"Миша" – Надя Брайт // Ревю {За силната жена на 21-ви век}

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре и днес искам да ви разкажа за една българска книга, която ми хареса наистина много! По принцип подценявам българските заглавие, особено тези, които набират голяма популярност. Много високо уважавам творчеството на Никола Крумов, Георги Блажев, Силвия Ръженкова. Но често подхождам с доза скептицизъм. Което не е правилно, но го правя…

Обаче отидох на премиерата на “Миша”, написана от Надя Брайт в едно от любимите ми кафета с голямо нетърпение плюс, че бях в компанията на любимата ми П. И си изкарахме чудесно! Стояхме буквално пред Надя, успяхме да си поговорим с нея и тичахме да си вземем книгата! Самата Надя е страхотен разказвач, има чувство за хумор и усет към публиката и се радвам, че имах честа да се запозная с нея и с нейната героиня.

Миша е образ на интелигентната и успяла жена, която всяко момиче се стреми да бъде. Успява да подържа баланса в живота си, работи работа, в която е добра и, която харесва. Задоволява нуждите си и се справя по нейния си начин с нещата от живота. Сърцето и разбира се прави кръгчета, но лично аз бих казала, че връзката и с Алекс е тази, от която може да очаква бъдеще. #TeamАлекс!

Миша е още сърдечна, готина и умна. Знае кога да отстъпи и кога да действа с размах. Преследва целите си и наистина много я харесвам като образ.

В книгата са засегнати доста теми характерни за нашето общество и като цяло актуални в глобален мащаб. Надя говори за домашното насилие, за влиянието на политиката, за схемите, но най-вече за човешките отношения с цялата им палитра багри – за чистата радост, за страха, за омразата, за вдъхновението и т.н.

Корицата е нещото, което би ви привлякло и е абсолютно блестяща!

Имах проблем, в началото с липсата на празно място, в началото на новия абзац. Обаче свикнах. Защото просто историята беше толкова интересна, колкото и главата героиня, която взима с пълни шепи от всичко и въпреки това, успява да остане вярна на себе си и принципите си!

Надя, ако четеш това – Благодаря ти! И нямам търпение за следващата книга!

 

“Тя беше цинична, но в нея имаше неутолим глад за живот – обичаше радостта от хубавия живот, от хубавия секс, изкуството, танците, виното, водата и слънцето… В нито една област не беше изтънчен суховат ценител. Миша не поемаше живота на премерени хапки, а жадно го поглъщаше.Но все пак – с почитание и без да е просташки лакома.”

Оценка: 5/5!

А, ако ви се чете европейска литература – хвърлете око на ревюто на Ева!

До скоро!