Врани и справедливост – Blogmas ден 2

 

Здравейте! Как сте?

Честит 2-ри декември. Моят блог вече е на четири години и днес ще се върна към основната идея, която имах, а именно това да пиша за книги в него.

Вчера ми пристигнаха книгите, които си поръчах от сайта на Сиела и четох до късно. Вече съм на зимна вълна. Навън е почти снежно, а аз си правя терапия с много чай и музика.

А преди близо година и половина си взех Six of Crows от Летният панаир на книгата във Варна.

Приключих с прочита двулогията на Лий Бардуго преди няколко дни. Много ми хареса стила на писане и хумора на авторката. Героите и са многопластови и много живи. Светът е интересен и бих оценила двете книжки с обща оценка 5/5.

Прочетох първата книга в оригинал и може би това изигра ключова роля, винаги влияе това.

Инеж ми беше любимка още от началото. Джаспър ме спечели с чувството си за хумор, сто процента е профил Влияние - (като мен). Нина е сладурка, която също много харесвам. С Матиас имах проблем и може би ми беше най-малко симпатичният герой, но въпреки това си го обичах.

Исках да заобичам Каз, гениален, жесток, справедлив и успях, влезе ми под кожата. Уайлън беше героят, който нямаше свои глави в първата книга, но във втората абсолютно го заобичах, заради непохватността му на моменти, и решителността му в други и въпросите, които си задаваше.

Хареса ми, че Бардуго е изградила герои, които кървяха. И буквално и преносно. Бореха се, всеки за каузата си, с всички сили и средства, дори, когато бяха на ръба на силите си.

Връзките им също бяха прекрасно написани. Имаше разтапящи сърцето моменти, сладки сцени и наситено действие!

Авторката е прекрасен художник, който изрисува невероятен свят и чрез думите и усетих миризмите, почувствах болката и навлязох дълбоко в света на враните, които смело гонят целите си.

Сладко-горчиви, защото всяко нещо си има цена. И много силни книги.

 

" - Пак ще се видим.

- Естествено. Ти си ми спасявала живота. Аз съм спасявала твоя.

- Мисля, че ме биеш в това отношение.

- Не, нямам предвид такова спасение. – Нина вдигна глава да ги погледне подред. – Говоря за малките спасявания. Когато се смеехте на шегите ми. Когато ми прощавахте глупостите. Нито веднъж не се почувствах малка и слаба във вашата компания. Без значение дали ще е след месец, след година или след десет, това ще си спомня, когато се видим отново. "