“Петя на моята Петя” – Просто го гледайте!!!

 

Здравейте! Как сте?

От вчера насам се чудя какво точно да напиша в този пост. Защото имам много какво да кажа за “Петя на моята Петя” – новият български филм чиято премиера беше на 21-ви януари.

Гледах го вчера.

Плаках по време на целия филм. Накрая вече нямах сълзи и просто се усмихвах, вътрешно, защото ми хареса. Не просто хареса – обикнах го! Влюбвам се е красив, звучен глагол, който ще употребя тук. О, влюбчива съм, но тук си е напълно заслужено.

Невероятен. Актьорска игра, музика, сценарий, послание. Всичко.

Предполагам че, дори и да не ви е попадала стихотворение на бургаската поетеса Петя Дубарова, поне сте чували за нея. Този филм е в нейна памет, но определено не е биографичен. Историята разказва за борбата на едно младо момиче срещу системата и още куп други…

“Петя на моята Петя” за мен е най-хубавият български филм, който съм гледала. Не съм най-добрият критерий в това отношение. Но ви каня, горещо, вземете приятел, брат или сестра и дайте шанс на  “Петя на моята Петя”. Може и да се намерите!

 

 

НА ПЕТНАДЕСЕТГОДИШНИТЕ

 

Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,

аз съм толкова млада за пръв път до днес,

несравнима съм с цвят на напъпила вишна.

Нямам плахост и кротост, и сладък финес.

 

 

Нося тъмния чар на червена лъвица,

цяла в пищния хаос на джунгли и дни,

а съм всъщност и морска, и в мойте зеници

властно вдига морето зелени стени.

 

 

Нося синята кръв на жена индианка,

с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.

Вижте, вижте сърцето на моята сянка -

многосърца, стоцветна, различна съм аз,

 

 

а съм само една - и за пръв път съм млада,

като грабната в миг от дървото сълза,

като пламък, изригнал от девствена клада,

 

като лумнала бързо нагоре лоза.

 

 

Ще раста, ще натрупам във себе си дните

и живота във трудния негов синтез,

ала своята сила петнайсетгодишна

ще запазя такава, каквато е днес.

 

Петя Дубарова