Здравейте!
Как сте? Аз съм добре и ви споделям нещо, което написах преди минути. Вдъхновение,
какво да ви кажа.
Надявам
се, да ви хареса! ♥
До
скоро!
Наричаха
я щастливка. И тя им вярваше. Тогава беше наивна. Дори, не се замисляше, че
може да предизвиква Съдбата, всеки път, когато се разсмееше в неговите ръце.
Щастливка! Точно той да бъде до нея. Онова завинаги се отронваше от устата и. И после
двамата потъваха в очите си. И за миг, Земята спираше да си поеме дъх. Преди да
продължи своя път. Но от недрата и един по един изплуваха сенки.
Щастливка, нашепваха. И се смееха
без глас.
Гласът
им обгръщаше всичко със сива пелена. И дойде ден, когато те щурмуваха и
победиха.
Тя
изхвърли изгасналата цигара, изпушена едва до средата. Нямаше да даде това
удоволствие на демоните. Раздвижи крайниците си и продължи по калната пътека. От дясната и страна имаше тресавище. Сенките
нежно я приканваха в тази посока. Но тя продължаваше са се придържа вляво, покрай
старите, изоставени къщи.
Опита
си да си спомни днешната дата, за да занимава с нещо демоните. Но, нещо цветно
привлече вниманието и и тя се залепи за бодливата ограда, около поредния двор. Телта
близна пръстите и и тя усети студа. Беше началото на януари.
Зад
плета се виждаха изсъхнали треви и бурени, но напред в мъглата, грееше пламък.
Щастливка, усмихна и се той и и
поднесе розата.
Беше
червена. Една единствена. Самотна красота сред цялата пустош, наоколо. Тя си
пое рязко въздух и прошепна нещо на сенките в главата си. После продължи напред...
Щастливка повтори няколко пъти
Зимният вятър, докато не полетя на север към следващата изгубена душа, търсеща
пътя към дома.
Няма коментари:
Публикуване на коментар