаме по-малко от две седмици, нека да не загърбваме новогодишните си обещания от предишната година и просто да бъдем щастливи, където се намираме, каквото правим, сред хората, които обичаме!

 

До скоро!

Благодаря, че ме четете!