Обичам фрезии. Усмихват ме малките жестове. Цветята. Прегръдките.
Плача по много. За дреболии. Чужди. За моите неща и хора. Очи-океани.
Смея се. С глас, без смисъл.
Обичам до край. Дори и да боли. А това се случва. И търпя, защото се надявам. Че може би ще ме обикнеш. Някой ден.
Честит празник, момичета!
Бъдете смели. Обичайте, говорете, учете. Имате само днес.
❤️
Няма коментари:
Публикуване на коментар